 
									Православен календар
Църквата почита на 30 октомври св. крал Стефан Милутин, св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски, и св. мчца Зиновия
/ брой: 203
Св. крал Стефан Милутин се отличавал с голяма благотворителност на църкви и манастири
Свети крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години. Той положил големи грижи за издигането на Сръбската църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир "Св. Стефан" в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл заради проблеми с турците в манастира в Горна баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм "Св. Неделя", наричан също "Свети Крал", където и до днес са предмет на благоговейна почит.

Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей
Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Лисий повикал епископа.
- Аз няма дълго да беседвам с тебе - казал му Лисий. - Избирай едно от двете - живот или смърт! Живот - ако се поклониш на нашите богове. Смърт - ако не се откажеш от твоя Бог!
- Живот без Христа е смърт! - твърдо отговорил епископ Зановий.
- Да видим дали ще ти помогне твоят Христос! - казал сановникът и заповядал жестоко да бият епископа.
Започнали жестоки мъчения.
Като узнала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:
- Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядвам Спасителя на света.
Като погледнала внушително сановника, Зиновия продължила:
- Заповядай и мене да мъчат. Искам да умра от еднаква смърт с брат си.
Разгневеният езичник заповядал да сложат нея и брат й на железен одър, под който да разпалят огън.
- Е, помага ли ви вашият Христос? - подигравателно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.
- Той е невидимо с нас - отговорил светителят Зиновий.
По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт.
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зиновия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 г.

