Полунезависимост

Таз година полупроводници, догодина цели - ако трябва да перифразираме и отнесем към случката в Каталуния тази прословута фраза на другаря Живков, то тя би звучала така: Таз година полунезависимост, догодина пълна. Защото това направи каталунският лидер Карлес Пучдемон - хем подписа декларация за пълен суверенитет на автономната област, хем обаче отложи влизането й в сила. Защо? Нали такава бе волята на над 90% от гласувалите на референдума? Да имат право жителите на областта да решат съдбата си - нали за това се бориха каталунските управници, част от които днес са изправени пред съда за допитването през 2014 г.?
Мотивът на Пучдемон за отлагане на независимостта е нуждата от диалог с централното правителство в Мадрид. Самият каталунски лидер обаче си противоречи, тъй като от последващите му думи става ясно, че такъв досега е липсвал. Какво следва тогава? Защо Пучдемон разочарова гласувалите в подкрепа на отделянето? Нима преди свикването на допитването не е бил наясно с последствията? Нима не е знаел, че масата на преговорите винаги е за предпочитане пред острата конфронтация? Ако досега Барселона и Мадрид, всячески използващ правото на силата и надмощието си, не са постигнали качествен диалог, вземайки под внимание правата и исканията на двете страни в спора, на какво се надява днес Пучдемон - чрез вота да изнудва централните власти? Ако е така, греши доста, защото така поставя Каталуния в изключително слаба позиция. Или пък са му набили канчето от Брюксел и той затова така елегантно дава назад?
Разиграната от Пучдемон сценка стана и обект на подигравки - интернет потребител вписа в Уикипедия Каталуния в списъка на най-кратко просъществувалите суверенни държави - само 8 секунди! Само че на повярвалите в приказките на каталунските управници и подкрепили отделянето, въпреки бруталния натиск от Мадрид, едва ли им е смешно...