Ядрената енергетика възкръсна, но бъдещето е несигурно

Amazon, Google и Meta са само част от технологичните гиганти, призоваващи за увеличаване на производството на ядрена енергия. По време на скорошна конференция, тези компании подписаха декларация в подкрепа на утрояването на глобалната ядрена енергия до 2050 г. Декларацията следва подобно обявление, направено от големи банки миналия септември, както и от политици на конференцията COP28.
Общо 31 държави вече са подкрепили ангажимента за утрояване на ядрения енергиен капацитет до 2050 г., заедно със 140 компании от ядрената индустрия. Според Световната ядрена асоциация (WNA), около 9% от електроенергията в света сега идва от ядрена енергия, произведена от 440 ядрени реактора.
След катастрофата във Фукушима през 2011 г., цените на урана паднаха поради опасения за безопасността. През последните години отново нарастват стабилно, тъй като държавите се стремят да се откажат от конвенционалните изкопаеми горива. Стойността на компаниите, които добиват и преработват уран и свързани с урана материали, се е повишила с повече от 500% през последните пет години.
Както стана ясно, развитието на изкуствения интелект също допринася за "ядрения ренесанс", като големите технологични компании инвестират в електроцентрали за захранване на енергоемки центрове за данни.
Преоткриването на АЕЦ в държави с традиционно силна съпротива срещу технологията по екологични съображения само по себе си е любопитен обрат, но реалните резултати са под въпрос, пише Euronews в свой материал. Причината - за да заработи подобна електроцентрала, трябва да има много добре работеща верига на доставки, която се влияе от куп фактори извън икономическите интереси.

Руският въпрос

Спот цената на урана се е увеличила през последните пет години заради геополитическото напрежение и прогнозите за по-голямо търсене. Един от факторите е нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции срещу Москва.
Русия е голям глобален доставчик на природен уран, но натискът върху цените е по-скоро свързан със способността на страната да обогатява уран. Именно той се използва като гориво от повечето реактори.
Според данни на американското правителство, Русия притежава приблизително 44% от световния капацитет за обогатяване на уран. Даже през 2023 г. тя задоволяваше над една четвърт от нуждите на американската енергетика и близо 40 на сто - от тези на европейската.
Изправен пред тази зависимост от Москва, бившият американски президент Джо Байдън въведе закон, забраняващ вноса на уран от Русия в средата на 2024 г. Законодателството позволи някои доставки да продължат до края на 2027 г., въпреки че Русия отвърна със свои собствени мерки - налагайки временна забрана на този износ за САЩ.
Експертите твърдят, че един от проблемите е, че както операторите на електроцентрали, така и доставчиците на гориво се колебаят да бъдат първите, които ще се ангажират с бъдещи проекти. Производителите на ядрена енергия не искат да се записват за дългосрочни договори за доставка, освен ако не знаят, че се изграждат съоръжения за преработка на уран.
От друга страна, преработвателите се колебаят да разширяват дейността си, освен ако нямат споразумения от купувачи.

Американският въпрос

Хенри Престън, комуникационен мениджър на Световната ядрена асоциация, коментира пред медията, че ядрената енергия все пак е по-малко изложена на геополитически рискове в сравнение с други енергийни източници.
"Уранът за ядрено гориво може да издържи в реактора може би няколко години и след това може да имате на площадката запаси от гориво за още две години преди спиране за презареждане ", обяснява той.
Въпреки това, несигурната търговска среда може да повлияе на дългосрочните покупки, както е видно в случая с настоящата тарифна война на американския президент Тръмп. Тръмп планира да наложи 10% мито върху вноса на енергия от Канада. Това е ход, който плаши компаниите за ядрена енергия в САЩ - значимостта на Канада като доставчик на суровина се повиши след избухването на войната в Украйна.
"Предложеното 10% мито от основен източник на доставки като Канада ефективно ще повиши цената на урана с 10%," каза през февруари Грант Айзък, финансов директор на Cameco - една от най-големите световни компании за производство на уран.
Така без координирани действия на западните страни ренесансът на мирния атом и изграждането на нови АЕЦ, които да захранват технологиите на бъдещето, може да се окажат само добро пожелание.

Money.bg

Предстои глобален недостиг на уран


Агенцията за ядрена енергия (NEA) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреждават за потенциален недостиг на уран до 2080 г. В съобщението се казва, че нарастващото търсене на ядрена енергия може да изчерпи известните към момента ресурси на уран в рамките на следващите 6 десетилетия, освен ако не бъдат направени нови инвестиции.
Държавите се стремят към постигането на заложените цели за нулеви емисии, а паралелно с това набиращите сила енергоемки индустрии като AI, изискват повече мощност. Това, логично, поражда нарастваща необходимост от ядрена енергия. А търсенето може да тласне доставките на уран до крайности.
Сценарият за "висок растеж" в Червената книга предвижда, че глобалният ядрен капацитет може да се увеличи със 130% до 2050 г. Въпреки че настоящите ресурси може да са достатъчни, те остават труднодостъпни без значителни инвестиции в технологии за проучване, добив и обработка, се посочва в документа. Нещо повече, оценките в Червената книга може дори да се окажат твърде консервативни поради засиления интерес към ядрената енергия.

AI и центровете за данни като катализатори

Изкуственият интелект е основен катализатор за този ядрен "бум", посочват експертите. Технологични гиганти като Google и Amazon инвестират в малки модулни реактори (SMR), за да захранват своите центрове за данни. Това сближаване на ИИ и ядрената енергия показва недвусмислено, че цифровото бъдеще може да зависи от урана.
Източна Азия е начело на растежа на ядрената енергия, като страни като Китай, Южна Корея и Япония разширяват своята ядрена инфраструктура. Коалиция от над 20 нации, включително САЩ и Обединеното кралство, се ангажира да утрои глобалния ядрен капацитет до 2050 г., наблягайки допълнително на доставките на уран.
На този фон, въпреки нарастващото търсене, проучванията на потенциални находища на уран остават недобре финансирани поради десетилетия стагнация на пазара.
Без милиарди нови инвестиции обаче добивът на уран може да бъде бавен и скъп процес, а ресурсите може да останат неизползвани, опасяват се анализатори.

Частни инициативи

Частният сектор започва да инвестира в добива на уран, като рисковият капитал се влива в нови проекти и иновативни геоложки методи. Въпреки това, големите находища с високо качество като тези в Канада, Казахстан и Австралия са от решаващо значение за посрещане на бъдещото търсене.
Друг важен аспект е контролът върху урана, който става все по-геополитически. Държавите, богати на тази все по-ценна суровина, могат да придобият значително влияние, докато енергийно зависимите нации могат да се сблъскат с предизвикателства, свързани със сигурността и цените, коментират експерти.

Необходими са спешни действия

За да посрещнат бъдещите нужди от ядрена енергия, правителствата трябва да стимулират проучването на потенциални нови находища на уран, да издават бързи разрешения и да финансират алтернативни методи за преработка. Разбира се, частният сектор също трябва да приведе инвестициите в съответствие с нарастващото търсене.
Във всички случаи обаче бъдещето на ядрената енергия и глобалната енергийна сигурност зависи от ефективното управление на урановите ресурси, предупреждават специалистите.

Money.bg