Наталия Киселова: Народното събрание прие редица закони, които да ни осигурят второ и трето плащане по ПВУ, защото това са пари, които твърде дълго се забавиха и не трябва да ги губим

“Вотът на недоверие към правителство беше неуспешен, защото голяма част от народните представители не приеха аргументите на вносителите.” Това заяви народният представител от ПГ на “БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и председател на Народното събрание Наталия Киселова  по БТВ. Тя отбеляза, че темата как сме в контекста на европейската интеграция, как се развива България и какви са проблемите е сериозна. 

“Част от колегите считат, че има проблеми във вътрешните работи и в правосъдието и наричат държавата „завладяна“ и това е част от техния политически дневен ред”, отбеляза тя. Киселова коментира, че  те търсят внимание и повдигат въпрос, който не е предмет на работата на Народното събрание, а е в ръцете на правосъдието.  

“Най-силната защита на управлението в момента е отговорността. В труден момент, в който всеки се чувства  некомфортно в определени ситуации, не подменя разбирането, че трябва да има отговорност за това как се управлява държавата и българските граждани го виждат. Оттук насетне изпитанията ще продължат, но отговорността,че трябва да бъдат направени определени крачки от страната  българската държава са без алтернатива.”, коментира председателят на парламента.

Киселова подчерта, че през последните месеци има редица случаи, в които опозицията показа  желание да се блокира работа чрез процедури – почивки, проверки на кворума, преминаване през повече от 30 кашона предложения, написани с изкуствен интелект. Тя отбелязва, че това са процедури, но това е и платформа,през която се чува  многообразието  от гласовете в българското общество.

Във връзка с предстоящото гледане в пленарна зала на бюджета, народният представител и  председател на парламента каза, че това е най‑тежкият закон за есенната сесия. “Усилията на правителството ще са насочени към осигуряване на достатъчно приходи за покриване на разходите, към плавен преход в промяната на валута и не на последно място към приемане на законите, които ще гарантират второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са средства, които се забавиха твърде дълго и не бива да ги губим. Народното събрание прие редица закони, които да ни осигурят второ и трето плащане по ПВУ, защото това са пари, които твърде дълго се забавиха и не трябва да ги губим, каза Наталия Киселова. 

На въпрос  дали е готова да бъде кандидат-президент Наталия Киселова заяви, че е председател на 51-вото Народно събрание и такъв въпрос в момента не стои на дневен ред. “Този въпрос следва да се обсъждат в органите на Българската социалистическа партия и в коалиционен формат и това е тема, за която може да се говори след година”, добави тя. 

По отношение оценка на работата на държавния глава  Киселова каза, че според нея още е рано за окончателна оценка, но подчерта, че тя е подкрепила с гласа си президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. Тя посочи, че работи добре с президентската институция и допълни, че като университетски преподавател се старае да е критична и към хората, към които има пристрастия. 

Председателят на парламента коментира въпроса дали правораздаването се превръща в опасен политически инструмент. Тя изрази мнение, че за съжаление днес разговорът често се води през улицата и медиите, и присъди се „произнасят“ публично преди да е започнало съдебното следствие. “Самият факт, че съдии си правят отводи, защото се чувстват под медиен натиск, е показателен, че по определени въпроси трябва да сме по‑предпазливи”, смята  Наталия Киселова. Според нея и в обществото, и в съдебната система има проблеми и въпросът е как ги решаваме. Тя припомни, че вече се направи промяна в Конституцията и промяна в закона, а има вариант  да  си подадем ръка, да запазим правилата и да тръгнем към попълване на органите, защото част от критиките са за просрочени мандати, каквито са и тези на Висшия съдебен съвет и на инспекторите към него. 

По  повод Деня на независимостта председателят на Народното събрание заяви , че има малко събития в историята на Третата българска държава, при които българският народ е държал съдбата си в собствените си ръце, успял е да се противопостави на Великите сили и след това да продължи напред без тежки последици. “Съединението, Независимостта, създаването на Конституцията от 1991 г. са такива събития. По този начин България  става пълноценен член на международната общност по един категоричен начин.”, припомни тя. Наталия Киселова, каза, че въпросът за независимостта в 21 век, има по-различно звучене: “С напредване на членството ни вЕвропейския съюз България трябва да придобие повече самочувствие по определени въпроси и да поставя своите интереси на масата, а не винаги да се съгласява.”

Председателят на парламента коментира и отношенията със Северна Македония като подчерта, че това е държава, с чийто народ имаме най-близки отношения от всички други държави. “Много българи са дали живота си за свободата на Македония. Очакваме Република Северна Македония да стане пълноправен член на ЕС, но трябва да изпълни определени критерии. Договорът за добросъседство 2017 г. е основата на отношенията,които имаме с нашите съседи. Но онова, което е важно, е че не става дума за  „български претенции“, а за европейски консенсус, в който са заложени ангажиментите, които нашите съседи трябваше да изпълнят.”, подчерта Киселова. 

Накрая на разговора председателят на Народното събрание каза, че е необходим сериозен ремонт на историческата сграда на парламента, но тъй като е паметник на културата съгласувателните процедури с Министерството на културата и компетентните експертни институции, са дълъг процес. По отношение на настоящата сграда, в която работи парламентът тя подчерта, че има предложения за модернизиране на външния облик, които са в процес на обсъждане, включително вариант за поставяне на актуалния герб на държавата. Но според нея старият герб не може да бъде демонтиран, тъй като представлява каменен блок, който е между 3 и 12 тона. Според председателя на Народното събрание по‑важно е какво се прави вътре – как работи институцията, какво качество имат законите и дебатът.