Най-унизителният момент в европейската история

Арно Бертран

Очевидно Белият дом е на път да постигне всеобхватно мирно споразумение с Русия, за което руският преговарящ Кирил Дмитриев казва, че представлява „много по-широка рамка (от просто споразумение за прекратяване на огъня), като по същество пита: "Как наистина да осигурим най-после трайна сигурност за Европа, а не само за Украйна.“ С други думи, изглежда, че това е сделка, която преначертава цялата европейска архитектура за сигурност.
Проблемът обаче е, че европейците НЕ участват в преговорите и, когато са били попитани за това, от Белия дом са отговорили: „Не ни интересуват особено европейците.“
Това вероятно ще бъде първият случай в цялата история, в който сигурността на Европа се решава изцяло от външни сили - като за пълномощник, без абсолютно никакъв глас за собствената си съдба (дори с откровено презрение към нейния принос).
Разрових се по темата за моя августовски текст „Не на масата: колониалният момент на Европа“ (линк: https://arnaudbertrand.substack.com/p/not-at-the-table-europes-colonial). Единствената донякъде сравнима аналогия, която открих, е падането на Константинопол през 1453 г. Но дори това е класически военен разгром, при който победителят диктува условията. Тогава не е имало друга външна сила, която да преговаря с османците за това как да си поделят византийските територии - било е поне ясно кой кого завладява.
Да не бъда разбран погрешно. Първи ще аплодирам, ако войната в Украйна приключи. Както твърдя от първия ден (линк: https://x.com/RnaudBertrand/status/1700719253685678286?s=20), това беше един от най-предвидимите и затова един от най-избежимите конфликти в историята.
НО - и това е огромно „но“ - да бъде преначертана архитектурата на сигурността на твоя континент без твоето участие, създава катастрофален прецедент: определя Европа не като субект, а като география, предмет на преговори между други сили.
Това е естествената последица от десетилетия потресаващи стратегически решения на европейците, започвайки от фундаменталното решение да възложат сигурността си на НАТО - на практика на Вашингтон - вместо да изградят истинска стратегическа автономия. Това формира начина, по който Европа се отнасяше към Русия и Украйна: следвайки войнствената политика на САЩ, продиктувана от техния интерес да поддържат разделението в Евразия („разделяй и владей“), вместо европейските интереси, които очевидно изискват континентална интеграция и стабилност.
Сега виждаме цената на тези решения: континент, чийто глас буквално не означава нищо, когато се преговаря за неговата собствена сигурност.
Скрийншот от статията в "Политико" и цитатът от официален представител на Белия дом пред репортерката на изданието: А какво ще кажете за останалата част от Европа? "Не ни пука особено за европейците, казва официалният представител на Даша... Важното е Украйна да приеме.“

Източник: Х
Гласове