Защо ЕЦБ настоява за бързото въвеждане на своето цифрово евро

Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, обяви миналия месец, че цифровото евро (цифровата валута на централната банка, CBDC) ще бъде пуснато през октомври 2025 г. Въпреки това тя подчерта важността на напредването на законодателния процес за въвеждане на цифровото евро и призова Европейската комисия, Европейския съвет и парламентите на държавите членки да ускорят законите и директивите, необходими, за да направят цифровото евро „жизнеспособно“.

Но защо това (внезапно) бързане?

Загубите на Европейската централна банка нараснаха до 7,8 милиарда евро, а европейският паричен орган записа втората си поредна загуба, докато държавните облигации в Европа отново се сринаха през първите два месеца на 2025 г. ЕЦБ се нуждае от цифрово евро, за да избели катастрофалните си политики от последното десетилетие.
Някои дори отиват крачка по-далеч и казват, че ЕС се нуждае от война, за да „прикрие“ провала на еврото.
Третата причина е, че доверието в политиките на ЕЦБ намалява, държавните облигации вече не се считат за резервна валута, а очакванията за инфлация нарастват. Бързането за въвеждане на цифровото евро също идва в момент, когато европейските държави членки обявиха големи планове за разходи, заеми и инвестиции в отбраната. Следователно дигиталното евро е от решаващо значение за налагане на използването на еврото като валута, разширяване на контрола върху гражданите и прикриване на бюджетни дисбаланси с опасен инструмент, издаден от парична институция, която е загубила голяма част от доверието си през последните пет години.
Трябва да се помни, че мандатът на ЕЦБ е ценовата стабилност, но инфлацията в еврозоната надхвърли 22% (!) през последните четири години. В същото време индексът на европейските държавни облигации се понижи с 14% от 2022 г.

Има още една важна причина

да се побърза с цифровото евро. Глобалните централни банки и инвестиционни компании са загрижени, че европейските държави ще конфискуват активите на руската централна банка, създавайки опасен прецедент, който може да засегне и активите на други неевропейски държави. Тъй като чуждестранните фондове могат да напуснат европейската финансова система поради страх от конфискация, цифровото евро може да бъде полезен инструмент за налагане на използването на валутата, дори ако търсенето намалее.
Дигиталното евро, което Лагард описа през 2022 г. като „дигитална банкнота с малко по-малко анонимност от хартиената банкнота, тъй като е издадено и гарантирано от централната банка“, е ненужен и опасен инструмент. Цифровите валути на централните банки (CBDC) привлякоха внимание като бъдеща технология за паричните системи, но зад обещанието им за ефективност и иновации се крие една по-песимистична реалност: те могат да служат като инструменти за наблюдение и да подкопаят личната поверителност и финансовата свобода. В Европейския съюз, където ограниченията върху свободата на изразяване и отмяната на избори вече са проблем, CBDC може да се разглежда като инструмент за наблюдение, маскиран като валута. CBDC не са просто цифрови версии на съществуващи валути; Те се издават директно в сметки в централната банка, което позволява безпрецедентно наблюдение на финансовите транзакции. Това директно издаване означава, че централните банки могат да наблюдават всяка транзакция, включително разходи, спестявания и заеми. Да не говорим за програмируемостта на CBDC. Тази система може да се сравни с

наличието на полицай в собствената ви къща,

който контролира, наблюдава и записва всичко, което само подчертава натрапчивия характер на цифровата валута.
Централизираното управление на финансови данни в контекста на CBDC поражда значителни опасения относно защитата на данните. Поддръжниците на цифровите валути на централната банка казват, че те могат да „подобрят“ процедурите за познаване на клиента и процедурите за борба с прането на пари. Тези задачи обаче не изискват цифрова валута на централната банка, тъй като могат да бъдат перфектно изпълнени с настоящите електронни пари.
Освен това, ако Европейската централна банка е загрижена за напредъка в цифровата ера, тя трябва да насърчава конкуренцията, вместо да я премахва. Примерът с китайския дигитален юан е важен, защото съчетава технологичния напредък с повишен държавен контрол и възможности за наблюдение.
Ако лидерите на Европейския съюз постоянно използват претекста за дезинформация и намеса, за да ограничат личната свобода, цифровата валута може да бъде много опасен инструмент за контрол на обществото.
В допълнение към наблюдението, CBDC също предлагат на централните банки възможността да контролират и манипулират финансовото поведение. Като пряко влияят върху поведението на разходите, централните банки биха могли да наказват лица за транзакции, счетени за неподходящи от политиците, като същевременно възнаграждават тези, които се съобразяват. Например, централните банки биха могли да санкционират прекомерните разходи за „въглеродно-интензивни“ покупки или прекомерни спестявания. Такова ниво на контрол подкопава принципите на финансова свобода и неприкосновеност на личния живот и прави CBDC

инструменти за финансова репресия

а не инструменти за икономическа ефективност.
Въвеждането на CBDC в момент, когато европейските държави обявяват стотици милиарди евро допълнителни разходи и дълг, също крие значителни икономически рискове. Като заобикалят традиционните банкови канали, CBDC могат да доведат до неконтролиран растеж на паричното предлагане, изостряйки инфлационния натиск. Опитът от 2020 г., когато прекомерното парично предлагане предизвика бърза инфлация, потвърждава тези опасения.
Поддръжниците на CBDC твърдят, че те могат да помогнат в борбата с финансовите престъпления, като позволят по-голяма проследимост и прозрачност чрез технологията на разпределената книга, но това не изисква цифрова валута на централната банка. Тя вече съществува в настоящата система за електронна валута с независими търговски банки. Цифровите валути на централните банки се продават като иновативни и ефективни решения, но те представляват форма на наблюдение, прикрита като валута, давайки на централните банки безпрецедентен контрол върху личните финансови транзакции. Европейската централна банка не иска да продължи напред с цифровото евро не поради нарастващото търсене от страна на гражданите, а защото се опасява, че нейният статут на емитент на частична световна резервна валута може да намалее и следователно трябва да наложи някаква форма на контрол от финансовия свят.

Клуб 24 май