Палитра
Галерия "Арте" почита Олга Вълнарова
Изложбата по случай 110 години от рождението на именитата художничка е под наслов "Късна есен"
/ брой: 219
С настоящата изложба галерия "Арте" отбелязва, макар и с известно закъснение, 110-годишнината от рождението на Олга Вълнарова (1914-2012). Нейното име се нарежда сред най-значимите и най-изтъкнатите български художнички от миналото столетие. Изкуството й е белязано от изящен пластически артистизъм и е изпълнено с естествена вътрешна разкрепостеност и с изискан живописен вкус.
Авторката завършва Художествената академия при проф. Дечко Узунов, но особено важен за творческото й формиране е парижкият период, преминал в ателието на Андре Лот (1941). Своеобразната "симбиоза" между двете линии на професионално формиране личи особено силно в няколкото картини с маслени бои. Всяка по своему, те изразяват една едва ли не съдбовна за българската живопис от XX в. дилема - диалектиката на привличане/отблъскване между нашето и чуждото, между родните традиции и модерното европейско изкуство.
Нещо повече - Олга Вълнарова постига органична сплав между, от една страна, многовековните завоевания на европейската тонална живопис, обогатена от опита на постимпресионизма, фовизма и абстракционизма, и, от друга, експресивните насоки на нашата живопис от 30-те и 40-те години. Последователно задълбочава художествената проблематика с фини личностни емоционални интонации.
В експозицията са включени и няколко акварела, правени по време на последния й престой в Париж (1993), в които художничката по логичен път достига до абстрактно-фигуративен синтез, търсейки въздействието на пластичния образ посредством определени тонални съпоставки и архитектонични структури. Водеща е поетичната инвенция, която насища образа с богата асоциативност и го изпълва с елементи и внушения, които преминават отвъд конвенционалните сюжетни или тематични определения.
Като правило основните мотиви в нейните картини - природни, предметни или свързани с поетичното претворяване на определени субстанции (въздух, вода, светлина, земя), са опростени и заемат централните зони на изобразителното поле. За сметка на това, Олга Вълнарова насища и разработва проблемите на цвета и на фактурата по такъв начин, че възприемайки творбите, ние имаме усещането за изображение, в което е налице жива пулсираща в пространството колоритна материя, преодоляла външните ограничения на тежестта и на формата.
По този начин визуалният образ се "изплъзва" от определена жанрова или стилова дефиниция, насочвайки енергията си към постигането на цялостен живописен синтез с водеща роля на цвета и на фактурата, се казва в представянето на проф. д.изк. Чавдар Попов.
