Църквата почита на 27 ноември преп. Теодосий Търновски. Св. вмчк Яков Персиец. Преп. Паладий

Преп. Теодосий Търновски основава Килифаревския манастир

Преподобният Теодосий Търновски приема монашеско пострижение в Арчарския манастир "Свети Николай" край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и достига до знаменития исихаст и учител в съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит. 
След смъртта на преподобни Григорий Синаит манастирското братство единодушно избира Теодосий за игумен. Той отказва да приеме такава голяма отговорност и тръгва да търси ново духовно пристанище. Посещава Атон, Солун, Бер и Цариград, много места из България и накрая, заедно с ученика си Роман, основава свой манастир в Килифарската пустинна местност до Търново. Скоро около него се събира голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци.
Сред неговите ученици най-изявени са преподобният Роман, ученият йеромонах Дионисий и още по-ученият Евтимий, бъдещият предстоятел на Българската православна църква и Патриарх Търновски.
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали го правят недостъпно от нападения. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на 20 месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист I. Умира в патриаршеския манастир "Свети мъченик Мамант" на 27 ноември 1363 г.
Преди смъртта си 

Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра

Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл, са: "Вижте, небесно войнство!"
Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия.
Св. Теодосий бива надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий - Григорий Цамблак, Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).
След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.