Ботев и Богоявление

И да иска да го нареди така човек - не може. Само Господ може. Господ и Христо Ботев. 
По стар стил Ботев се е родил на Коледа, а по нов стил - на Богоявление. И това ако не е знамение…
Да се казваш Христо, два пъти да си се родил - веднъж на Коледа и веднъж на Богоявление, да пишеш като Бог и да загинеш като юнак навръх планината, може да се случи само на Ботев. 
Знам наизуст десетте му гениални стихотворения. Не ги знам наизуст, а те са част от кръвта и духа ми. Изглеждат ми толкова естествени, че докато си ги спомням, дишам най-чистите небеса на света - небесата на Свободния дух.
Не искам да мисля доколко Ботев е разбирал от поезия, доколко е разбирал от революция, от народ и време, но че е разбирал от Безсмъртие, е ясно като бял ден. 
Ботев не е разбирал от поезия - разбирал е от съвършенството на простите думи, които възвисяват, които правят убитият юнак да оживее и самодивите да му станат сестри. 
Ботев не е разбирал от революция, разбирал е от Смърт.
Не е разбирал и от народ - разбирал е от Любов към народа. От смъртоносна любов към народа. 
На Богоявление Бог се явява във вид на гълъб.
А Ботев се  явява като Слово,  явява се с гласа на мъката, на бунта и на живота. И на гарвана, който…
Наша позната днес написа: „Докато съм учител, децата ми ще учат песните му. Наизуст. Докато съм жива, ще ми е най-високата мяра за чест.“
Това е положението. Така трябва да бъде.
Какво по-голямо Богоявление на Словото от този луд, красив, мразен, самоубийствен и неповторим Христо Ботев?

Фейсбук