ЛЮБОМИР КОТЕВ: НАРОДОПСИХОЛОГИИ
I
У нас - рече ми един шегаджия - почетен гражданин е едно, почитан гражданин друго, пък почтен гражданин - трето. А познавам страни, в които, щом си почетен гражданин, си непременно и почитан, и почтен...
II
Имаме пословица: "Бог високо, цар далеко!". Имаме и пословица: "Бой се от Бога, царя почитай и за друго не питай!". Между тези две напътствия, утаили се в народната душа, като че ли са заключени и националното ни двоумене, и непонятната ни арогантност. Извити сме всякога като въпросителна, напук на народната мъдрост, защото се досещаме, че погазваме безскрупулно и морала, и закона, и стародавните завети, осъзнаваме безчинствата си, страхуваме се от самите себе си, укоряваме се за непродуктивното хитруване, но пак я караме, както си знаем, както сме навикнали...
III
Пер Стенбак - генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, написал следното препоръчително писмо: "Препоръчвам горещо Енчо Господинов за хуманитарна, информационна и дипломатическа работа. Въпреки че е българин, той е добре организиран и на него може да се разчита..."
IV
Съчетавайки притворството с творчеството, Радой Ралин изковава неологизма притворчество и дава най-лаконичната дефиниция за т.нар. социалистически реализъм...
V
Уйлям Текери: "Пробен камък за всеки човек е как той се отнася към големия човек и към малкия. Ако обожава първия и презира втория, той е сноб. Издигне ли се до определено стъпало на обществената стълба, снобът зачита човека от по-горното стъпало, а презира човека от по-долното, като съвсем не се интересува от действителните качества на единия и другия, а се съобразява единствено с тяхното положение." А нашенската снобщина е още по-уродлива, защото родните сноби мразят големците, на които подгъзуват, и завиждат на тези, които уж презират...
VI
Турците са по-мъдри от нас. Те знаят, че ползата е сестра на вредата, а ние така и не научихме какво губим, като печелим. Знаят още, че е богат онзи, на когото му стига това, що има, а ние, колкото и да имаме, ламтим за повече...
VII
Проблемите ни са непреходни, пък и се множат, защото не помним поученията на най-умните сред нас. "В България - забелязва Атанас Буров - един режим се изхабява за две години, един кмет за година, един министър-председател за половин година." И пак той добавя: "Всеки политик се изхабява и се уморява за четири години."
VIII
Нищо неправенето е лелеяна мечта и върховно блаженство за всеки калпав българин, а Лев Толстой заключава: "Една от най-удивителните заблуди - че щастието се състои в това да не правиш нищо..."
IХ
Напразно се косим май, че сме фатално закъснели в усвояването на добрите маниери при хранене! Шарлот-Елизабет Баварска - съпруга на брата на Луи ХIV, свидетелства, че Кралят-слънце, след като допуснал децата си за пръв път на царската трапеза, им забранил да ползват вилица, както ги бил научил някакъв прекалено старателен възпитател...
Х
Петър Матеев пише за големия пожар в Котел от 1863 година: "В това време нямаше толумби, нито каквато и да било наредба за гасене на пожар и хората се разпореждаха кой как знае. Видях жени, изправили се на покривите на къщята си, да сеят с празни сита или решета, за да пада огъньта, както пада брашното, други да бият медни съдове да прогонят злото, злия дух. Помня, че баба ми беше извадила вино в крондул (турска дума - съд за вино), размесено с дървено масло, и подаваше да пият на всички срещу страх..."