Моят автограф от Валери Петров

С Валери Петров се запознах във Великото Народно събрание. Той бе един от депутатите, които осигуриха изключително високото интелектуално и морално равнище на този парламент. И от ляво, и от дясно имаше личности, които бяха гордост за страната ни. Често влизахме в остри пререкания, но винаги запазвахме коректния тон. Беше невъзможно да чуете някой да крещи просташки на народна представителка от противниковия лагер: "Ти така не можеш да ми говориш. Така можеш да говориш на мъжа си, на любовника си, но не и на мен". Но трябва все пак да кажа, че някои от дамите от СДС проявяваха активност, която не можеше да остане без своя отговор. Между тях беше и интелигентната и сама по себе си симпатична Леа Коен, която бе готова да влезе в бой по всеки обсъждан въпрос. Веднъж, когато забелязах, че тя се готви да излезе на трибуната, написах следния малък стих, който би могло да бъде наречен "дружески шарж":
Велики Цицероне, спи спокоен,
на трибуната излиза Леа Коен.

Но щом става дума за "поезия", няма как да не се обърна за помощ към Валери Петров. Подадох му листа с "дружеския шарж", той се позасмя, взе химикалката и направи своята поправка: 
Велики Цицероне, спи спокоен,
излиза да говори Леа Коен.

Веднага си пролича Валери Петров. Излишната дума отпадна, стихчето някак светна. След това Валери се подписа. Така придобих най-симпатичния негов автограф.