България - Елдорадо за големия минен бизнес

Заглавието звучи гръмко, но съответства на фактите, които ще изложа по-долу. А иначе новина няма: българската държава и българската минна индустрия продължават да не се грижат за националния интерес при добива на подземни изкопаеми, които на теория са национално наследство, а по конституция - изключителна държавна собственост. Единствената разлика е, че в този случай са засегнати стратегическите интереси на Европа.
Редките минерали, за които твърдя, че са преминали в китайски ръце, водят началото си от рудника край село Челопеч, който от 2004 г. е отдаден на концесия на минната компания DPM Metals. Специалистите определят рудата от Челопеч като полиметална - освен злато, в нея има значително количество мед и сребро. Съдържа и отровен арсен - причината, поради която тя не се преработва у нас, а се изнася в чужбина под формата на концентрат. Но в Челопечката руда има много повече неща. Самият Николай Христов - преди директор на обогатителната фабрика, днес вицепрезидент „Устойчиво бизнес развитие“, посочва: „Тук може да се открият следи от почти цялата Менделеева таблица“.
В рудата от Челопеч документирано има германий и галий - редки елементи, включени в списъците на САЩ и на Европейския съюз за минералите с критично значение. Точната концентрация е отворен въпрос. През 2008 г. инж. Христов определя съдържанието на германий между 6,7 и 9,3 грама на тон, а на галий - между 3 и 6 г/тон. Геолози от по-старото поколение твърдят, че концентрацията на германий е поне 80 грама на тон, а цинкът, който не се извлича и не се плаща на държавата, е в промишлени количества.

Да се доверим засега на данните на компанията 

При средна концентрация 8 грама на тон и официален годишен добив около 2,2 млн. тона руда, всяка година от недрата на земята в Челопеч би трябвало да излизат 17,6 тона германий. За сравнение, цялото годишно производство на германий в света през 2025 г. възлиза на около 230 тона.
Следващата крачка е да преценим колко струва въпросният германий от Челопеч. Цената на германия и изобщо на редките елементи с приложение във военната индустрия и високите технологии рязко нарасна през последните години вследствие на експортните рестрикции на Китай. През септември 2025 г. индустриални източници посочват около 5000 долара на килограм, впоследствие цената леко се понижи заради временното примирие в търговския спор между Китай и САЩ. При условна цена 4000 долара на килограм германий, годишната стойност на този елемент в Челопечката руда е над 70 млн. долара. Груба оценка за стойността на галия е над 10 млн. долара (1540 USD/kg на 18.11.2025).
Компанията концесионер на рудника в Челопеч не плаща нищо на българската държава за това подземно богатство. От DPM Metals (така от няколко месеца се наричат „Дънди Прешъс Металс“) твърдят, че количеството на редките елементи в рудата е „значително по-малко от платимите граници“. С други думи, концентрацията им е толкова ниска, че разходите за извличането биха били по-високи от приходите от продажбата.
Съответно, според концесионния договор между Република България и DPM Metals такса се дължи само върху брутната стойност на златото, медта и среброто, но не и върху галий, германий и други редки елементи в полиметалните руди от Челопеч.
Концесионерът в Челопеч вероятно наистина не печели нищо от тези български подземни богатства. 

И защо да го прави? 

През 2024 г., когато цените на златото бяха с поне 40% по-ниски от сегашните, „ДПМ Челопеч“ отчете чиста печалба от 385 милиона лева. Отделно от това, вторият рудник на компанията край Крумовград донесе чиста печалба от 196,5 млн. лева. При печалба от над 580 млн. лв. за година мотивът за въвеждане на сложни технологии за извличане на редки елементи силно отслабва.
В скоби, дивидентите, платени за 2024 г. на акционерите в DPM Metals общо от двата рудника, възлизат на внушителните 471,4 млн. лв. (245,75 млн. лв. от Крумовград и 225,67 млн. лв. от Челопеч). На този фон, концесионните такси, платени на държавата, изглеждат неадекватни: 19,8 млн. лв. от Крумовград и 17,7 млн. лв. от Челопеч. Компанията е внесла също и 53 млн. лв. данъци и такси, но дори с тях, а дори да добавим и платените заплати и осигуровки (под 75 млн. лв.), както и благотворителността, изводът не се променя: чистата печалба на DPM Metals от България за 2024 г. е 3,4 пъти по-висока от цялата сума, която компанията ни оставя като данъци, такси, заплати и осигуровки.
Да, при това положение, защо й е на тази тъй печеливша компания да си създава грижи с извличане на редки елементи от комплексни рудни? Тук на сцената излиза друг интерес, пред който DPM Metals бледнее: 

стратегията на Китай за редкоземните елементи

Доколкото се ориентирам, в България по някаква причина нито една медия не отрази новината от август 2024 г., че заводът на DPM Metals в Цумеб, Намибия, беше продаден на китайска компания. Повече от десет години концентратът от Челопеч се извозваше в Цумеб за по-нататъшна преработка; читателите на Бодил.БГ може би си спомнят репортажа ми от това отдалечено и тъжно място. Но от повече от година смелтърът в Цумеб не принадлежи на канадците; новият собственик е Sinomine Resource Group със седалище в Пекин, чиито акции се търгуват на борсата в Шънджън.
Макар самата „Синомайн“ да посочва, че работи в 40 страни, това не е гигантска фирма: според борсовите отчети приходите й за 2024 г. са 5,36 млрд. юана (750 млн. долара), а пазарната капитализация е от порядъка на 50 млрд. юана. По-важно е, че компанията се специализира в инвестиции в редкоземни метали извън Китай: „Синомайн“ е собственик на мина за цезий и рубидий в Канада, притежава и литиева мина в Зимбабве. Смелтърът в Намиб изглежда страничен за стратегическите й интереси – но само на пръв поглед.
Веднага щом влезе във владение в новия си завод, китайската компания заяви (по „Ройтерс“), че в шлаката, останала в Цумеб след извличането на златото и медта от преработваните там концентрати, се съдържат 746 тона германий, 410 тона галий, както и над 210 хил. тона цинк – без да броим олово, молибден и антимон. Може би това е причината, поради която китайците през 2024 г. се съгласиха да платят 162 млн. долара за активите на смелтъра (само той оценен на едва 20 млн. долара) плюс натрупаната на обекта продукция,  след което през юни 2025 г. го затвориха с мотива, че нямало достатъчно концентрат за преработка, тъй като по света сега имало свръхкапацитет на металургични мощности.

Простите сметки показват 

че в шлаката на Цумеб - която е с много висока концентрация на арсен и от която „Дънди“ дълго се чудеха как да се отърват - се съдържа германий на стойност 3 млрд. долара (сметнато при цена 4 хил. долара за килограм) и галий за поне 400 млн. долара (при цена 1000 долара за килограм). Имало и 60 хил. тона олово и 210 хил. тона цинк - ще оставя на българските данъчни власти да пресметнат пазарната им стойност.
При встъпването в обекта ръководството на китайската компания заяви намерение да инвестира 223 млн. долара, след което от натрупаната на производствените площадки и депа 200 хил. тона шлака ще се добиват по 33 метрични тона германий годишно, както и 11 тона галий и 10 900 тона цинк. Този проект щял да минимизира въздействието върху околната среда и да демонстрира „зелената минна индустрия“, твърди китайската страна.
Както е типично за големите минни проекти, натрупаната в Цумеб шлака не може да се припише на един източник: заводът работи дълго, преди да бъде купен от „Дънди“ през 2010 г.; след това капацитетът му от близо 200 хил. тона се запълва наполовина с концентрат от Челопеч (около 105 хил. тона за 2019 г.), а останалите количества идват от Перу и от други места. Така че германият и галият, които китайците ще оползотворяват в Цумеб, не са само български.
Но фактът остава: дори при ниските концентрации, докладвани през 2008 г. от инж. Христов, постъпвалите над 12 години концентрати от Челопеч 

съдържат поне 200 тона германий - българско подземно богатство 

равняващо се на цялото годишно производство в света, което… просто е било изхвърлено на бунището. Откъдето Китай с радост го взима.
Какво се случва с концентрата от Челопеч, след като той вече не се извозва до Африка? Още през 2022 г. „Дънди“ заявява, че ще го продава на „глобални смелтъри от трети страни… поради голямото търсене“. В края на 2021 г. компанията прави тестове, които потвърдили икономическата целесъобразност в Челопеч да се произвеждат концентрати с по-ниско съдържание на злато и мед; транспортните разходи за по-високия тонаж се компенсирали с излишък от по-високата норма на извличане на ценните метали.
Действително, през последните години от рудниците на Челопеч вече излизат по около 140 хил. тона концентрат годишно, но, както и преди, компанията не плаща на държавата за редките елементи в тях.
Бизнес операциите, които бяха изложени накратко тук, се оказаха много успешни. DPM Metals твърдят, че продажбата на африканския смелтър им помогнала да се фокусират върху същинската си дейност, включително с експанзия в Сърбия и Босна и Херцеговина (големите мини „Чока Ракита“ и „Вареш“); свободният паричен поток на компанията е рекорден, цената на акциите главоломна. Плановете за експанзия в Еквадор (мината Лома Ларга) бяха спрени заради недоволството на местните жители и опасения за замърсяване на водите, но на Балканите, където властите са по-либерални, нещата се развиват повече от добре. И китайците от „Синомайн“ се радват на рекордна цена на акциите си.

Губещите страни в този бизнес 

са държавите, които не са достатъчно силни, за да защитят интересите си при разработването на подземните си богатства. Читателят вероятно вече си е задал въпроса: при сегашния размер на концесионната такса, точно галият и германият в Челопечката руда ли са ни проблемът? От тоновете злато, което добива DPM Metals, но на теория е национално богатство, а по конституция изключително държавна собственост, за държавата остават трохи. (да, тонове: през 2024 г. от Челопеч са извадени брутно 167 хил. унции злато, което се равнява на 5 тона).
Въпросът за управлението на Челопечката руда придобива и други измерения през последните години. През 2020 г. Европейската комисия предложи стратегия за материалите с критично значение, в която германият и галият заемат основно място. Металоидът германий се прилага в производството на оптични влакна и оптика в инфрачервения спектър, както и в сателитните соларни клетки и като катализатор при полимеризация. Редкият метал галий се ползва в полупроводниците и фотоволтаичните клетки. И при двата редки елемента Китай държи 80% от световния добив, а ЕС внася над 31% от използваните количества. Българските подземни богатства при по-добро управление биха променили радикално тези съотношения.
Днес темата за редките елементи излиза напред в дневния ред на ЕС и България. Запознати с масовото недоволство на българското население относно рудодобива, учени - геолози и социолози - правят обстойни проучвания как да пречупят сърцата на хората и да ги направят по-меки към интересите на минния сектор. Може би, ако подземните богатства на България се управляваха с повече мисъл за обществения интерес, също и отношението на хората към минната индустрия нямаше да е толкова отрицателно.

"Бодил"