Българчета - граждани на света

Най-много български неделни училища има на Стария континент – цели 331. 52 от тях са в Испания, 51 в Молдова и 50 в Украйна, следвани от Великобритания и Северна Ирландия с общо 44 училища. 52 са местата в Северна Америка, където българчетата гордо изучават кирилицата и учат стиховете на Иван Вазов:
"Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене."
На най-големия и населен континент на света – Азия, българските неделни училища са седем. Сред тях е и единственото в Кувейт, което функционира към посолството на България в арабската държава.
БНУ "Свети Кирил и Методий" е създадено от Таня Малешкова по инициатива на българската общност там през 2007 г. и оттогава до днес функционира без прекъсване с подкрепата на българската държава. Всяка година в него се обучават около тридесет деца на възраст от 4 до 18 години, разпределени в няколко паралелки и една подготвителна група. Учебният процес протича в петъчните, почивни за Кувейт дни, в сградата на посолството.
За преподавателя по математика в университета на Кувейт Милена Баева настоящата учебна година ще бъде осма като директор и на БНУ "Свети Кирил и Методий". "Първата ми образователна специалност е "Начална педагогика" от СУ "Св. Климент Охридски" и винаги съм знаела, че тя ще намери място в живота ми", казва Милена. Тя признава, че училището е голямата й страст и затова безрезервно се отказва от почивните си дни, въпреки напрегната работа в университета, семейните ангажименти и двете й малки деца вкъщи.
"Имаме малка, но много сплотена общност в Кувейт, и тук са децата на моите приятели и на моите близки. Моите деца бяха още малки, когато аз станах част от българското училище, но в момента и те са в това училище. За мен е много важно децата да продължат да растат в подобна среда и да намират своята идентичност като българи. Нашето училище е много малко, като по време на пандемията загубихме голяма част от учениците си. Преди КОВИД броят им беше достигнал до 45 и си мислехме, че може би дори 50 ще станат, но сега бройката отново намаля. Но това няма чак такова значение, защото, дори и да са двайсет деца, за тях е много важно да имат този мост към България", убедена е Милена Баева.
Новите българчета, които идват в училището, са повече граждани на света, но в никакъв случай не са по-малко българи, категорична е Баева. Дори родените й в чужбина деца днес определят себе си като българи. "С голяма гордост дъщеря ми, която е на 7 години, се разхожда вкъщи и си пее националния химн", казва тя.  
По неофициални данни българската общност в Държавата Кувейт е около 300-350 човека, обяснява Милена Баева. Тя е благодарна на помощта, която школото получава от българското посолство и от посланика ни Димитър Димитров, но предизвикателствата не липсват. За да работиш в Кувейт, се изисква работна виза, която се издава само на висококвалифицирани специалисти. Затова и българската общност в страната се състои предимно от университетски преподаватели, учители, лекари, медицински сестри и инженери, пояснява Баева. "Това доста ни затруднява с осигуряването на квалифицирани учители за българското училище", казва тя и продължава: "За щастие, има начин часовете по история и география да са онлайн, с преподаватели от България, и това дава шанс на училището да продължи да съществува като физическо такова за останалите часове. Имаме часове по народни танци и така школото е едно средище за цялата българска общност."
Въпреки малобройната си численост, българската общност в Кувейт не спира да се вълнува от случващото се в родината. През последните години Милена Баева е и председател на изборната комисия в секцията за избори към посолството.
"На моменти имам чувството, че ние сме даже по-активни в чужбина, когато става въпрос за избори, за следене на политика, за следене на послания, отколкото някои мои познати, които са в България. Човек винаги има надежда, че ситуацията ще се оправи. Искрено се надявам хората да разберат, че с тази аполитичност и отчаяние няма как да се измъкнем, че трябва да се направи нещо, че трябва да се гласува, че трябва хората да мислят, когато отиват да пуснат своя вот. Много искам българите да спрат да вярват на популизма, на евтините обещания и всеки да си даде сметка, сам за себе си, какво всъщност иска да се случи в тази страна."
А Милена иска България да бъде една демократична държава в Европа, която да продължи да бъде зачитана на световната политическа сцена.
"Искам държава, в която моите деца да се връщат и да бъдат част от нея. Тя да ги кара да се гордеят, че са граждани на света."
И каквото зависи от нея, го прави. Подобно на всички над 2000 български учители в чужбина. Така щафетата е предадена на българска земя с гръмкото "На добър час!"

396 български училища зад граница отварят врати за новата учебна година

Над 32 000 деца в 43 страни на 6 континента събира първият училищен звънец във всички 396 български неделни училища по света, регистрирани за учебната 2024-2025 г. Над 2000 учители отново ще предават знания на малките ни сънародници – не само да четат и пишат, но ще ги възпитат в традициите и културата на тяхната родова принадлежност.
Близо три милиона са българите, които живеят извън пределите на родината. Благодарение на тяхната непрекъсната връзка с мястото, от което са тръгнали, и организациите, които те сформират, в странство са създадени и работят 374 български образователни средища.
По данни на Министерството на образованието и науката 268 от тези школа, които са с 6 повече от миналата учебна година, ще бъдат финансирани с близо 16 милиона лева, предназначени за обучението по български език и литература, история и география на България, както и за допълнителни училищни дейности, свързани с опознаването и съхраняване на българските традиции и родинознанието. Средствата ще бъдат отпуснати по трите действащи и в предходната година програми – "Роден език и култура зад граница”, "Неразказаните истории на българите” и "България – образователни маршрути”.
След дългогодишни преговори от страна на Асоциацията на българските училища в чужбина и МОН редица промени и допълнения бяха одобрени в образователните програми за българчетата в чужбина. На последната годишна конференция на Асоциацията в края на юли в София беше отбелязано, че образователните средища зад граница имат необходимост да бъдат подпомогнати в намирането на помещения и тяхното финансиране.