Защо Венецуела и защо точно сега?

Месеци наред, преди да започне войната в Украйна, западните медии ежедневно разпространяваха новината, че Русия се готви да нападне. При това толкова убедително го правеха, че сякаш убедиха дори самия Владимир Путин, който непрекъснато отричаше, че планира подобно нещо. И ето, че един ден това стана. Сякаш и самите разпространители на пропагандната идея се изненадаха, че са познали.
В момента са изправени пред сходна ситуация. Всеки ден ни се обяснява как САЩ са разработили няколко плана как да нахлуят във Венецуела (последно бяха три) и само чакат Доналд Тръмп да им да даде знак - и готово! Този път започнаха да ни подготвят отдалече. С привидната борба с наркотрафика и наркокартелите, с разполагането на американски военни кораби в Карибско море, борбата с престъпността и незаконната миграция, с подигравката с Нобеловата награда за мир, връчена на опозиционерката Мария Корина Мачадо...
Въпросите, които трябва да си зададем, са: "Защо точно Венецуела и защо точно сега?"

Версията за борба с наркокартелите

Погледнато реално, дрогата е един от бичовете на века. Проблеми с нея има във всички страни по света, на едни места повече, на други - по-малко, но ги има. Защото има търсене. Защото е един от най-доходоносните бизнеси. Това се неоспорими факти. Но... Двайсет държави в света са посочени като най-големите производители на наркотици или транзитни страни за трафика им в доклада на Държавния департамент на САЩ за световната търговия на наркотичните вещества. Макар данните да са от 2007 г., публично други не са публикувани досега. Сред изброените страни са: Афганистан, Бахамските острови, Боливия, Бразилия, Бирма, Колумбия, Доминиканската република, Еквадор, Гватемала, Хаити, Индия, Ямайка, Лаос, Мексико, Нигерия, Пакистан, Панама, Парагвай, Перу и Венецуела. Ако погледнем географската карта, ясно се вижда, че Съединените щати са най-сериозно засегнати от Мексико - имат обща граница, оттам минават мигрантите от цяла Латинска Америка, там са едни от най-опасните наркокартели и убийства заради засегнати интереси стават всеки ден. Освен това е и едно от най-опасните места в света. Но Тръмп се ограничи само до заплашване с високи мита, които впоследствие бяха намалени, защото президентката Клаудия Шейнбаум предпочете да има в негово лице съюзник, отколкото противник и "предаде" другите леви лидери като венецуелеца Николас Мадуро, колумбиеца Густаво Петро и бразилеца Лиуз Инасио Лула да Силва.
Следователно, версията за борбата с наркокартелите увисва, защото тези във Венецуела нито са най-големите, нито най-опасните. Дори и хипотетично мафията с дрогата да бъде преборена в страната, точно "под носа" на Чичо Сам остава най-неконтролируемата.
Вече са ударени 21 предполагаеми наркокораба в Карибски море, а жертвите са 84. Венецуела и Колумбия твърдят, че загиналите са невинни, защото става въпрос за рибарски плавателни съдове. Лидерите на двете държави са обявени от Тръмп за наркодилъри... 
Правозащитници определят американските действия като "незаконни екзекуции", миналата седмица дори Франция определи действията на американците като нарушаващи Международното право. Но САЩ кога ли са се съобразявали с това?

Незаконната миграция

Чужденците винаги са били трън в очите на Тръмп, макар самият той да е наследник на такъв и да е женен за такава, както и да е заобиколен от деца на мигранти - политически, икономически, всякакви. Че САЩ се напълниха с хора от цял свят, спор няма, но именно те са "строителите на Новия свят", затваряйки коренното население в резервати, отнемайки му земята и правата. Митът за "американската мечта" все още се разпространява и мнозина, подлъгани от него, си рискуват живота, само да се уверят, че сценариите от филмите не се случват на всеки. Дори много преди Тръмп да бъде преизбран и да започне битката с нелегалните мигранти, вече имаше данни, че венецуелци са започнали да се връщат в родината си. Но тази новина медиите не разпространяваха непрекъснато, за разлика от стотиците снимки на хората, качени на самолети, "благодарение на усилията на Белия дом".

Николас Мадуро - костеливият орех

Стигнахме до основата на "проблема" - президентът на южноамериканската страна, непризнат от много държави по света само защото е ляв и е... "неудобен". Още по време на първия си мандат Тръмп беше решил да го свали от власт и беше обещал огромна сума пари "за главата му", сякаш се намираме в Дивия запад. Тогава повечето световни лидери бяха убедени, че венецуелецът ще се изплаши и скрие някъде, но той най-спокойно обикаляше страната си, срещаше се с народа и никой не реши да го предаде. Няколко години по-късно двамата отново са колеги, но враждата не е отминала, а напротив, още повече се е изострила. Междувременно стана ясно, че Държавният департамент има намерение да категоризира венецуелския "Картел де лос Солес" ("Картел на слънцата") като чуждестранна терористична организация, считано от 24 ноември 2025 г. Базиран във Венецуела, картелът се оглавява от Николас Мадуро и други високопоставени "представители на незаконния режим", които са корумпирали военните, разузнаването, законодателната и правосъдната система на Венецуела. По този начин Мадуро ще бъде официално обявен за терорист.
А Венецуела, известна с богатата си природа и залежи от различни метали, е истинска апетитна хапка за хората, които гледат на политиката като бизнес. Доналд Тръмп дойде отново на власт с обещанието си да направи Америка отново велика, защото през последните години Щатите не са толкова велики, колкото бяха. Изгубиха от славата си. Но осъществяването на идеята става чрез изнудване (налагане на високи мита) и насилие (военна намеса), все добре познати инструменти в ръцете на Пентагона, всичко маскирано, разбира се, под идеята за защита на демокрацията - на американската демокрация. Затова макар и да се изненадахме, че в Норвегия връчиха Нобеловата награда за мир на венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, то бе само, за да почешат егото на Вашингтон, защото тя веднага се обадила на Тръмп да му каже, че му я посвещава. 
"Трябва да имате предвид, че Мария Корина Мачадо не иска мир", каза пред ДУМА венецуелският журналист Клейберхел Гонсалес от медията "FuserNews.com". И пояснява: "Тя подкрепя военна намеса от САЩ". Гонсалес също разказа за сериозната заплаха, която грози родината му и уверява, че борбата с дрогата е само претекст северноамериканците да се доберат до природните богатства на страната. "Истината е, че ние имаме най-големите залежи на петрол, повече от Русия, повече от арабския свят. Президентът Мадуро вече мобилизира мъже, за всеки случай. Самолетоносачът "Джералд Форд" вече пристигна в Карибско море. Ние сме миролюбив народ, не искаме война, но ако ни нападнат, ще се отбраняваме. Има нещо, което Тръмп подценява - ние сме наследници на Симон Боливар. Той поведе борбата срещу империализма, както сега го прави Мадуро. Ще защитаваме идеите си докрай!"
Междувременно Доналд Тръмп заяви, че не би отказал да се срещне с Николас Мадуро. Последният отвърна, че е готов за разговор "на четири очи". Какво ще се случи, предстои да видим. Още не е късно да бъде избегнат поредният военен конфликт. А САЩ по принцип избягват войни "в задния си двор". Дали ще останат верни на това? Защото Венецуела не е сама и може да се разрази много по-голям конфликт, от който никой няма да има изгода.