Е-разхищения
/ брой: 228
Правителството възнамерява да създаде нова мегаагенция за електронно управление, стана ясно тези дни. Централизирането се налагало заради некоординираните политики по електронизиране на услугите от отделните ведомства в последните 15 години. Стратегия за е-правителство съществува на хартия от 2002 г., времето на НДСВ и надъханите юпита, които нищо не направиха. Изхарчени са стотици милиони левове, а продължаваме да стоим пред гишетата.
Бойко Борисов, за когото е-управлението беше приоритет, след завръщане от Естония през 2011 г. даде срок от 6 месеца за е-правителство. След това по време на служебното правителство президентът дори назначи министър за развитие на електронното правителство - Роман Василев. Успехите до този момент са: няколко работещи онлайн услуги в отделни администрации - НАП, Търговски регистър, НОИ и в някои общини. Инвестицията обаче е колосална, несъизмерима с малкото е-услуги, които ползваме. Според ревизия на вицепремиера Даниела Бобева от миналата година, до момента са дадени над 300 млн. евро. Някои експерти дори спрягаха сума от 1 млрд. лв. Стратегия предвижда още близо 380 млн. лв. за е-управление до 2020 г. Поредната паразитна агенция, готова да ги "усвоява", е вече в ход.
Какви са причините да няма електронни услуги? Първата е очевидна - източване на бюджетни и европари, корупция в обществените поръчки, липса на прозрачност при отчетите. Друг фактор е, че до момента по електронното правителство е работено на парче. Докато поредният кабинет успее да сложи своя отпечатък, следващото вече се е захванало с писане и промени. В България, както е известно, се пишат много стратегии, но те рядко се изпълняват. Липсват компетентност и инициативност в самата администрация, липсва дори компютърна грамотност.
Големият проблем обаче не е в електронността, а в управлението. Администрацията в България не е готова да споделя информация - различните й служби се капсулират на принципа "това си е мое". В повечето случаи е-услугите са изграждани за администрацията, а не според нуждите на гражданите и фирмите. Нерядко чиновници сами саботират вземането на решения, че току-виж станат излишни. В Естония, която е един от най-добрите примери за електронно правителство, има лаф, че тяхното правителство ползва хартия само на едно място.... Там инициативата за е-управление започва през 2003 г., срокът за реализиране е 2006 г. и не само е постигнат, но за в пъти по-малко пари, отколкото у нас. Сега там човек си отваря фирма за минути. Самите административни услуги онлайн са безплатни. Повечето такси за онлайн банкиране са премахнати, остават тези, които са при операции на гише. А в България е по-евтино да изтеглиш пари на гише. Всичко в Естония опира до личната карта с вграден чип с електронен подпис. С нея всеки естонец може да ползва около 600 правителствени услуги и огромен брой предоставяни от частния бизнес. А ние продължаваме да правим е-управление и да излизаме от кризата, като изпреварваме Европа по инвестиции и растеж (по Лукарски).