Благодат под лозата на Германския манастир

"Под манастирската лоза" - така големият ни писател Елин Пелин е озаглавил цикъл от свои прекрасни разкази. Една част от тях той е написал тук, под манастирската лоза на Германския манастир "Св.Иван Рилски". За други, от същия цикъл, пак тук са се родили идеи - в сладките приказки с приятелите му от ловната дружинка, в която е участвал и цар Борис III.
Чешмата под лозата в Германския манастир се именува Ловджийската. Живее все още издънка от старата лоза и всяка пролет живителните й сокове се събуждат и хранят широки листа, които правят красива корона над чучура, ромолещ с бистра и студена планинска вода.
Усетили ли сте магнетичното привличане на течащата вода?
Тази безцветна, безмирисна, но жизненонеобходима течност има решаващо значение за оцеляване на всички живи твари. Затова и край нея са израствали села, градове, държави. Нали и най-красивите градове в света са все край вода, край големи реки. И във всеки манастир кладенците, чешмите са място притегателно, чаровно, сладко за отмора и за приказки без край. Често и ние, посетителите на тукашната стара обител, сядаме под шарената сянка на манастирската лоза, слушаме шума на гората, гледаме как са устремили секвоите върховете си в небесната вис и споделяме приказки за

     историята на това свято духовно място

Германският манастир е един от най-старите в България. Той е сред многото, които влизат в така наречената "Софийска Света гора". Разположен е в красива тясна котловина на Лозенската планина, на 5 км от село Герман и на около 15 км от столицата.

Манастири от огърлицата на Софийската Света гора

     Защо Герман                  

Герма (терма) е стара тракийска дума и означава топъл извор. На юг от селото има такива извори. Затова и Сепарева баня, край топлите води, се е именувала още Германея. Това е едното предположение за произхода на името на селцето и на манастира. Но има и друга версия. Герман се е наричало езическо божество, което усмирявало природните бури и стихии. Жив е в народа ни обичаят "Германе - джермане" или още "Пеперуда",  свързан с измолване на дъжд от небето или с молебени против градушки и потопи. Тогава се пеело така:

Германе, върли праздниче!
Пренеси я градушката у пусти гори,
дето секира не сече, дето колак
се не меси, дето петел не пее!

Иконостасът след завършила наскоро реставрация

В основата на тези ритуали стоят предхристиянски възгледи за света, но те са и нагласени към пролетното (през май, юни) годишно честване на Цариградския патриарх свети Герман - църковен поет и горещ почитател на иконите. Възпитан в каноните на християнската църква, получил солидно образование и в 714 г. избран за патриарх. Антииконоборческите движения го принуждават през 730 г. да се откаже от патриаршеския си сан. Оттук нататък не се знае нищо за него - предполага се, че е убит по заповед на Василевса.
Има и друго предположение за произхода на името на селото и на манастира Герман - че е отзвук от кръстоносните походи през Средновековието. Разбитите от цар Калоян латински войски са преминали по тия места, а част от тях били германци.

            Началото

То е някъде във времето на Първото българско царство - през Х век, скоро след смъртта на Иван Рилски. Има легенда, че манастирът е създаден от самия цар Петър. В тия места е живял някога българският чудотворец Иван Рилски, преди да се оттегли в Рила. Тук са нощували по-късно и неговите мощи при прехода им до Рилската обител.

                През вековете

Обичан, обгрижван от владетели и царе, манастирът бил богат, с около 150 декара ниви и ливади, 50 глави едър рогат добитък и 150 глави дребен и една воденица, която давала 600 оки жито за година. Император Алексей I Комнин по време на византийското робство го дарил богато и монашеската обител процъфтявала до падането на България под турско робство. Разрушен от турците в края на ХIV век, манастирът е съграден отново в ХV, но кърджалии го ограбват, опустошават и разрушават до основи. Въпреки постоянните им набези, по време на турската робия манастирът успява да се превърне във важен духовен и книжовен център. Съхранени са малко от използваните старопечатни книги, някои от старите икони се пазят в Музея на София.
През Възраждането Германският манастир  е обновен от родолюбивото население. Върху основите на старата, вкопана в земята черква, е построен еднокорабен храм и са ремонтирани жилищните сгради. Заслуги за това има "Йончо даскал 1818 помени Господи" - това се чете в запазен надпис на тогавашния иконостас.
  От 1855-1860 г. при игуменството на хаджи Данаил Хилендарски се замонашили двама братя: Никифор и Кирил, като по-късно игумен на манастира станал Никифор (поп Харалампиев) - от 1870 г. След Освобождението (1878 г.) двамата братя възобновяват светата обител. През 1885 г. старата черква е съборена и върху нея е издигната нова с дължина 17 м и ширина 10. Без куполите височината на черквата била 10 м. Зидали я "От Слатина майстор Митар, Божил, Миле, Жоте и Димит.1885". И сега черквата "Св.Иван Рилски Чудотворец" се издига в средата на манастирския двор със шестоъгълната си абсида, със стените от дялан камък, а помежду им - триредови украсителни тухли.
Помощи за строежа дало и грънчарското сдружение в София. Иконите за новия иконостас били рисувани през лятото на 1886 г. от братята Никола и Иван - синове на Димитър Христович Зограф. Много са ктиторските надписи по иконите в черквата и в построения по-късно притвор и те споменават родолюбиви българи, дарили средства за изписването на храма: Стоичко, Младен, Стойно, Георги, Михаил, Сусана, братя Млажови. Йеромонах Никифор игуменувал цели 42 години, укрепил манастирското стопанство, възобновил целия комплекс на духовната обител.

          Паметни събития

През 1885 г. княз Батемберг заклева тук два софийски полка преди потеглянето им за битката при Сливница и се освещават бойните знамена. Нито едно от тях не попада във вражи ръце, а битката при Сливница по време на Сръбско-българската война е спечелена.
През 90-те години на ХIХ век княз Фердинанд и съпругата му Мария Луиза посещават манастира и засаждат пред северната входна врата на черквата две секвои, които се издигат сега величествено, а помежду им е звънарницата.
На 5 юни 1926 г. с указ на цар Борис III е учредена ефорията "Зограф" за подпомагане на българския манастир "Св.Георги Зограф" в Атон. От 1928 г. Германският манастир е поверен за вечно ползване на ефория "Зограф".
На 1 и 2 юли цар Борис III е на посещение в Германския манастир, дарява му дарохранителница и засажда от западната страна на храма още една секвоя. Трите "царствени" дървета сега придават особено очарование на старото духовно средище.

   Съдбата на старата чешма

Според една приписка (летописна бележка) тя била подновена през 1801 г. от  "механджи Манол Торбичин син Хаджийски, и Мито, хаджи Матов зет, и Стоян от Подуяне, и Стефан, хаджи Златков зет". Тя и сега ромоли и притегля посетители, богомолци, гости на Германския манастир. Стара източна мъдрост гласи, че раят на земята е там, където се чува ромон на вода, звън на пара и смях на жена. 
Днес в старата обител се чува само ромонът на старата чешма. А звънтежът на черковните камбани оглася манастирската тишина. Чистият планински въздух ни упойва и пренася в славното минало на една българска твърдина.