Георги Гьоков: Търсенето на работна ръка се увеличава

Интервю на Аида Паникян

- Повече от 135 години трудовите хора по света отбелязват 1 май, работещите търсят повече държавна защита. Макар в навечерието на Деня на труда да говорим основно за правата на работещите, не може да се устои на изкушението да говорим и за безработицата. За пореден месец тя е с много ниски нива, но въпреки това работодатели се оплакват от недостатъчно работна ръка. Защо е така, г-н Гьоков?

- В действителност равнището на регистрираната безработица намалява и през март отново достигна рекордно ниска стойност от 4,8%. На годишна база понижението е с 1,7 процентни пункта. Данните на Агенцията по заетостта показват, че общият брой на безработните в бюрата по труда се е понижил до 155 863 през март. Това е с 58 189 или с над 27% по-малко в сравнение със същия месец на миналата година. При ниска безработица и намаляващ брой на регистрираните безработни вероятността работодателите да намерят сред тях хора с подходящи умения е по-малка. Тази ситуация на пазара на труда е следствие от няколко фактора. България е изправена пред структурни предизвикателства, засягащи дългосрочните перспективи на нейния пазар на труда. Неблагоприятната демографска динамика, съчетаваща бързо застаряване на населението и силно обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция, са сред най-сериозните предизвикателства, пред които е изправена страната. Преодоляването на тези негативни тенденции изисква целенасочени трайни и последователни усилия на държавата и цялото общество.  

- В кои сектори има най-голям глад за кадри?

- През март търсенето на работна ръка се увеличава. Броят на заявените от работодателите свободни работни места е 17 319, което е с 4243 повече в сравнение с февруари. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост (28,5%). Близо една пета от вакантните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството, а малко над 10% са в търговията. Усилено се търсят и служители в административни и спомагателни дейности и селското стопанство. Най-силен е гладът за работници в сферата на персоналните услуги, машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, водачи на МПС и подвижни съоръжения, продавачи, работници в добивната и преработващата промишленост. Сред най-търсените кадри са още работниците в строителството и транспорта, квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия, металурзи, машиностроители, работници по събиране на отпадъци, чистачи, монтажници и др.

• Напоследък работодателите се оплакват от недостатъчно квалифицирана работна ръка. Как държавата стимулира работодателите да повишат квалификацията на служителите си и те възползват ли се от такива стимули?

• 

- Агенцията по заетостта оказва съдействие на работодателите чрез професионално ориентиране на търсещите работа, обучение на възрастни и извършването на посреднически услуги по заетостта. Обученията се организират в съответствие с потребностите на пазара на труда и изискванията на работодателите. Те са насочени към придобиване на знания и умения, необходими за заемане на свободните работни места, както и за задоволяване бъдещи потребности на пазара на труда от квалифицирана работна сила. След подадени заявки в бюрото по труда от работодателите, със средства от държавния бюджет по реда на Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) могат да се извършат обучения за професионална квалификация на безработни. В тези случаи бизнесът има ангажимент да наеме обучените служители с трудов договор за не по-малко от 6 месеца. Извършват се и обучения на заети от микро, малки и средни предприятия за придобиване на ключови компетентности с финансиране при равно участие на Агенцията по заетостта и работодателя. Той има ангажимент да запази заетостта на всички успешно завършили обучението служители за не по-малко от 6 месеца. Работодателите имат възможност сами да изберат обучаващата институция, както и съвместно да определят учебния график за провеждането на курсовете. По реда на НПДЗ се финансират и обучения по проекти на социалните партньори, които са насочени към подобряване качеството на работната сила и повишаване предлагането на квалифицирани кадри в съответствие с търсенето на бизнеса. През 2021 г. в обучения по заявки на работодатели и по проекти на социалните партньори са включени 7258 безработни лица и 397 работещи.

- Според Вас как трябва да се компенсира този недостиг?

- По-голяма част от финансовите ресурси за подкрепа на пазара на труда трябва да се насочват към подобряване на качеството на работната сила. Тук не става дума само за квалификация и преквалификация, а по-скоро за система от мерки за осигуряване на нужната за икономиката и планирания растеж работна сила. От мерки за ранно професионално ориентиране, през прецизно разработени план-приеми за професионално обучение и образование и фокусирано върху приоритетните сектори за развитие висше образование, до една добре функционираща мрежа от центрове за умения и преквалификация. За това е необходимо тясно сътрудничество между всички институции, ангажирани с този процес: образователна система, научна общност, работодателски и синдикални организации. Много е важно бързо да се изгради електронното управление и всички регистри с данни да могат да се свързват, така че информацията за знанията, уменията, поведението и мотивацията на работната сила да е неограничена и достъпна. Така във всеки един момент ще знаем баланса на търсенето и предлагането на умения на пазара на труда и потенциалните източници за поддържането му в равновесие. Големи надежди за бърза реформа в политиките по заетостта възлагаме на Плана за възстановяване и устойчивост, където са предвидени проекти за модернизиране на Агенцията по заетостта.

- Как си партнира МТСП с МОН?

- Министерството на труда и социалната политика е партньор на МОН при разработване на политиката в областта на образованието и обучението. Усилията ни са насочени към подготовката на квалифицирана работна сила, притежаваща знания и умения, които отговарят на динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Двете институции работят съвместно при разработване на нормативни и стратегически документи, свързани с развитието на професионалното образование и обучение, висшето образование и пазара на труда. Важна роля при планиране на държавния план-прием в средните и висши училища имат разработените по поръчка на МТСП средносрочни и дългосрочни прогнози за търсенето на труд по икономически дейности, групи професии, степен на образование, пол, възраст и др. Ежегодно при планиране на броя и вида паралелки (професионални и профилирани) за прием след основно образование до директорите на училищата се изпраща информация за търсенето на работна сила на областно ниво, изготвена от Агенцията по заетостта въз основа проучване сред работодателите, както и информация за обявени свободни работни места в областта по сектори на икономиката и по области на образование. Профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии се определя в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда.

- Много хора с увреждания в трудоспособна възраст, но и с добри възможности за даден вид трудова дейност, са извън пазара на труда. Какво се прави, за да бъдат те привлечени в предприятията и да допринесат с труда си?

- В законодателството са предвидени редица мерки за подобряване на достъпа на хората с увреждания до пазара на труда. Всяка година Агенция по заетостта регистрира над 2000 работни места с изисквания за заемане от хора с увреждания. Те са основно в сектора на финансовите и застрахователни услуги, административните и спомагателни дейности, телекомуникациите и компютърни технологии. Немалко са местата и в производствения сектор - шивашката и хранително-вкусовата промишленост, електрониката. Хората с увреждания са стабилен резерв на качествена работна сила с висока квалификация и мотивация за труд. През първото тримесечие на 2022 г. 1613 хора с увреждания са работили по мерки от Закона за насърчаване на заетостта.

- Близо 1 млн. български граждани в трудоспособна възраст нито учат, нито работят. Как тези хора може да влязат в пазара на труда така, че да не тежат на данъкоплатците?

- Действително подобни данни бяха разпространени преди месец в резултат от изследване, проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Важно е да направя уточнение, че близо 300 000 от тях полагат грижи за член от семейството, близо 200 000 са хора с увреждания, а приблизително 340 000 са в предпенсионна възраст. Това означава, че преобладаващата част от хората извън работната сила не могат да бъдат активирани. За тях е необходимо да се предоставят адекватни услуги и подкрепящи мерки. Що се отнася до хората в трудоспособна възраст, които не са ангажирани с образование, обучение или заетост, те са група, към която Министерството на труда и социалната политика насочва инструменти за активиране в последните години. Те са важен резерв на работна сила, от който трябва да се възползваме предвид бързото застаряване на населението и свиването на работната сила. Важно е тези хора да бъдат активирани и включени в образование, обучение или заетост както за да не са в тежест на системата за социално подпомагане, така и за да увеличат предлагането на труд, за да сме в състояние да отговорим на потребностите на бизнеса от работна сила.

- Какви са очакванията Ви за пазара на труда през тази година?

- Данните на Агенцията по заетостта от първото тримесечие на годината показват, че пазарът на труда в страната почти достигна предкризисната 2019 г., що се касае до ниво на безработица. Това означава, че отпадащите от заетост поради пандемичните затваряния вече са минало. Търсенето на работна сила, макар и малко по-слабо от рекордната за заетостта 2019 г., все още изпреварва предлагането, особено в някои професии, като ИТ специалисти, лекари и медицински специалисти, оператори на машини, персонал, зает с грижи за хора. Предизвикателство пред икономиката, респективно пазара на труда, са високият темп на инфлация и ръстът на цените на горива и енергия. Правителството предприема мерки за смекчаване на негативните ефекти на инфлацията върху икономиката, като търси баланс между ръста на реалните доходи от труд и подпомагането на бизнеса за компенсиране на високите цени на енергията. Нестихващото напрежение, породено от войната в Украйна, също ни кара към момента да сме предпазливи в прогнозите си за развитието на пазара на труда до края на 2022 г.

Приветствие на министър Георги Гьоков към читателите на в. ДУМА по повод 1 май

За всеки социалист отбелязването на Деня на труда и работническата солидарност буди особено вълнение. Първи май е повод за празник, но и за поставяне на остри и наболели от години теми в нашето общество за достойното и справедливо заплащане на труда, преодоляването на явлението "работещи бедни", намаляването на неравенствата и бедността, подобряването на условията на труд, създаването на възможности за баланс между професионалния и семейния живот, подготовката на работна сила съобразно изискванията на съвременния все по-дигитализиращ се свят на труда. Търсенето на решения на тези проблеми винаги е било в центъра на професионалната ми дейност през последните десетилетия. А днес като министър на труда и социалната политика мога да уверя читателите на в. ДУМА, че провеждането на ефективни и успешни политики в сферата на заетостта и труда носи още по-голяма отговорност и значение. Желанието и стремежът ми е да възвърнем у хората усещането, че трудът им е справедливо оценен и възнаграждението, което получават, им осигурява добър стандарт на живот и условия да отглеждат и образоват своите деца в България. Чрез повишаването на доходите ще увеличим и постъпленията в държавния бюджет, което ще даде възможност за разработването на по-адекватни политики за децата, възрастните и всички обществени групи, които се нуждаят от подкрепа. 

Първи май е празник и на левия печат и в. ДУМА. Затова бих искал да поздравя целия редакторски и репортерски екип за професионализма, всеотдайния труд и таланта, с който успяват да обяснят държавните политики на трудещите се хора и техните семейства. Убеден съм, че и занапред Вашата медия ще продължи да работи на високо професионално ниво и да задава стандартите в създаването на качествена журналистика в България!

Честит празник!

Георги Гьоков е роден в с. Любеново, община Раднево. Завършва средно образование в Стара Загора през 1979 г. Възпитаник е ВМЕИ Габрово (днес Технически университет "Васил Априлов"), който завършва през 1989 г. с магистърска степен по "Технология на машиностроене и металорежещи машини", има и педагогическа правоспособност, а до 1994 г. работи там научно-изследователска и преподавателска дейност.

От 1994 г. работи в социалната сфера - в Дирекция "Бюро по труда" в Стара Загора, а от 2006 г. е директор на бюрото. От 2003 до 2013 г. е общински съветник в Стара Загора, председател е на Постоянната комисия по социална политика и зам.-председател на Общинския съвет.

От 2013 г. е народен представител последователно от 42-то до 47-то Народно събрание. През тези 8 години защитава правата на трудещите се и на уязвимите хора. Председател на комисииите по труда, социалната и демографската политика и по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, зам.-председател е на социалната комисия, член на комисиите по правата на човека и жалбите на гражданите и по здравеопазване.

От декември 2021 г. е министър на труда и социалната политика.