Премислен живот

Получих стихосбирка, дарена ми от автора й Михо Стойчев, който цял живот е живял и писал във Варна и е премислял живота си. А му е дошло и време за това - не е нито "млад", нито "споменаван" от националната ни критика поет. Колко са такива в провинцията - запленената от величия съвременна литература не знае. Той е сред множеството "пишещи" работници, които навремето бяха забелязвани като че ли заради тази тяхна заслуга: работническия им произход.

Неразгадан е този свят и лек
не се намери даже и във спора.
Едва ли има умора човек,
когато търси стълба за нагоре.

Книгата "Изпуснат влак" облъхва с драматизма на това "изкачване". В нея има много прозрения в т.нар. поанти на стихотворенията.

Вече в залез, какво ли да чакам,
за да търся във нещо промяна.
Изпуснал на щастието влака,
само на щастливите да махам...
---
И ето ми големия подарък -
с една година още остарях!

Но не за съжаленията на възрастта е тази поетична книга. Тя е за нещо по-мъдро: "да открие Човека, какъвто неговият Отец е създал". Дошло е времето, когато

само тежка зима ще почуква
с пръсти на завихрила се хала
и с една непоносима скука
ще споделяш бедния си залък.
 
Но тези стихове не са за жалба по младостта. Те са за възрастта, която желае

...с добро да ме запомнят.
Бавно, превръщайки се във спомен,
спокоен в бъдното ще мина!
 
Краткият ми отзив за тази обобщаваща живота на поета Михо Стойчев стихосбирка май че се претовари с цитати, но как иначе да я представя на читателите, когато знам, че тя едва ли ще стигне до тях, непредпочетена от търговците на книги не само защото е без означена продажна цена. Впрочем такъв е пътят на всяка добра книга, недошла до книжния пазар. Сега книгите се издават със собствени на автора средства, за да бъдат подарявани. Но какво да се прави, щом

Далеч и от най-малката човечност
и влюбен само във своя си имот,
как не е разбрал, че на света всеки
избира място за един живот?!

И

Какво необратимо, тъжно време,
Вместо човек - да те посрещне гарван.

Във всяко стихотворение поетът ни сепва с изненадваща образност като тази за "скръстените след куп грижи" ръце на мама или това трагично слово към дъщерята: "колко си пораснала без мен!".
Не ще укоря поета, който има дързостта да заяви:

Неподатлив на изпит по право,
как да пиша си решавах сам.

И все пак ще отбележа липсата на издателска професионална коректура, а и редакторско участие - това не прави чест на издателство "Колор принт" - Варна, което въпреки всичко си слага знака за издателски права.
А влакът на поезията не е изпуснат, както казва заглавието на стихосбирката. Той просто се е забавил, за да се качи на него и този варненски автор с име Михо Стойчев.