Петко Каневски на 75 - нови стихотворения
ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 г. в Димитровград. Автор е на поетичните книги "Виж луната", "Живот на кредит", "Звездни вулкани", "Горе ръцете", "Опасно честно", "Увеличи шрифта на любовта", както и на сборника с фейлетони "Писма до дядо ми" - за годините на така наречения преход. По негови стихове са създадени много песни. Автор е и на четири документални филма за емблематични личности от духовната сфера на Димитровград. Носител е на престижната Национална литературна награда за поезия "Пеньо Пенев". Негови стихове са превеждани на руски, полски, френски, унгарски, румънски, сръбски и черногорски език. Председател е на ГС "Приятели на Русия и православния свят", председател на Дружеството на писателите "Пеньо Пенев" в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.
ОЩЕ МАЛКО
От малък още живота ме
подстрига
Да ходя често с обръсната
глава
Не се предадох,нито казах
стига
на аборигените за човешките
права.
Като студент "на мода" бе
пържола -
Филия с олио и с червен
пипер;
закусвахме със Бийтълс,
и с надежда гола,
че с Висоцки за вечеря
ще има и хайвер!
По кръчмите познавах
градовете,
защото чичко "Гугъл" беше
ембрион,
с минижуп девойките
топяха ледовете
и моята свенливост
превърнаха във стон.
А Слънцето родено в очите
на децата,
отдавна ми намига,
че всичко е мираж,
че Времето е само
клонинг на Съдбата,
А Тайната - живот:
нарича се кураж!
1 май 2026
ПОБЕДА
Небето слезе в очите ти
като спомен.
Вселената откупи правата ти
за снимки.
Космическите пришълци препълниха
Олтара за ръката ти.
Аз треперих от неистова жажда,
за устните ти без червило,
за венерините хълмчета на
надеждата,
пред които девалвираха всички
трезори на световните банки!
ПРИСЪСТВИЕ
На Никола Вапцаров
Стани бре, Кольо, идем ти на гости! -
баща ти Йонко с Пею Чирпанлията.
Обвити с песни са хайдушките ни кости
и плачат пак за коня шарколията.
Животът загорча ни от предателства,
а Свободата ни замина за чужбина.
Наситиха се българите на гадателства,
макар търпението си да зоват Родина.
И твоят див копнеж по Филипините,
и вярата бронирана в звездите,
и идеалите ти избледняха със годините -
без твоя дух прогонихме мечтите.
Но Свободата ни е сложила печата:
или въже за злото, или за нас - олово!
Кръвта ти, Кольо, ненапразно е пролята,
щом оживява в светлото ти слово.
Стани, Никола, идем да те вземем -
небесната флотилия за битка чака.
Небето и земята най-после да оженим
и да изтръгнем котвите на мрака.
ЮЛСКА НОЩ
И не спи лавандулата,
в нея свети щурец,
звездни ноти събула
върху златен конец.
Този цвят от лилаво,
разлюлява света -
Хоризонтите здраво
се кълнат в любовта,
а нощта ги прегръща
с лавандулов венец
И в библейската къща
Свири влюбен щурец!
4 февруари 2026
ОДИСЕЯ
На Светозар Казанджиев
Усин Керим и Пеньо Пенев
синове на Бог Орфей,
в "Дни на проверка" закалени
с "Бабахак" - огнен закон - Змей!
Словата им са парещи сирени.
А Смолян е мъниста от звезди,
изгряла в сърцето на Родопа.
Тук изгревни и залезни сълзи
целуват хоризонта на Европа!
А времето е спряло на Карлъка
и бленува Хубава девойка,
която не познава срещи и разлъка
и живее в невидима постройка.
Така с легенди е облечен
памтивека,
реката Черна си тече безспир
Тя помни само Лунната пътека,
в която свети Христовия псалтир!
РЕКВИЕМ ЗА АНГЕЛ
Поетът на Чирпан умря,
след Яворов и Данилов
и Кроснев тръгна без заря
с билет в небесното возило.
А беше здрав часовникар,
на Времето ремонт кроеше
поет изваян от янтар
Чирпан - олтар за него беше.
Кънтеше гордият му глас
без корист, без лъжа, без злоба
и птици носеха в захлас
бъдеще от слънчева утроба!
Сега на Бог е в екипажа,
но щом се съмне над Чирпан -
ще го калесаме за стража,
на поетичния Саван!
ГНЕЗДО В НЕБЕТО
България-потомка на звездите
от слънчев смях и роза маслодайна,
орисана постеля от орлите
шевица царска най-потайна.
Родила Словото в пелени от песни,
И Химн от цветовете на дъгата,
Свещена майчице, във векове не лесни,
Прегърна Вярата и целуна Свободата!
Кой каза, че си малка
по природа?
Кой ли не опита да те вземе,
но Силата откърмила народа
не даде нито грам от твойто семе.
Затуй сега на Бога си земята,
и който ти посегне, си отива!
Гнездо в небето - оазис на цветята,
Сълза, която от Любов прелива!
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР
На Надя и Атанас Стоев
Какво се крие в думата
Отечество:
"земя като една човешка длан",
сълза, от роза зачената,
от жречество,
или картина от божествения план?
Каква магия ражда
Светлината,
която пали хоризонта в злато,
като песен на "Канарите"
позната,
която прави Слънцето й залезно богато...
Египетските пирамиди
оживяват,
щом чуят тази музика - сърдечна стръв!
И казвам Аз: Фолклора
заслужава
Да е Паспорт за българската кръв!
19 май 2026
ХРИСТОНОСЕЦ
На живописеца Христо Панев
Сълзата ти - вълшебното море,
родило седмоцветната дъга,
скрила във палитрата добре
магията на бъдеща тъга.
Кой даде ти велика тишина,
с която да пътуваш из Всемира?
Каква е тази нежна Светлина,
която от платното ти извира?
Знам - с Божията воля си на Ти -
затуй ръката ти извайва всяка фреска,
в която вечността шепти,
че те е кодирала нощеска.
Дерзай, зографино, дамгосвай суетата,
с върха на четката пробождай завистта.
И ако Сизиф се мъчи над скалата,
Помогни му да достигне Радостта!
Юли 2026
В ОЛТАРА НА ДУШАТА
Камбани бият във несвяст,
но раждат всеки звук достойно,
под сянката на чезнещия
Вселената е седнала спокойно.
И чисти хоризонта от паркетна суета,
от слепи векове и истина горчива,
за да отвори библейската врата,
Елмазено-сапфирено красива.
В олтара на душата е минорно
от радости, печали и негалени звезди.
Луцифер е разпнат вече най-позорно,
а Бог, единствен, пулса ни следи...
18 юли 2025
РОЖДЕН ДЕН
Какво от туй, че днес
е 18 юли -
ден като всички
останали.
Да. Има малка разлика -
роден е Левски -
По него се равняват
Боговете -
Исус и той са ми
еднакво мили.
Облечени в безсмъртие
Доказват на Земляните:
Духът плътта да побеждава!
Останалото е от Лукавия...
И нямам избор:
мама ме роди
на 18 юли!