Опустялата кръчма

Това, дето сега е пусто и у селото и у кръчмата, е временно. Ще мине време, ще се забрави и пак ще е врело от ловджии и бракониери. Ама сега нали знаеш...
Беше един четвъртък, ама кой точно не знам - след банкета за закриването на лова. По тия места кажи-речи ловът не се закрива. И особено откакто се разчу, че прасета бол, сърни бол, а зайците като скакалци из гората. И надойдоха. От секъде надойдоха. С джипове за по 100 хиляди лева, пушки по за 10-ина хиляди и кучета, кучета... Обаче в тоя четвъртък са дошли без кучета и още по тъмно са фанали гората. Добре, ама ги видел... Айде сега нема да ти казвам кой ги е видел. И като ги видел - право у полицията. Тия от полицията се обадили на тия от горското и ги заловили тия с джиповете. Обаче ония курназ:
- Откъде накъде, знаете ли вие...
Абе до бой да се стигне. Ама нали нашите повече, па са и власт, прибрали им пушките и им турили белезниците. Кво е имало в джиповете не съм видел, ама разправяха дека имало две прасета, един сръндак и десетина заека. Осъдия ги. По бързата процедура. Ама оно е било един сеир. Ония с джиповете рекли на съда:
- Защо ни съдите? Ние сме от фондацията "Чисти Балкани". Чистим гората от непотребното.
А прокурорът им вика:
- Аз съм от фондацията "Чисти ръце".
Тогава се обадила и съдийката:
- Ние сме от фондацията "Дом за всеки".
И ги пратила право у затворо Бобов дол, а пушките и джиповете на конфискация.
Та затова сега ти се види пусто и селото и кръчмата. Ама нали ти казах, че мине време и сичко, че се забрави. А ти сега кажи по едно за тая история...
Историята я записа достоверно Спиро Стойчев, но от позиция за сигурност не съобщава мястото на събитието.