Смисълът от властта

Цялата политическа демонология и бяс се стоварваше безмилостно на гърба на БСП миналата седмица. Чуха се обвинения в предателство, съскания, че левицата е огънала гръбнак, за да остане във властта на всяка цена, че напълно е продала достойнството, идеите си, битките си и своите избиратели... Това се лееше от всеки екран, а в хора на гарваните се включиха и доста бивши социалисти, които нямат друго удоволствие в живота, освен да се опитват да играят кърваво хоро по костите на БСП.
В края на седмицата обаче се оказа, че социалистите са извели докрай битката за по-висока минимална заплата. Направили са го тихо, не пред камерите, а там, където има значение - пред тези, които пишат бюджета. Майчинството през втората година също се увеличава, а всички зли езици твърдяха, че БСП е замела и тази идея под килима. Тоест всички импровизации, упражнения, злоба, интриги и тъпотии за пореден път демонстрираха, че не са продукт на загриженост, а на съвсем целенасочена кампания. Да, БСП отказва да участва в ежедневната медийна шумотевица, но за пореден път демонстрира, че някъде там води своите важни битки за социалния вектор в бюджета и за смисъла от нейното присъствие във властта. Защото оценката на левицата няма да бъде давана за присъствието й в медиите или за експлозиите в социалните мрежи. Избирателите ще я оценяват по реализираните идеи.
Подходът на БСП обаче крие в себе си цъкаща бомба. Очевидно е, че социалистите не искат да правят политика през медиите, нито пък да извиват ръцете на партньорите си с гръмки ултиматуми и биене в гърдите. Но това е риск. Защото БСП рискува никой да не научи за нейните битки, за това, което се опитва да постигне. Това със заплатата и майчинството стана ясно, защото се увенча с успех, но можеше и да е обратното. Тогава БСП с още по-голяма ярост щеше да бъде промушвана с медийни заклинания и разпъвана на кръста на вечното възмущение и статуси, изпъстрени с удивителни. БСП трябва да открие тънкия баланс между прозрачността на битките, които води, без това да се превръща в откровен рекет или потенциален взрив на управлението.
Ние живеем в турбулентна епоха, в която всеки е убеден в своята истина и отказва да признае правото на който и да е друг на мнение. Точно в такава раздрана среда БСП трябва да оперира на ръба на пропастта, между държавничеството и политическата полза, между реално възможното и красивите идеи, между постижимото и дивия популизъм. Това е най-трудната и изцеждаща роля. Но, когато в четвъртък стана ясно, че МРЗ скача, както и майчинството, би трябвало много хора поне за известно време да замълчат. БСП си е била на мястото. Не в социалните мрежи, а там, където е важно.