Проваленият спектакъл
/ брой: 51
Ако човек чете триумфалистките статуси на психодясното за изборите в столичния район "Оборище", като едното нищо ще си каже, че някаква невероятна протестна енергия е изригнала в сърцето на София и е осветила хоризонтите на различно бъдеще. Всъщност новият/стар кмет Георги Кузмов спечели на първи тур, но резултатът от 67 на сто е оптическа измама. От близо 28 хиляди жители на района до урните отидоха едва 5225 души. Тоест кметът е избран с гласовете на около 3500 души. Това не е триумф. Това е дефиницията за "нелегитимност".
На този фон, ако някой се изживява като категоричен победител, това означава, че той не съществува в тази реалност и спешно трябва да отиде на психиатър. Заместничката на Кузмов Милена Алексиева написа във фейсбук: "Размазахме ги! Едноцифреници". Всъщност единствените размазани са избирателите, които ясно демонстрираха, че не се чувстват свързани по никакъв начин с политическите процеси в своя район. И тази апатия може да бъде екстраполирана на национално ниво и ясно да ни демонстрира какво би станало на поредните предсрочни избори, ако някой си прави планове за такива.
Нелепата активност на изборите идва и след като психодясното разигра обичайния си спектакъл "Страданието на жертвата". Кузмов бе изкаран мишена на всички нечистоплътни интереси в държавата, което едва ли е истина, като се вземе предвид, че кметът наистина е бил в нарушение на закона. Но това е класическата аксиома на градското дясно - когато другите нарушават закона, това е престъпление и знак за завладяната държава, но когато го нарушават те, това е просто дребна грешчица, която не бива да бъде взимана под внимание. Щом и спектаклите вече не работят, значи имаме огромен проблем.
Политическата криза съвсем не е свършила, дори напротив - тя се задълбочава. Фактът, че вече имаме редовно правителство, съвсем не е решил проблема с апатията. Хората не се чувстват свързани с политическите процеси и това тепърва ще разнищва крехката тъкан на българската демокрация. Тоест никой няма повод да празнува. Изборите в "Оборище" са симптом за опасна болест, чиито ефекти тепърва ще усещаме. И тази апатия на фона на геополитическите земетресения край нас е рецепта за самоунищожение, но не са виновни избирателите. Пред тях просто няма истинска алтернатива или поне малка надежда за някакво различно бъдеще. Това е проблем пред управляващите и опозицията, защото ситуацията напомня театрална пиеса в лудницата. На сцената има актьори, но публиката вече абсолютно нищо не разбира. Размазването е факт. И крещящите от радост победители на фона на тази катастрофа всъщност са най-големите губещи. Но тепърва им предстои да го разберат.