18 Ноември 2024понеделник11:09 ч.

Голямата битка за европарите

ЕК настоява еврофондовете да се превърнат в нейно политическо оръжие

/ брой: 82

автор:Георги Христов

visibility 2327

Утре в Брюксел предстои много важно събитие - Европейската комисия ще представи предложението си за бюджет на Европейския съюз за финансовия период 2021-2027 г. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер е натоварен с тежката задача да се справи с дупката, която ще остави напускането на Великобритания и да балансира стремежите на всяка страна членка, които много често са в директно противоречие един с друг. След шока от "Брекзит" много се изписа и изговори за бъдещето на съюза. Някои привидяха разпад, други – нов шанс. Самата Еврокомисия нарича новата Многогодишна финансова рамка “лакмус тест“ за бъдещето на организацията. В доклад, публикуван през февруари, тя призова страните членки „да допринесат финансово за този ЕС, който искат да видят“.
Сред големите въпроси, на които еврочиновниците в Брюксел, евродепутатите и представителите на страните членки в Европейския съвет трябва да намерят отговор в следващия бюджет са как да бъдат компенсирани онези 12 до 13 милиарда евро, които вече няма да са на разположение на европейските фондове след "Брекзит", дали да се съкрати и реформира общата селскостопанска политика на съюза, на която в момента се падат около 38 процента от разходваните средства, дали да се върви към нов подход към регионите и регионалната политика, които също заемат около една трета от досегашния бюджет и колко да се инвестира в новите приоритети на ЕС като граничния контрол, сигурността и отбраната.
Един от най-изявените говорители по отношение на финансовите въпроси на ЕС в последно време е френският президент Еманюел Макрон. „Франция е готова за експанзионистичен бюджет“, заяви Макрон по-рано тази година. Френският държавен глава също така съобщи, че след утрешното предложение на ЕК той и германският канцлер Ангела Меркел ще се опитат в кратък срок да постигнат общо виждане за предложеното от Брюксел. Тъй като и двете страни досега са изразили принципно съгласие да правят по-големи вноски в бюджета, можем да очакваме това наистина да се случи. Въпросът е какво двете най-големи икономики и с най-голяма тежест в Европа ще поискат в замяна, какви условия ще поставят и как виждат развитието на останалата част от ЕС? Макар Франция засега да се ограничава повече с политическо говорене без конкретни параметри, някои от идеите на Макрон вече започват да се оформят.
Една от тях е именно реформа на селскостопанските субсидии. Засега Макрон е обещал промяна, но каквато и да е промяна ще срещне на първо място съпротивата на фермерите в родната му Франция, които са едни от най-печелившите и също така притежават значително политическо влияние. Друга от идеите му е финансирането от европейските фондове да зависи от вътрешните политики на страната. Според Макрон кохезионните фондове, които са второто най-голямо перо в евробюджета след селското стопанство, трябва да не се изплащат към страни, които практикуват данъчен или социален дъмпинг. А също така и на правителства, които не се придържат към основните ценности на ЕС като демокрация и върховенство на закона. Още отсега е ясно обаче, че тези идеи ще бъдат оспорени от много места. Австрия и Холандия например вече се обявиха срещу повишаване на националните вноски. А и Германия също не е казала тежката си дума.

Какво знаем досега?


На 23 април в. „Файненшъл таймс“, на базата на изтекъл документ на ЕК, разкри част от бъдещите предложения на Йотингер. Първото, което се набива на очи, е „драматичното преформатиране“ на кохезионната политика, за която се отделят по 350 милиарда евро, която е насочена към подпомагане на по-слабо развитите части на блока и затова е изключително важна за страни като България. В предложението Брюксел иска да спре да изплаща парите на базата на БВП на глава от населението, като замени този принцип с много по-широки критерии, покриващи всичко от младежка безработица, образование и околната среда до миграция и иновации.
Изглежда също така, че ЕК планира не само да ревизира начина, по който отпуска фондове, а и да постави условия за допускане до тях – и в това като че ли се съгласява с Макрон. В документа се говори за спазването на върховенството на закона – т.е. независимост на съдилищата – и прилагане на повече ограничения върху начина, по който се изразходват средствата, макар за второто да не посочват подробности. Лайтмотивът на новата програма, според „Файненшъл таймс“, ще бъде „кохезия и ценности“, което е ясен индикатор, че новата схема на финансиране ще води след себе си и определени очаквания към получателите. В документа изрично се споменават Варшава и Будапеща като двете столици, за които реформата ще бъде най-тревожна. Според данните на ЕС Полша и Унгария са съответно на първо и четвърто място в списъка на нетните получатели на европейско финансиране за периода 2014-2016. Това също така са и двете страни, които имат най-големи проблеми с Брюксел по отношение именно на споменатите два критерия, като Полша дори е заплашена с лишаване от глас в Европейския съвет заради съдебната си реформа. От полската столица вече се чуха гласове, че налагането на такива строги условия върху получаването на средства от европейските фондове ще доведе до „огромни проблеми“ и ще представлява нарушение на суверенното право на Варшава. „Ние няма да приемем произволни механизми, които ще направят от фондовете инструмента за политически натиск“, заяви наскоро зам.-министърът по европейските въпроси Конрад Шимански. Точните детайли на предложението ще станат известни утре, но експертите са единодушни, че с него ще бъдат отнети пари най-вече от страните във Вишеградската четворка и Прибалтика, докато повече пари ще се насочат към бедните региони в Испания, Гърция, Италия и дори някои части на Франция, които бяха много силно засегнати от финансовата криза от 2008-2009 г., а също така изнесоха и голяма част от тежестта на имигрантската вълна през последните години.
Източници от ЕС споделят пред агенция Ройтерс, че по този начин Европейската комисия смята да се справи с тенденцията към „нелиберален национализъм“, която се наблюдава в Източна и Централна Европа. На 8 април Виктор Орбан, наричан в Брюксел „Виктаторът“, спечели по убедителен начин изборите в Унгария, а призивите му за „нелиберална демокрация“, както и критиките му към ЕС по отношение на миграционната политика изостриха изключително отношенията му с ръководството на съюза. „Условията ще са там“, казва един еврочиновник пред агенцията, докато друг заявява, че новото предложение „ще промени правилата на играта“. Трети казва, че „имаме лидери, които флиртуват с друг набор от ценности“, имайки предвид съпротивата на Орбан към политиката за бежанците, която според унгарския премиер има за цел да наложи нова „империя“ на Унгария. „Всичко това е много по-опасно за Европа от "Брекзит“, завършва той.
Отново Ройтерс пише, че в Брюксел се надяват Варшава да се огъне пред заплахата от санкции. По вътрешна информация на агенцията правителството на „Право и справедливост“ ще направи точно толкова по отношение на съдебната си реформа, че да избегне лишаването от право на глас в Европейския съвет. От ЕК вярват, че този компромис ще бъде постигнат именно заради по-тежките условия, които евентуално бъдещият европейски бюджет ще наложи на страната. Полша изглежда и по-склонна на споразумения с ЕС и е твърде вероятно такова да бъде постигнато през май преди започването на същинските преговори между страните членки по бюджетните въпроси. За това говори и скорошната смяна на министър-председателя, който засега е значително по-отворен към разговори с Брюксел от предшественика си и оттам се надяват, че смяната е повратен момент в отношенията между ЕС и Полша. След излизането на Великобритания Полша ще бъде петата най-голяма държава в съюза и в Брюксел имат интерес от подобряване на атмосферата. Говори се, без да се споменават конкретни имена, че други източноевропейски държави, особено такива, които са силно зависими от кохезионни и други фондове, също са се опитвали да влияят на действията на полското правителство, като един от аргументите е бил, че по този начин те застрашават не само собствената си държава, но и цяла Източна Европа. В същото време обаче Полша има ясно заявената подкрепа именно на Виктор Орбан, който смята да наложи вето на гласуването, с което да се отнеме правото на глас на Варшава.
Самата Унгария ще е по-тежко препятствие, тъй като досега Орбан е доста по-упорит и решителен в „антиевропейските“ си действия.  Въпреки това под натиска на европейските съдилища той бе принуден да се откаже от някои от спорните си реформи като смяна на някои висшестоящи съдии и регулатор по въпросите на личните данни. В Европа има силни настроения срещу него, като Европейският парламент дори призова ЕК да задейства процедура за отнемане на правото на глас, подобно на Полша. Чуват се и критики към Жан-Клод Юнкер, че е прекалено мек с Орбан. Но самият Юнкер си е поставил за цел да постигне сближаване между Изтока и Запада на ЕС преди края на мандата си следващата година и вероятно ще бъде склонен на известни отстъпки. „Европа трябва да диша и с двата си дроба – Изток и Запад – иначе ще се задуши“, заяви той през септември миналата година.

Кой ще спечели и кой ще изгуби?

Както вече споменахме по-горе, дупката, която напускането на Великобритания оставя, наистина е сериозна и това е друг проблем, който европейските страни ще трябва да решат. Вноската на британците представляваше над 10% от всички вноски. Затова Гюнтер Йотингер говори за 5 до 10% намаление на средствата. Отново анонимни източници съобщават, че може да се наложи да се затегнат критериите кои и какви проекти ще бъдат одобрявани, а също така и за намаление на участието на еврофондовете във финансирането и увеличаване на съфинансирането, т.е.- бюджетните средства, които всяка страна ще трябва да задели за този или онзи проект. Междувременно Еманюел Макрон говори дори за увеличение на бюджета, като сред идеите му за осигуряване на липсващите пари са както увеличена вноска от всяка страна, така и данък върху големите интернет гиганти като "Фейсбук" и "Гугъл". Предвид съпротивата на държави като Австрия и Холандия обаче, както сложната процедура по въвеждането на общоевропейски данък, по-вероятно е средствата просто да бъдат намалени. За наше облекчение това ще засегне предимно страните от Западна Европа, но залага капан в дългосрочен план, тъй като няма никаква гаранция, че и там някои политици няма да се отдадат на популизъм - както се случи в Обединеното кралство - и няма да обвинят Източна Европа и Брюксел за всички беди на собствената им държава.
При всички положения предстои решаваща битка за бъдещето на Европейския съюз като такъв. Страните от Севера, Юга, Изтока и Запада са формирали такива лагери, че положението прилича на "орел, рак и щука". Но Европа на две скорости или Европа, която изисква придържане към точно определени "ценности" от своите страни членки, няма бъдеще и кризата ще се задълбочи. Предвид засилващите се така или иначе антиевропейски настроения в голяма част от държавите на континента, пътят напред остава обвит в мъгла. Единствено Полша и Унгария изглеждат като сигурни губещи, предвид много доброто съотношение на европейски приходи и разходи, които имаха в предишния програмен период.
От изнесената във "Файненшъл таймс" информация и от коментарите на еврочиновниците изглежда, че нашата страна няма да е сред най-тежко пострадалите. Още повече, че нашите правителства обикновено са сред най-послушните в Европейския съюз. Но  доколкото икономиката ни е силно зависима от тези средства, това означава, че, първо, ръцете на всяко правителство в периода 2012-2027 г. ще бъдат в значителна степен вързани да провежда политика, различна от официалната брюкселска линия и второ, увеличаването на процентите съфинансиране, ако се случи, може да доведе до сериозни разходи за националния бюджет, а оттам да се стигне или до отпадане на цели проекти или до увеличаване на държавния дълг. Друга потенциална опасност е намаляването на субсидиите за селското стопанство, на които разчитат множество български фермери. А те така или иначе вече са подложени на сериозна конкуренция от гръцки и турски производители. Темата безспорно е изключително важна, битката кой каква част от баницата ще може да придърпа към себе си ще е изключително оспорвана. Неслучайно поредният анонимен източник от Еврокомисията заявява, че във финансово отношение на ЕС предстоят най-сложните месеци за последните 30 години. Ние можем само да се надяваме, че българското правителство няма за пореден път да слуша "началниците" и да кима с глава, а ще защити българските интереси. И ако прословутото европредседателство, с което ни проглушават ушите от сутрин до вечер, не бъде използвано в тази посока, язък за цялата пара в свирката.



Очаква се Унгария и Полша да бъдат сред губещите в новото разпределение на картите в ЕС. Това обаче няма да стане без съпротива, а цената може да се окаже висока
БГНЕС

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2129

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2174

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2148

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2253

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2136

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2309

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2008

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2291

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2297

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2203

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2064

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ