Насаждането на фашизъм - "невинни разговори"?!

Това упорито ни се внушава вече дни наред след ужасяващото умъртвяване на човек от група непълнолетни, до дъно потресло съдия с многолетен опит, както и след осветляването на неонацистката клетка в центъра на Пловдив, отново съставена от ненавършили пълнолетие, но с конкретни организатори. Опитни криминалисти, именити политолози, квалифицирани психолози, широко представени в медиите, от сутрин до вечер ни убеждават, че ставало дума за невинна размяна на мисли и мнения.
Аргументът е, че няма нищо лошо в това хора, ползвайки правото си на свобода на словото, да се събират и да си говорят по разни теми, включително с неонацистко съдържание, че това е едва ли не нормално, защото не ставало дума за пропаганда, а само за разговори. Стига да няма уличени в пряко участие в убийства и други тежки престъпления, нямало място за безпокойство и нямали сме право да ограничаваме или санкционираме подобни общности. Нищо, че в случая в Пловдив явно „са си разменяли мисли“ за смисъла на безкрайно наглата и предизвикателна реплика на Хес „не съжалявам за нищо“ в Нюрнберг, за внушенията на намерените при обиска множество нацистки текстове, насаждащи нагласи за брутално насилие срещу расово „нисши“.
Само че такова безхаберно отношение е свидетелство единствено за едно – 

за пълна загуба на елементарно съзнание 

и чувство за това, доколко е недопустимо под каквато и да било форма да се оправдава преднамереното и организирано индоктриниране на деца и юноши с отровата на фашистката идеология и практика. 
Оказа се освен това, че изобщо не става дума за изолиран случай от последно време, а напротив – за отколешна мрежа от средища с отявлена неонацистка дейност и активни международни контакти, в това число с паравоенни формирования. Открои се, впрочем, и необяснимата пасивност на инак добре информираните в страната органи на полицията, структури на националната сигурност и прокуратурата.
Наистина, прозвучаха и трезви гласове, останали нечути, които пряко заявиха, че такива затворени общности с явна неонацистка същност са в пряко нарушение на закона – не само на член 162 от Наказателния кодекс, преследващ по принцип проявите на насилие, но и на член 108, който гласи, че „/к/oйтo пpoпoвядвa фaшиcт?a или дpyгa aнтидeмoкpaтичнa идeoлoгия или нacилcтвeнo измeнянe нa ycтaнoвeния oт Koнcтитyциятa нa Peпyбликa Бългapия oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, ce нaкaзвa c лишaвaнe oт cвoбoдa дo тpи гoдини или c глoбa дo пeт xиляди лeвa.“
Нека е ясно, че тези структури са противоконституционни и по принцип, и по силата на член 44 от Основния закон, който изрично повелява: „/з/абраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“
В разгърналата се дискусия за това, как така е възможно и какво да се прави срещу оказалата се широко разпространена дейност на въпросния род структури, изобилстват препоръки за решителни мерки на правоохранителните органи, на социалните служби за грижа за деца и малолетни, както и съждения за решаващата роля на семейството и училището за правилното насочване и възпитание на подрастващите. Всичко това е така, но упорито се подминава основната причина за покълването на неонацизма сред младите – 

това е отровената публична среда, 

в която антифашизмът у нас бе обявен за едва ли не противодържавно явление, а участниците в Съпротивата срещу профашисткия режим от 1941-44 година – заклеймени като разбойници и терористи.
В тази няколко реда няма възможност да се навлезе в по-детайлен анализ на корените и разрастващите се прояви на неофашизма и неонацизма на ХХI век. Вместо това, нека припомним Декларацията срещу проявите и настъплението на неофашизма и неонацизма в Европа и у нас, приета преди вече шест години от 50-ия конгрес на БСП от септември 2020 година.
В Декларацията неонацизмът е определен като изключително опасно съвременно явление, съзнателно поощрявано, подкрепяно и финансирано от отделни кръгове, страни, и организации като политически инструмент и средство за овладяване на властта; източник на дискриминация, национализъм, ксенофобия, расизъм и антисемитизъм. Той е породен от духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото и програмираното невежество; от фалшифицираната история, израз на целенасочена политика, която руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история и като такава е заплаха за цивилизацията, за демократичните принципи и човешките права.
Назовани са и конкретните проявления на настъпващия неонацизъм и неофашизъм:

опитите за ревизия на истината за Втората световна война; 
 
отричането на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от нацизма и фашизма; отрицанието и омаловажаването на Холокоста; героизацията и пропагандата на нацизма и неонацизма – паметници и мемориали, преименуване на улици, демонстрации, митинги, шествия и маршове; чествания в прослава на нацисткия режим, неговите съюзници и свързаните с тях организации; обявяването за герои, за жертви и за участници в национално-освободителни движения на тези, които застанаха на страната на Хитлер, сътрудничеха с нацизма и извършиха неописуеми злодеяния.
И по-нататък: обявяването на участниците в антифашистката съпротива за терористи и престъпници; приравняването на нацизма с комунизма; опитите за отмяната на решенията на Нюрнбергския трибунал и на всички съдилища за съдене на нацистките престъпления, учредени с решения на страните от Антихитлеристката коалиция; пренаписването на учебниците по история с цел фалшифициране на миналото; и не на последно място – оскверняването и разрушаването на паметниците и мемориалите, издигнати в чест на всички, паднали в борбата срещу нацизма, на загиналите в антифашистката съпротива, на милионите жертви.
В документа еднозначно се заявява, че всички тези прояви нямат нищо общо с правото на свободно изразяване на мнение, защото фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление, както и, че борбата срещу нацизма и неонацизма не е цензура, не е покушение срещу свободното слово, а задължителна гражданска и държавническа позиция. Само че през изминалите шест години в обществото, удавено в безпросветен антикомунизъм и русофобия, подобно разбиране остана напълно потъпкано. Що се отнася до БСП, жалко е, че в изминалия период партията не се открои с видими и силни последващи действия за обосновката и разпространението на това жизнено необходимо разбиране.
Днес, изправени пред убийствените последици от заобикалящия ни неонацизъм, сякаш обществото се събужда за необходимостта от скъсване с безхаберното си отношение не само към проявите, но и към носителите му. Знак в това отношение бе и репликата на премиера Радев за отговорността на политическите кръгове, посветили се на „паметникоборството“ срещу всички знаци на антифашизма у нас. Но това, разбира се, е не повече от отбелязване на нуждата именно от борба срещу съвременните метастази на фашизма и най-уродливото му превъплъщение – хитлеристкия „национал социализъм“ на третия райх /представян от немалко титуловани познавачи като едва ли не разновидност на автентичния социализъм!/.
Това активизиране предлага 

особено добра възможност за БСП 

да се ангажира с активна позиция относно съвременните корени и носители на неофашизма и неонацизма у нас и с конкретни предложения за граждански инициативи и държавни програми за отхвърляне на тази гибелна за обществото и особено за подрастващите зараза.
Впрочем, предстоящото заседание на Националния съвет на партията в края на месеца е моментът БСП да излезе с конкретна политическа позиция и предложения не за моментни акции, а за трайна политика на утвърждаване на антифашизма като жизнено необходимата рамка за обективна оценка и неотстъпна борба срещу античовешката същност на фашизма в различните му превъплъщения днес.
Дали членовете на Националния съвет ще се окажат адекватни на тази повеля на политическия момент, ще бъде един от най-съществените тестове за това е ли БСП наистина необходимата партия на страната и нейните граждани днес.


"Нови времена"