Иван Вазов и Александър Фьодоров

Проследявайки българо-руските литературни връзки през ХХ век, открих първата "Антология на българската поезия" на руски език. Бях изненадан не само от годината на нейното издаване - 1924-та, но и от факта, че то е станало в София. И още - съставителят и преводачът й - Александър Митрофанович Фьодоров (1868-1949), известен руски писател от началото на миналия век в Русия, живеел от пет години в България. Дошъл с първата вълна белоемигранти и се установил в столицата ни. Преподавал руски в Трета мъжка гимназия, четял лекции по руска литература във Военното училище, на някои от които присъствал и царят - Борис III. Бил обиколил България, имал в ръкопис книга с пътни бележки за Варна, Бургас, Шумен, Рилския манастир... А като кореспондент на руските вестници и списания, издавани в Европа, редовно осведомявал света за българите и България.
В неиздадените си спомени за А. М. Фьодоров (ЦДА, ф. 108, оп. 2, а. е. 312) Стилиян Чилингиров (1881-1962) свидетелства: "Фьодоров познаваше малцина от българските поети... Иван Вазов ценеше като основател и главен стълб на националната ни литература, Кирил Христов - като един от най-талантливите съвременни представители, а в Цанко Церковски ценеше наивитета и безизкуствеността в творчеството му. Но тесни връзки не можа да завърже нито с едного от тримата... А с Вазов връзките им се прекъснаха още при запознаването им.
Запознах ги аз в моя кабинет на Народната библиотека. Вазов седеше на едно от креслата, когато влезе Фьодоров.
- Господин Вазов, да Ви представя руския писател Александър Митрофанович Фьодоров.
Фьодоров се изправи пред него, удари по немски крак о крак и отсече глава. Вазов се приповдигна малко, протегна ръка, изсумтя нещо и седна пак на мястото си. Не чух какво каза: приятно ми е или благодаря. Видях обаче, че Фьодоров се смути и почервеня като току-що пуснат рак във вряла вода. Минута мълчание: нито единият проговори нещо, нито другият. Тогава аз прекъсвам мълчанието:
- Господин Фьодоров е един от видните съвременни писатели на Русия. Автор е на много романи, стихотворни сбирки и прочее. Напоследък излезе у нас повестта му "Баядерка", която се пусна като номер в редактираната от мене "Модерна библиотека".
- Така? Мммм... - И сравнително топъл поглед се отправи към Фьодоров.
Сега на свой ред подхвана Фьодоров.
- Я читал Ваши произведения, читал "Под иго" и перевел...
- Благодаря, благодаря...
Главата се поклони няколко пъти, като смеси нервния тик с израза на благодарност.
След туй двамата писатели вече не са се срещали нарочно. Единият видя другия само при юбилейните тържества. Вазов, заобиколен от членовете на юбилейния си комитет, приемаше от балкона на собствения си дом манифестацията, а Фьодоров начело на един клас маршируваше долу и викаше "ура" ведно с всички манифестанти."
Било е 24 октомври 1920 година следобед - Юбилейният ден на Иван Вазов.
"Когато гимназиите наближаваха, музиките се отделяха, спираха за миг, за да заемат място от страна, и започваха отново. Свиреха дотогава, докато отмине гимназията им, и тръгваха веднага след нея. Така минаха трите мъжки гимназии. С третата мъжка гимназия мина и руският писател Александър Митрофанович Фьодоров. Аз бях го запознал с Вазов в Народната библиотека. Вазов го забеляза, обърна се към мене и ме запита кой е тоя познат господин. Казах му. Той пожела да го поканим при нас на балкона, но докато му направя знак, ученическата колона отмина, ведно с учителя си. Тогава Фьодоров беше лектор по руски език в Третата мъжка гимназия" - четем на 70-а страница в мемоарната книга на Ст. Чилингиров "И. Вазов от близо и далеч" (1953).
Ако се доверим на критиката от онова време, както и на факта, че два пъти Руската академия на науките е удостоила А. М. Фьодоров с най-високата награда - Пушкиновата премия, трябва да приемем, че той е бил наистина талантлив писател. Библиографската справка ни го сочи и като известен преводач. В България не са му били необходими много години, за да почувствува истински българската поезия и да започне да превежда от най-добрите ни поети. Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов и Дора Габе е представил още в първия брой на сп. "Русская мысль" (кн. I-II, 1922 г). След първото Вазово стихотворение "Овчар" - "На склоне каменистых великанов..." Фьодоров превежда още 9, които включва в антологията: "Звукове", "Родното пепелище", "Гордейте се, Родопи, гиганти камънисти", "Не съм борец", "Какво виждам?...", "Новото гробище над Сливница", "Витоша", "Изгнаниците" и "Песента на синчеца".
Стихотворението "Опълченците на Шипка" смятахме, че е преведено за първи път на руски език от поета Владимир Луговский и публикувано през 1956 г. в "Антология болгарской поэзии" (М. Худож. лит.). Неговият превод (с незначителни поправки) е включван след това и в други антологии и сборници, издавани в Русия. Има го и в "Болгарские поэты" (София-прес, 1968 г.) Специалисти-русисти твърдят, че преводът на А. М. Фьодоров е превъзходен, несравним с известния ни превод от преди 60 години! За нас е по-важно да посочим първенството на Фьодоров, който по случай 50-ата годишнина от началото на Освободителната руско-турска война е превел "Опълченците на Шипка", като е отбелязал в края му и датата 20.II.1927 г. А публикацията му е в най-авторитетното емигрантско литературно-художествено списание "ПЕРЕЗВОНЫ", появявало се веднъж в месеца от средата на 1925 г. От заглавния му комплекс се вижда кой го е издавал и къде се е печатало: АД "Саламандра" - Рига, Париж, Харбин и Ню Йорк. Между сътрудниците - И. А. Бунин, К. Д. Балмонт, М. Цветаева, Н. Бердяев, Б. Зайцев, Д. С. Мержковски и др., срещаме и имената на писателите Любов Столица и Александър Фьодоров от София. Щастлива случайност пъхна в ръцете на пишещия тези редове ксерокопие от брой №31 (1927 г.), посветен на "Балканската освободителна война". Няма съмнение, че организаторската работа по броя е извършена от Фьодоров. Той е изпратил материалите от живеещите в София - проф. П. Богаевски и писателя Ив. Лукаш, превел е спомена "Шипка" на опълченеца Андрей Блъсков - генерал-майор от запаса, и безсмъртното стихотворение на Иван Вазов "Опълченците на Шипка" (с.986-987). В броя е публикувано и първото стихотворение, което Фьодоров е написал на българска земя на 26.01.1920 г. "Балканы". ("Ополченцы на Шипке" открих и в "Бюллетень культурной информации" (С. № 17, от началото на 1946 г.)
За уважителното отношение на А. М. Фьодоров към Ив. Вазов свидетелства участието му с три стихотворения (преведени от Ст. Чилингиров) в Юбилейния сборник "Прослава на Иван Вазов" (1921) - "Ловци на бисери", "Малий стрит" и "Родно място", както и трите му затрогващи материала, публикувани непосредствено след смъртта на Вазов в българския печат, а след това и в книгата "Помен за Иван Вазов".


Иван Вазов


А. М. Фьодоров

Антология на българската поезия (1924 г.), съставена от А. М. Фьодоров