Боян Темелков: В Созопол витае неповторим дух

БОЯН ТЕМЕЛКОВ е роден в Созопол през 1977 г. Завършва гимназия в родния си град. Поради здравословни проблеми с крака не успява да продължи образованието си. Ако сте сред редовните посетители на Созопол, няма как да не го знаете - той прави най-вкусните палачинки, а малкото павилионче "При Боби" на една от романтичните павирани улици в Стария град е задължителна спирка за всички, които искат да си подсладят вечерта. Освен майстор в занаята, той е и много интересен събеседник. 

- Боби, ти си родом от Созопол. Какъв си спомняш града от своето детство?
- Да, аз съм роден в Созопол и никога не съм го напускал. Тук завърших училище. Поради здравословните проблеми, които имам с крака, мечтите ми за нещо повече бяха ограничени. Созопол от моето детство беше много по-различен, не беше комерсиален. На тротоара бабите палеха огньове, варяха сладко и лютеница. Старият град беше много романтичен. Идваха много весели софийски компании. Тук всяко лято се снимаше филм и понякога нас, хлапетата, ни хващаха за статисти. Даваха ни по една петарка да имаме за сладолед. Момичетата играеха на ластици, момчетата караха колела. Беше хубаво. Чужденците бяха екзотични, особено западняците.
От новия град почти нямам спомени. Може би само Веселата уличка, на която имаше традиционни за това време ламаринени кръчмички с метални столове. В Стария град ресторантите бяха по-малко, колите бяха още по-малко, някак всичко беше по-непосредствено. Идваха много артисти, музиканти, художници, писатели - хора на изкуството. Вечер се събираха по дворовете на старите къщи и си пиеха питието, най-вече "облак" - мастика с мента. Обикновено мезето беше от печени миди. Миди се ядяха много, печаха се на тенекии дори по тротоарите. Къмпинг "Златна рибка" също беше пълен. Идваха много чужденци: германци, поляци, чехи. 

- Известен си със своите вкусни палачинки. Всяко лято хората, които почиват в Созопол и те познават, вечер неизменно идват при теб с думите: "Да хапнем палачинки "При Боби". Как ти хрумна идеята?
- Идеята ми дойде буквално за един ден. Преди това с други приятелчета вадехме миди за заведенията - около 7-8 години. Печахме ги на огън в тенекии от сирене. Като разширихме дейността, минахме на газови бутилки, газови горелки и тенджери. Вадехме ги от морето, чистехме ги и ги носехме по заведения. Август тук започва да духа един североизточен вятър, казват му "мелтем", който държи по няколко дни. Съответно морето е бурно, не може да се влиза за миди. Една вечер, след третия-четвъртия ден с такъв вятър и без доходи, бяхме на дискотека и аз, седейки в едно сепаре, реших, че трябва нещо да променя. И ми щракна да правя палачинки. На другия ден с мъжа на сестра ми намерихме една стара метална изоставена сергия и я натоварихме на ремаркето. Той ми завари вратичката отзад, че беше счупена, аз ударих една четка да падне ръждата и боядисах сергията. На другия ден отидох в Бургас и си намерих котлон за палачинки. Буквално за три дена си го почнах.

- И тръгнаха ли нещата? 
- Да, на човек колко му трябва? Вече над 20 години се занимавам с това - от 2004-та. Не е толкова романтично, колкото да ловиш миди. За мидите трябва да се гмуркаш рано сутрин, някъде около осем-осем и половина. Случва се времето да е мрачно, водата да е студена. Сутрешното море невинаги е гостоприемно. Да правиш палачинки е значително по-лесно и приятно. 

- Преди да продължим с палачинките, има ли миди в Черно море? Казват, че доста били намалели. 
- Да, намалели са. Някъде около 2019-а започнаха да падат от скалите, разболяха се от нещо. Няколко години популацията беше много зле. Сега малко започна да се съвзема, но не е това, което беше. Онзи ден ходих да се гмуркам на Мидения плаж и видях с очите си. Преди години бяха наистина много, изкарвал съм всеки ден по 10-15 килограма чиста ядка.

- А има ли риба? 
- Със стопанския риболов нещата са зле. Намалява традиционната за нашето Черноморие риба. Но в същото време започват да навлизат по-екзотични риби от Мраморно море. Появиха се и сини раци, на които тук не им е обичайният хабитат. Влизат нови риби, но те не са със стопанско значение, освен може би морската врана и минокопът, които са от едно семейство, по-интересни са и са вкусни. За препитанието рибарите се интересуват най-вече от пелагичните риби като сафрид, паламуд, чернокоп. На попчето също популацията му е в срив от десетина години.
 
- Да се върнем на палачинките, кога е техният сезон? 
- Правя палачинки през юни, юли, август и малко от септември. 

- По какво се отличава твоята рецепта от останалите? Променяш ли я?
- Не я променям, спазвам я от момента, когато си я измислих - от самото начало. Искам да подчертая, че това сигурно не е най-добрата рецепта за палачинки. Измислих я така, че да има баланс между качество, себестойност и пригодност за съхранение в хладилника. Естествено, че ще я запазя в тайна.
 
- А невероятното ти сладко от зелени смокини?
- И тук съм много ревнив. Сам си го правя от години. Сам бера смокините, сам си го варя. Искам да съм коректен с хората - като казвам, че е домашно сладко, не мога да ги излъжа. Има и по-лесен вариант, както правят много мои колеги: да отидеш в някой голям супермаркет и да купиш на едро - излиза по-евтино, не се мориш, не се гориш. Но не всичко е пари, не всичко е счетоводен баланс, трябва да правиш нещата и от сърце.

- Все споделяш, че ти идва да се откажеш, но павилиончето "При Боби" продължава да радва посетителите на Созопол с вкусните си палачинки. Защо ти минават такива мисли?
- Това, че си лятна креатура, не е повод за гордост. Такива като мен по летните курорти са звезди за един ден. Ти не влизаш в частния живот на хората, не си им приятел. Днес те поздравяват 10 човека, което не е нищо друго, освен факта, че ти си просто част от тяхното преживяване. Чисто професионално не считам, че един мъж на близо 50 години трябва да се легитимира с това, че прави палачинки.

- Защо не? Това е майсторлък. 
- Може и така да е. Но има и нещо друго. Повечето хора са по-устремени към работата в името на печалбата, аз не съм чак толкова. Разговаряме сега двамата, а аз можеше да съм отворил отдавна, както правят останалите. И не виждат морето цяло лято. Съсипват се от работа. А пък аз почти всеки ден ходя да плувам. Любувам се на морската шир. Усещам лятото, Созопол. Както казах вече, не всичко е пари.

- Как виждаш днешния Созопол? 
- Труден въпрос. Тук има една амалгама от собствена енергия. Созопол си е град сам за себе, не е според хората. Той е една константна величина. Независимо дали идват тук нашенци или чужденци, дали българи или гърци живеят тук, градът си е сам за себе си.
 
- В какво е духът на Созопол тогава? 
- Това не мога да ти го обясня. Трябва да се усети. Аз казвам, че той си витае. Защото ние не сме стопаните на града, ние сме му гости. Част от неговата хилядолетна история, нищо повече. А той е малко отдалечен, не е функция на хората, сам за себе си е. Ако хората могат да се нагодят към него - добре, ако не могат - отиват другаде.
 
- Какви хора идват днес в Созопол?
- По-сензитивните хора идват тук заради духа на Созопол. Сред тях са и хората на изкуството. Някои идват тук заради спомените. Младите търсят дискотеките, преживяването, купона. От няколко години "Каваците" привлича с многото бийчбарове. "Градина" открай време е притегателно място за софийските бонвивани. Така че всеки търси и намира това, което го интересува.

- Как се отрази на туристическия сезон приемането на еврото? 
- Нека да погледнем на нещата малко по-дълбоко. Напрегнатият забързан живот кара българина да търси вината винаги в другите. Например детето се спънало на паветата, паднало, ударило се - общината е виновна заради настилката. Всеки надига глас за щяло и не щяло под думите "обществена позиция". За мен това е дребнавост и е дразнещо. 
Еврото ли? Аз винаги съм бил против еврото - по много причини. Не съм икономист и не мога да застана срещу някой подкован соросоид и да го убеждавам в правотата на моята позиция. Но като обикновен човек, който знае, че националната валута е признак на държавността, колкото и да е прогнило това понятие днес, не мога да приема, че се разделихме с лека ръка с лева. При тази ситуация увеличението на цените се очакваше, защото знаем една от нашите национални черти каква е - всеки иска да се възползва за лична облага. Преди година спорих с познат бизнесмен. Той твърдеше, че еврото само ще му е от полза - при транзакции на големи суми и т.н. Днес обаче ми казва: "Прав беше. Грешка беше приемането на еврото. Виж какво стана." Хубаво е да не гледаме плитко на нещата, а една идея по-дълбоко.
 
- Не обслужва ли еврото чужди интереси? Не ни ли го натресоха затова? 
- Покварата няма националност. Чуждите интереси са ясни. Ала нека не подценяваме и местните такива. Дали от глупост, дали от инат, дали от зависимости, но нашите политици много държаха на него. И щом заговорихме за национално достойнство, като човек, който непрекъснато контактува с много хора, ще ти кажа, че има много нашенци, които се срамуват, че са българи, и много бързо забравят откъде са тръгнали. А лошото винаги е по-кресливо и по-организирано от доброто.
 
- Има ли отлив на туристи това лято? 
- Да, има. Отдръпнаха се хората от средната класа, които традиционно идват на почивка с децата си и всеки лев е спестен с много труд. А които все пак дойдоха, гледат менютата, чудят се, пресмятат всяко евро. Това не са новобогаташчетата и софийската буржоазия, които този разход не ги бърка.
 
- А как изглежда градът през зимата? 
- През зимата Созопол е потаен град. Клюките и изневерите са под сурдинка. Говори се за тях, всичко бълбука под повърхността, но над повърхността остават само пустите улици и вятърът. Местните хора продължават да живеят, макар и под друг ритъм.

- Според теб защо хората избират Гърция? Толкова ли е по-хубаво там? Защо не се справя туристическият бизнес у нас? 
- Хората станахме прасета. Гледаме само продукта: ол инклузив, ядене, спане. Няма го туризма заради преживяването. Гледаме света вече не през очите си, а през телефона си. Всичко е по-повърхностно, искаме по-набързо. Не съм футуролог, не знам какво ще стане с туристическия бизнес у нас. В същото време, може да звучи странно, но аз не смятам, че е гордост да бъдем страна на сервитьори и фризьори.
 
- Каква трябва да бъде нашата страна? 
- Аз съм човек, който е свързан със земята - и в пряк, и в преносен смисъл. Затова считам, че човек не трябва да губи връзката си със земята. Трябва да имаме собствено производство, селското стопанство да е силно застъпено и хората да се върнат малко към земята. Сега живеем един въртоглав живот, сякаш сме се качили на детска въртележка. Всеки е яхнал кончето на съвременното забързано ежедневие, не може да се спре на едно място и да каже: "Какво правя? Какво искам?" И тук не става дума за първосигнални желания. Хубаво е човек малко да се поспре, да се огледа и да си направи равносметка.
 
- Оптимист ли си за бъдещето на България? 
- Християнинът в мен се надява, българинът в мен очаква, но мислещият човек в мен е песимист. Без Божия помощ няма да се справим, но трябва да има и критична маса народна аура, насочена в една посока. А това нещо го няма. За една молитва трябва да има енергия, колкото повече хора се молят, толкова по-силна е тя. Но ние сме орел, рак и щука. Затова може би просто трябва да преживеем катарзис.
 
- Българите палачинки ли са?
- Около 80 процента са палачинки, които се мислят за кроасани. Което е жалко.
 
- И все пак, няма ли надежда? 
- Знаеш ли, забелязвам, че има млади момичета, които все още могат да се изчервяват и които гледат в очите с доверие, а това е признак на душевност. Това дава надежда, че не всичко е изветряло. Защото днес традиционните добродетели на жените са останали на заден план. Живеем в материален свят. Често пъти, когато жена срещне любовта, смята, че не е достойна за нея, материалният интерес излиза на преден план, всичко са сметки. Затова се радвам, когато виждам момичета, които се изчервяват.

- А какви трябва да бъдем българите, за да успеем? 
- Нека първо дефинираме думата "успех". Какво значи тя? И какво значение има в контекста на всеки народ? Ти вярваш ли в мисията на различните народи? Защото аз вярвам. 

- Според теб каква е нашата мисия тогава? 
- Именно това е най-важното. Трябва да осмислим нашата мисия. Дали да сме само едни потребителски прасета, каквито ни направиха от 1989 година насам, или може би трябва да реинкарнираме нещо в себе си.
 
- Не е ли късно? Свинщината е навсякъде. 
- Не, не е късно. Аз ти казах за срамежливите момичета. И за това, че трябва да дефинираме понятието "успех".
 
- За повечето хора това са пари, власт, далавери. 
- Дали е за повечето, не знам. Но знам, че е много трудно да се противопоставиш на стадото. В него по-лесно се криеш. Елементарен пример, в една компания е много трудно да кажеш: "Аз не пия!" Изисква се позиция, смелост и сила. По-лесно е да се напиеш като другите. Слабият човек се крие, а силният човек може много по-лесно да заяви добродетелите, които отстоява.
 
- Твоята молитва за Българя?
- Моята молитва за България е Господ да не ни се сърди, че се обърнахме от него.