Едно обичано и търсено училище

За софийското 98-мо училище "Св. св. Кирил и Методий" в квартал "Илиянци" бях слушала добри думи от колеги - педагози, но това лято чух похвали за него и от майка и дъщеря, която учи там. Поканиха ме на тържеството за откриване на учебната година. И аз като човек, свързан дълги години с образованието, като майка и баба, изпращала деца и внуци на училище, приех поканата с удоволствие и за първия учебен ден поех  с трамвай щ 11 към Илиянци.
Местните жители обичат да казват, че са "от село Илиянци, което единствено си има и трамвай" - и то с дълъг маршрут, тръгващ  от полите на Витоша, та чак към сенките на възвишенията на Стара планина.
Училището се намира в центъра на квартала, където е и читалищната сграда, също прочула се с активна дейност.

То е малко и много старо

- строено е в далечната 1884 г. В това общинско начално училище се обучават деца от първи до четвърти клас от Илиянци, Обеля, Банишора, Люлин и Нови Искър. Аз обаче познавам родители и педагози, които са от други софийски квартали, но предпочитат това училище за децата си, защото то си е извоювало добро име. Защо е така? Ще разберете от това, което ще ви разкажа за него.
Училището не блести със съвременна и луксозна сграда - днес такова училище е трудно да се намери у нас. Илиянското е станало известно с хубавата си атмосфера в него, прочуло се е с успехите си като едно добро образователно заведение. В днешно време е много рядко да срещнете ученици, които да ви говорят с любов за своето училище и за учителите си. Още по-рядко е явлението да случите на родители, които да са доволни от училището и от учителите на своите деца, да са сигурни и спокойни за тях. А старото училище в Илиянци е търсено и обичано както от децата, така и от техните родители! 
Някога там имало само 4 класни стаи - по една за всяка паралелка. Сега те са 8, защото учителите са направили истинско чудо от "дядовата ръкавичка". Лишили са се от учителска стая, преустроили са коридорите и те са станали зали за игри и танци. Направили са в мазетата две съвременни зали - една  за компютърни занимания, и втора - за игри и танци. Използвани са разумно всички места и ъгълчета в сградата, та има и помещение за ученическата столова, и кътчета за творческите занимания на децата. Дворът е обширен, родителите и местните жители помагат да стане той уютен, цветен, зелен и красив. Готов е и проектът за изграждането на физкултурен салон в двора. Така училището ще може да посрещне още по-добре своите нужди като целодневно образователно заведение, в което има занимания по интереси, по различни видове изкуства, театър, хореография. Ще се организира още по-добре отдихът и спортът за малчуганите, които и сега се радват на интересни прояви и състезания.
Тържеството за откриването на учебната година ме развълнува и впечатли със своята задушевност, но най-вече с необичайността си, с нестандартността си. То беше един

весел и забавен театър

Директорката и всички учители разиграха приятна и забавна пиеса, в която се включваха и учениците, че даже гостите и родителите. В нея се разказваше за живота в училището, за приема на първокласниците, на които им предстои да се научат да четат и пишат. От този ден те вече няма да бъдат само слушатели на приказки и стихотворения, а ще се доближат до живота на писателите, които пишат за тях книгите. Шумно, забавно, с много хумор, смях, с балони, цветя и с героите  от приказния свят премина тържеството в първия учебен ден. Развълнуваните първолаци и притеснените им родители се успокоиха. Децата разбраха, че тук, в училището, ще се занимават с уроците, но и с веселба, с игри, че ще им бъде хубаво, приятно и  интересно. Това е целта на цялата учителска колегия на 98-мо училище, в която има 15 добри и амбициозни педагози. Всички са с висше образование, само един от тях е  завършил  полувисш институт.
Като гледах и слушах децата, техните учители и родители, си мислех, че училището в Илиянци със сигурност ще остане в сърцата на учениците, които са учили в него. Защото оттам е започнал техният трудов живот! Защото делниците им са били интересни, спокойни и приятни, а празниците им са били ярки и паметни. Харесах илиянското училище и за това, че в него ученици и учители се радват на взаимна обич и уважение. Разбрах, че тук деца,  родители и педагози живеят и работят в плодотворно СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Нещо, което за съжаление днес не е толкова често явление.

 
Блиц
Децата - повторение на нашето детство

В директорския кабинет, който заема едно миниатюрно ъгълче в училищната сграда, разговарям с директорката Милена Милева.
- Госпожо Милена, здравейте! Нали така, на малко име, се обръщат учениците в училището към учителите?
- Да, защото ние с тях сме заедно по цял ден и държим да сме едно голямо, хубаво и здраво семейство! 
- В училището всички сте по пантофи...
- Трябва да ни е удобно да работим, но и да си почиваме. Затова и аз, както всички, съм с тези ярко жълти домашни чехли. Правилата тук са за ВСИЧКИ! Учениците в нашето училище имат още и практична и приятна униформа. Те са на целодневен режим  - имат две закуски и топъл обяд. Тук те си готвят уроците, пишат си домашните за следващия ден и се прибират с училищните автобуси вкъщи без чантите си. Носят ги само в понеделник и чак в петък се връщат с тях у дома. Вечерите с родителите им са посветени на семейството.
- Каква цел си е поставил учителският колектив?
- В центъра на работата ни е ДЕТЕТО и всички образователни и възпитателни въздействия са съобразени с неговата ЛИЧНОСТ! Всички колеги сме приели ръководната идея на изтъкнатия грузински психолог и педагог Шалва Амонашвили: "Трябва да виждам себе си в децата, за да им помогна да станат големи. Трябва да ги приемам като повторение на своето детство, за да усъвършенствам в тях самия себе си. Трябва, накрая, да живея живота на децата, за да бъда винаги ЧОВЕЧЕН УЧИТЕЛ!"
Ние се чувстваме само като по-големи и по-знаещи техни ПРИЯТЕЛИ. Заедно с тях учим, играем, участваме наравно с тях в учебните занятия, в извънкласните занимания, в екскурзиите. Но се стремим и да постигнем по-добро качество на подготовката на нашите урочни занятия, за да получим резултати от знанията на учениците  над държавните стандарти. Грижим се за естетическото възпитание на децата - да обичат доброто, красивото, чистото. Учим ги на обич към природата, към родното, към родители и близки, към животните.
- Във вашата работа чия помощ ви е най-скъпа?
- Помага ни обществеността в района, родителите. Имаме създаден Съвет от учители, ученици, родители.
 - В училището има ведра, задушевна атмосфера и преобладава като че ли отношението към творчеството? Така ли е?
- Чрез изкуството по-леко се стига до душата на детето. Затова ние правим театър, играем балет, танци, пишем творчески съчинения, сценки и пиески, рисуваме, моделираме...
За коледните тържества тази година подготвяме "Лешникотрошачката". Ще участват всички деца, както и всички учители.
Но имаме и сериозни успехи в овладяването на компютърните умения. Завидни успехи имаме и в изучаването на английски език. От догодина, ако имаме желаещи, ще имаме и часове по немски език.
Всички колеги в нашето училище се стремим да поставим основите за възпитаване на нашите ученици като бъдещи активни граждани с добро, високо самочувствие. Искаме да създадем у тях трудови навици и устрем за успехи в бъдещето им учение, за да израснат като амбициозни, добри  специалисти и изпълнители.