Пари, цени, еврозона - за камъчетата в цървулите ни

Животът поскъпва на фона на приповдигнатите очаквания и подсилвани усещания за нещо хубаво предстоящо - от началото на следващата година. Тогава вече ще оперираме с евро, ще сме членове на клуба на богатите, ще им четкаме дрехите и трандафорите и ще ни плащат в твърда валута. И се питаме, защо доброто ни настроение се вгорчава от етикетите с възходящите цени по магазини и магазинчета. Отговорът е дълбоко скрит в нашето изкривено съзнание и веднага се появява в ефир - спекулантът! Не ни трябва много време да си спомним и до болка познатия и втълпяван в съзнанието ни десетилетия наред лозунг, в който се крие и решението на проклетия проблем - бийте спекуланта. Държавата за това си е държава, за да контролира цените, да определя кое е хубаво за простия народец и да раздава благосъстояние - на всекиму по заслугите. От там нататък вече всичко просветлява пред очите ни, решението е ясно, трябва смело и без колебания да се върви напред.
Все пак вездесъщите ни коментатори започват къде по-внимателно, къде по-явно да се питат откъде и как се появи това проклето къмъче в цървула ни, което ни пречи да крачим бодро и ведро напред към светлото бъдеще. И отговорът отново се показа бързичко - разточителният национален бюджет, който помпи с високи заплати мързеливия народец и тъпче трудолюбивите бизнесмени. В тон с присъщата ни срамежливост не ни се ще да забележим, че нашите т.нар. височки заплатки са в пъти по-малки от средноевропейските заплати, а и не искаме да си мислим докога евентуално може да продължава тази невесела за народеца картина при безпроблемното преливане на ефекти и въздействия в рамките на еврозоната.
При почти всички случаи обаче не се забравя подсещането за квинтесенцията на проблемите ни - те в никакъв случай не са свързани с включването на страната ни в еврозоната. Сакън! Навсякъде другаде, но не и там! Сакрална фраза, която по повод и без повод трябва да се повтаря и втълпява. Така и ще повярваме.
В такива случаи винаги изникват някакви контри, в съвременния наш свят те са или антиевроатлантици, или путинисти, които си играят с огъня. На тях внимание не трябва да им се обръща, те са злонамерени, а още по-добре е да бъдат заклеймявани, доколкото в наше време е трудно да бъдат здравословно унищожавани.
Съзнавайки цялата сложност и трудност на ситуацията, в настоящата бележка се прави опит за проследяване на динамиката на част от паричния оборот в страната и се привеждат разсъждения за развитието на социално-икономическите процеси у нас с надеждата, че авторът няма да бъде набързо причислен към враговете на народа.

Пари в обращение 

По данни на БНБ парите в обращение (ПО - отпечатани от БНБ левове, които са извън БНБ) към края на 2024 г. у нас са повече от 31 млрд.лв. ПО спрямо БВП у нас е най-високо за страните в дерогация от ЦИЕ, а и не само там [1]. ПО нарастват чувствително от 2011 г. насам – с 10,3% средногодишно при средногодишен номинален прираст на БВП от 7,3%! Няма признаци макроикономическото управление у нас да е проявило интерес и загриженост за този чувствителен изпреварващ прираст на ПО. Икономическата теория и практика потвърждава, че той се дължи най-вече на разрастването на икономиката в сянка.

От началото на текущата година обаче се наблюдава ясно очертана тенденция на намаляване на ПО (Фиг. 1). До края на годината тази тенденция ще се засили чувствително предвид предстоящото ни включване към еврозоната. За първите седем месеца на годината ПО са намалели с 2,3 млрд.лв., а за последните три месеца на паричния пазар са се изсипали 1,4 млрд.лв. Тази парична маса преди това се съхранява при домашни условия.
Съпоставката с трудовите доходи на населението (показател „Компенсация на наетите“ от статистиката на БВП по метода на доходите) показва, че текущото пазарно изсипване на скрити пари формира примерно 6% от регулярните доходи на населението.
Логичен е въпросът за произхода на тази крупна парична маса. Ако ПО са редовно заработени, няма проблем за притежателите им с тяхното директно връщане в банковата система. Но ако са със съмнителен произход, легалното им вливане в банковата система е изключено. Официално се предоставят всякакви гаранции за безпроблемното превалутиране на ПО, но не и при опити за изпиране на пари, както и за използването им за терористична дейност.
Предвид регулярно извършваните оценки на корупционната среда от авторитетни и признати международни организации, значителна част от ПО у нас са със съмнителен произход. Единственият изход за притежателите им е да използват разполагаемата парична маса своевременно на местния пазар за стоки и услуги. Последствията са видими - повишено търсене, респ. инфлационен натиск, по целия фронт на предлагани стоки и услуги.
Фиксират се противоречиви тенденции - от една страна търсенето на стоки и услуги се повишава, а от друга страна намалява предлагането. За периода май 2024 - май 2025 (най-прясна разполагаема информация) промишленото производство у нас отбелязва свиване с повече от 6% (в съответствие с индекса на промишленото производство на НСИ). Неизбежният резултат е прираст на цените.
Специфика на ценовите процеси е, че хранителните стоки са традиционно най-чувствителни към промяната в ценовата конюнктура. Те първи реагират на наблюдаваните и възможни (вероятни) промени в търсенето и предлагането, а останалите цени ги следват със закъснение (Фиг. 2).

Населението възприема прираста на цените на хранителните стоки пряко и болезнено. Това е причината, поради която макроикономическото управление забелязва поведението на хранителните вериги и проявява демонстративна загриженост за ценовата стабилност на хранителните стоки. Действителният инфлационен прираст ще се отбележи по-късно, като свършен факт.

Заключение 

Лъвският пай от ПО се притежават и се съхраняват от населението и предприятията на свой собствен риск и отговорност. При включване към еврозоната всички налични български левове ще се обменят за евро.
Три са възможностите:
Първо, обменяш наличните си парични запаси в брой в БНБ или в оторизирани от БНБ обменни бюра. В този случай БНБ проверява произхода на подаваните за обмяна парични средства, записва собственика и извършва валутния обмен. Средствата в евро се приспадат от валутните резерви на страната;
Второ, внасяш наличните си парични запаси в брой (BGN) в някой от търговските банки в страната във вид на влог. Търговската банка има задължението да провери произхода на подаваните за обмяна парични средства и да запише собственика. Левовият влог се превалутира автоматично при включване към еврозоната;
Трето, нямаш желание да се легитимираш като собственик на притежавани пари (BGN) в брой, както и да декларираш тяхната наличност. Единствената възможност е своевременно да съумееш да ги използваш докато все още това е възможно, т.е. до включване на страната в еврозоната. Натрупаните по някакъв начин парични запаси се вливат в местното парично обращение при несъответен прираст на предлагането. Изгоден вариант е инвестицията в недвижимости. Търсенето расте, цените също!
Третият вариант е една от възможностите, при които ефектът и цената за мащабни нерегламентирани парични запаси при некачествено функциониращи институции се преразпределя и се поема от цялото население. Мащабът на ефекта не е за подценяване. По данни на БНБ поне половината от ПО ще се влеят в паричното обращение, основно чрез преливане през търговските банки. Повишаващата се инфлация ще изтегли нагоре и доходите, т.е. разходите за единица труд ще нарастват изпреварващо и ще оказват натиск върху конкурентоспособността на местното производство. Паралелно с това ще се обезценява положен в миналото труд на цялото население без никаква компенсация.
Решението на описания проблем бе в своевременното реформиране на системата на макроикономическо управление и достигане до задоволителна степен на реална конвергенция преди силовото ни включване към еврозоната.
Това решение остана недооценявано и беше високомерно пропуснато от далновидния ни политически и интелектуален потенциал!

[1] ПО у нас през 2024 г. са 15% от БВП. В Хърватия през 2021 г. (непосредствено преди включване към еврозоната) ПО са 10% от БВП!

Икономически живот