Църквата почита на 4 ноември преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер

Преподобни Йоаникий се проявил като храбър воин, но след войната с гърците се предал на монашески живот

Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си - кротост, смирение, търпение и послушание. Имал голямо влечение към молитвата. По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидял на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, спасил и него от тая пагубна ерес. Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието.
Не след дълго започнала война между гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване. При завършване на войната Йоаникий пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий да го благослови да живее като отшелник уединено. Преподобни Йоаникий останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастира, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място, подвизавал се в пещера и пребъдвал в молитва. 
Още приживе Господ прославил своя угодник. Той го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ. През своя живот Йоаникий обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.

Никандър и Ермей били поставени за свещенослужители от светия апостол Тит

Те обърнали много елини от езическото заблуждение към Христа. Затова били хванати и доведени на разпит при комита Ливаний. Когато той след дълги старания да ги отвърне от Христа не могъл да постигне нищо, заповядал да ги завържат за буйни коне и да ги гонят, за да влачат Христовите раби. 
След това едва живи ги хвърлили в тъмница и ги мъчили с глад и жажда; но Господ ги хранел с небесен хляб и изцелявал раните им. След известно време те отново били доведени на разпит и когато отказали да се подчинят на мъчителя, ги подложили на нови страшни мъчения.
Накрая мъчителят заповядал да забият железни гвоздеи в главата, сърцето и корема им, след което изкопали яма и още дишащи ги хвърлили в нея и я засипали с пръст.