Акад. Николай Денков: Променяме програмите, за да подготвим по-добре учениците

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ е академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europea, професор и доктор на науките по физикохимия. Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. той е сред първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята област. Публикувал е над 175 научни статии. Неговите разработки са цитирани над 9500 пъти в научната литература. Ръководил е повече от 45 международни проекта. Три пъти е служебен министър на образованието и науката. Избран от 47-ото Народно събрание за министър на образованието и науката на 13 декември 2021 г.

- Акад. Денков, как ще оцените натоварената изпитна кампания за зрелостниците, за четвъртокласниците, за седмокласниците и за десетокласниците?
- Като всяка година, около изпитната кампания има много емоции и това е разбираемо. Родителите са притеснени как ще се представят децата им и как ще се отразят резултатите на приема им, особено след VII клас. Тази година имаше и съвпадение с напрегната политическа ситуация. Част от недоволството около изпитите беше подсилено от общите настроения в медийната среда.
Ако трябва да направим обективен анализ, единственият по-сериозен проблем, но без особени последствия, бе с липсващите скоби в част от помощните формули на изпита по математика в Х клас.
Колкото до разказа, използван за преразказ на националното външно оценяване в VII клас - той отговаря на поставената задача. Подходящ е като текст за преразказване, отговаря на всички изисквания. Не е литературен шедьовър, но това не е цел. Миналата година имаше обратните критики - че текстът е твърде сложен за деца на тази възраст.
При оценяването в IV клас се повдигна темата за професията на пожарникаря. Въпросът е поставен коректно, защото се отнася към определен текст и се очаква детето да потърси отговора в този текст. Това, че около 6000 ученици са отговорили правилно, означава, че са разбрали за какво става дума.
За мен изводът от дискусията е, че трябва още по-добре да подготвим децата да вникват в същината на текстовете, да разсъждават по-дълбоко.
- Какво показва анализът на резултатите от  изпитите?
- За мен няма съществени разлики с резултатите от миналата и от 2020 г. Няколко точки нагоре или надолу са в рамките на една решена задача. Това не са тенденции. Разминаването трябва да e в рамките на 6-7 точки, за да кажем, че това е статистически значимо. Или да проследим няколко години поред със сходни тестове, за да преценим, че посоката е нагоре или надолу.
Идеята на националното външно оценяване е да ни покаже коректно по кои типове задачи и раздели учениците се справят добре и по кои - зле. Тогава трябва да търсим причините и как положението може да се подобри.  
Трябва да определим по кои конкретни задачи и теми има проблеми. Да преценим дали те са устойчиви през годините и да ги свържем с разделите, които се изучават в съответните класове.
А всичко това трябва да обвържем с другия анализ, който правим - за проблемите с учебните програми, събрани чрез анкетите сред учители, ученици и родители. Когато обработим и тази информация, ще имаме не само субективно усещане къде има проблеми, а и обективни доказателства за тях.
Вече приключваме с прегледа на учебните програми по общообразователните предмети от I до Х клас, до дни ще имаме окончателни доклади. След това обобщението ще бъде представено публично и започваме работа как да се променят програмите, така че да подобрим подготовката и да повишим интереса на учениците.
- Как ще бъдат направени тези промени - трябва да се олекоти съдържанието, да се премахне част от материала или стилът да се съобрази с възрастовите особености?
- От досегашните анализи е ясно, че имаме комбинация от фактори. На определени места материалът със сигурност не е съобразен с възрастта на учениците. На други може да е подходящ, но да е поднесен на такова академично ниво, че учениците, родителите и дори някои учители да не могат да разберат това, което пише в учебниците. В други случаи материалът не е подходящ за общообразователната подготовка и трябва да отиде в профилираната.
Представям си цялата задача като един пасианс, който трябва да се нареди, така че всичко да е съобразено с възрастта и да е представено на разбираем език. Важно е да има и време за упражнения. Освен това ясно трябва да бъде обяснено защо се изучава даден материал. Много често мотивацията се губи от това, че учениците не разбират защо трябва да учат нещо. Това е свързано и с междупредметните връзки. Ако вие учите определен тип задачи по математика, например за вероятности, много по-илюстративно би било те да се появят и в съседния предмет - по физика или химия, за решаване на конкретни казуси.
Не на последно място - при подготовката на актуализираните програми трябва да включим и новите методи на преподаване, с които да подскажем на учителите да разнообразят и да направят по-интересен начина на преподаване. Това може да стане чрез проекти, с дебати между учениците, чрез занятия сред природата или посещения във фирми. Тези подходи трябва да влязат в арсенала на всички учители.  
- Министерството на образованието има ли вече твърда позиция за формата на националното външно оценяване за седмокласниците през следващата година?
- Отговор ще се даде, когато имаме яснота готови ли сме да направим сериозен преход към т.нар. интегрални изпити. Това, което е сигурно, че сега нямаме готовност да направим пълен интегрален изпит, защото това изисква съвсем друга подготовка и на децата, и на учителите.
Ако се направи промяна, тя ще бъде плавна, с включването само на няколко въпроса, които да  дадат знак, че учениците трябва да обръщат внимание и на другите предмети, освен на математиката и на българския език и литературата. Това решение предстои да се вземе, след като излязат всички резултати от изпитите и се успокоят емоциите. Всичко ще стане ясно преди началото на новата учебна година, тя ще започне с ясни указания за всички изпити.
- Още от началото заявихте твърдата си позиция за борба с плагиатството. Обявихте, че МОН ще плаща около 500 хил. лв. годишно за специализиран софтуер за откриване на плагиатство. Какво постигнахте през последните месеци в тази сфера?
- Става дума за унифициран софтуер, който се е доказал като успешен в България и в други държави. В Софийския университет той се използва не само за научни статии и конкурси, но и за дипломните работи на магистрите и бакалаврите. Преди да бъдат допуснати до защита, те минават през проверка с този софтуер. Сега го купуваме като абонамент за всички висши училища, ще бъде предоставен и на научните организации. С него  решаваме и друг важен проблем - не да реагираме след публикуването на дисертациите и статиите, а да действаме превантивно и университетите да могат да се предпазят от такива лоши академични практики.
По този начин решаваме на национално ниво един много остър проблем. От началото на годината досега сме разгледали 11 сигнала за плагиатство. Такова е потвърдено в 4 случая. Също 4 сигнала са се оказали неоснователни, а при 3 има процедурни нарушения.
Да припомним, че през минали години е било открито плагиатство при ректор на висше училище. Тази година имаме и публични лица, включително предишен министър.
Имам и друга амбиция - чрез Закона за развитие на академичния състав да задължим университетите и научните организации да създадат свои комисии за академична етика и да проверяват за плагиатство. Някои вече ги имат, като Софийският университет например, но задължението липсва на законово ниво.
- На какъв етап е идеята ви за обединение на университети, която бе посрещната с бурни реакции от някои от ръководствата им?
- Поради липса на време няма да успеем да подготвим конкретните промени в Закона за висшето образование, свързани с възможността за обединение на университетите като запазващи се юридически лица в общ консорциум. Успяхме да изготвим концепцията за това и през следващата седмица ще я обявим публично. Тя беше представена пред работната група, която включва ректори на различни висши училища. Нямаше особени възражения. Тя е съобразена с международната практика и дава достатъчна самостоятелност на висшите училища, като дефинира и възможностите, които те не могат да реализират сами.