През детските очи светът е далеч по-хубав

ДИЛЯНА КОЧЕВА е родена в София. Завършила е "Руска филология" (бакалавър) и "Международна журналистика" (магистър) в СУ "Св. Климент Охридски". След това успешно защитава докторантура на тема "Жената лидер в българското общество" в УНИБИТ. Има следдипломна квалификация - "Начална педагогика" в СУ "Св. Климент Охридски". Професионално се занимава с журналистика от близо 10 години, като е работила в печатните издания "Вестник за дома", "Русия днес", "Китай днес", "Земя" и "19 Минути". От близо пет години е редактор във в. "Аз-буки" и пише за образование.

- Дея, наскоро излезе твоята първа книга "Вълшебните обувки на Кая". За какво се разказва в нея?
- "Вълшебните обувки на Кая" е история за смело момиче, което всяка вечер трябва да заспива със специални обувки за сън. Книгата е за силата да не се страхуваш от неизвестното, за вярата в собствените ти възможности, за истинското приятелство и за умението да мечтаеш. Иска ми се децата да разберат, че ако истински вярват в чудеса, те наистина ще се случат. 

Всичко в книгата е инициирано от моята дъщеря Кая. Тя заспива всяка вечер със специални обувки за сън или т.нар. от мен вълшебни обувки. Роди се с болест, наречена "еквиноварус" или по-простичко казано - с криви крачета. Сега крачетата й са добре, но за да не се стигне до рецидив, трябва да носи обувки за сън. 
Персонажите във "Вълшебните обувки на Кая" също са реално съществуващи субекти. Всяка вечер до Кая се гушка най-добрият й приятел Мечо. Тази плюшена играчка е с нея навсякъде и тя наистина много я обича. Дори вълшебните думи в книгата - "Халче дуо", са измислени от нея. 
Другият чудноват герой - Слон-гущер, също е реално съществуващ субект или по-точно много сладка играчка, която й подариха за първия рожден ден. И тъй като у дома кръщаваме всички играчки, попитах Кая как ще се казва розовото слонче, а тя отговори: "Гущер".  
Когато писах книгата, си помислих, че ако пиша за Кая, трябва да опиша нейния свят - точно такъв, какъвто е през невинните детски очи.  

- Какво те провокира и амбицира да я напишеш?
- Никога не съм си и представяла, че някой ден ще напиша детска книга. Много обичам да чета, но едно е да обичаш да четеш, а съвсем друго - да пишеш. Признавам, за деца се пише много трудно, защото трябва да носиш детското в себе си и да не си спрял да вярваш в чудеса. Но животът понякога ти поднася интересни уроци и точно в това се крие магията да го живееш. Поставя те в ситуации, от които при наличие на проблем трябва да направиш всичко по силите си, за да намериш начин да го разрешиш.
Когато Кая започна да посещава детска градина, разбра, че другите деца не носят обувки за сън. И започнаха въпросите. Дълго време търсих детска книга за деца с еквиноварус, но така и не намерих на български език. И реших, че може би трябва да се опитам да напиша аз. 
Безкрайно благодарна съм на колегите ми от Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" за подкрепата и за това, че ми помогнаха по всякакъв начин. Благодарна съм на толкова много хора. Зад тази малка книжка стоят много приятели, като всеки помогна по един или друг начин.

- Това е книга кауза. Разкажи повече за посланията в нея.
- Да, тази книга е с кауза. Иска ми се да послужи като мост за приемане на различните от нас. Искрено вярвам, че това да си с нещо малко по-различен от останалите не те превръща в човек без приятели. Много е важно да разговаряме у дома с децата си и да им обясняваме за света около нас. 

В забързания свят, в който живеем, все по-малко време ни остава да прекарваме пълноценно времето си с децата. Технологиите, колкото и да улесняват живота ни, със същата сила и го утежняват. Родителите стават все по-заети, искат да свършат всичко, а денят е само 24 часа. И понякога така се случва, че времето не стига за най-важните неща, а именно да седнеш спокойно с детето си и да поговориш, и най-важното - да го изслушаш. Толкова много неща можем да научим от децата си. Светът през техните очи е далеч по-хубав от този на възрастните.  
За мен приказките са най-подходящият начин да обясниш на детето си за различните деца. Това е начин да му разкажеш, че ако някой има различна кожа, етнос или пък физически недъг, това не го прави различен от теб. Чрез историите в книгите може да му обясниш колко е важно да опознава човека срещу себе си и да не съди за него по външния вид, а по душата и делата му. 
Наистина се надявам тази малка и цветна книжка, наречена "Вълшебните обувки на Кая", да се превърне в мост за приемане на различните от нас. Тя е написана за родителите и децата с криви крачета, но е и за всички останали деца, за да им помогне да разберат и да обикнат различните от тях. Или както сега е модерно да се каже - да развие у тях социално-емоционалните им умения като емпатия и съпричастност. 

- Изданието е с прекрасни илюстрации. Чие дело са те?
- Илюстрациите в книгата са дело на много талантлива и млада илюстраторка - прекрасната Ина Кьорова. С нея се запознах съвсем случайно и за пореден път се убедих, че съдбата си знае работата. 
След като написах текста, започнах да търся човек, който да ми помогне с рисунките. Всички добре знаем, че силата на детските книги се крие точно там. За мен беше важно обувките да бъдат много точно нарисувани и да присъстват по един или друг начин на всяка страница. 
Но намирането на илюстратор не се оказа толкова лесно, колкото мислех. Говорих с няколко човека, но някак нещата не се получиха. Тогава реших да напиша в една група какъв човек търся и да видя какво ще се случи. Писаха ми различни хора, приложиха и портфолио на предишни свои проекти. Но когато видях работата на Ина, веднага разбрах, че тя е моят човек. Много ми харесва стилът й. Всички нейни книги са с кауза, което много ми допадна. И най-важното - освен обувките за сън, Ина успя да нарисува и образа на Кая толкова истински. И го направи само по една нейна снимка, която й изпратих в чата. През целия процес на работа с Ина работихме дистанционно. Запознахме се чак когато всичко беше готово и наистина си паснахме. Тя е страхотна и ако се престраша да напиша продължение на "Вълшебните обувки на Кая", без съмнение бих искала отново да работя с нея.   

- Книгата беше представена в Детския отдел на Столичната библиотека, в Пловдив, Разград и Варна. Как я посрещат малките читатели, техните родители и експертите? 
- Засега отзивите, които получавам за книгата, са много положителни. Много често децата искат да имат и те вълшебни обувки, за да могат да пътуват до вълшебни земи.
Премиерата в София за мен беше изключително емоционална. Безкрайно благодарна съм на Алекс Раева, която прочете откъс от книгата пред гостите и застана зад мисията. В Пловдив се срещнахме с ученици и направихме творчески семинар с тях. Толкова много добри идеи се родиха там. Страхотни бяха и срещите ми в Разград и Варна.

С колегите в издателството се опитваме всяко представяне да бъде различно. Във Варна акцентирахме върху медицинската страна на болестта - кога се открива и как се лекува. Гост беше детският ортопед д-р Мирослав Живков - докторът, който е специализирал в лечението на деца с еквиноварус. Благодарение на него много деца вече не се нуждаят от вълшебни обувки. Повечето от бебетата в България, Сърбия и РС Македония се лекуват при него. Дойдоха много родители и деца с еквиноварус, с които се запознахме лично и обменихме опит.

- Да очакваме ли следващата история за нови приключения на Кая и Мечо?
- Този въпрос все по-често ми го задават. В началото категорично отричах с думите: "Аз не съм детски писател." Но вече се замислям дали да не намеря още приятели на Мечо и Кая. Животът е много по-хубав, когато си обграден от любими хора, нали така? А и при срещите ми с децата те ме питаха за това.

- Освен писател и майка на Кая, ти си журналист в националния седмичник за образование и наука "Аз-буки". Кои са любимите ти теми, по които работиш в него?
- Аз съм от хората, които наистина обожават работата си. За мен тя е сбъдната мечта. Късметлийка съм, че работя с прекрасни хора и че имам свободата да пиша за добрите примери в българското образование. А те са толкова много. Обичам да разказвам истории, които вдъхновяват. Често пиша за млади учители, креативни директори, иновативни училища и успели ученици. Добрите примери са навсякъде около нас - нужно е само някой да ги види и да ги разкаже. 

- Срещаш се с много ученици и млади хора. Има ли я искрата на знанието у днешните тийнейджъри? Обичат ли те да четат или "мишката изяде книжката"? 
- Смело мога да кажа, че мишката не е изяла книжката. Има много млади хора, които обичат да четат, и го правят редовно. Истината е, че често предпочитат да слушат книгите, а не да ги разлистват в книжен формат, както сме свикнали ние. Жанровете, които харесват, също са по-различни, но това в никакъв случай не го прави лошо. 
Новото поколение е различно, но за сметка на това е по-любопитно, по-будно и малко по-нетърпеливо. Иска всичко да се случва сега и веднага. И това невинаги е лошо. 
В работата си срещам много успели ученици, носители на отличия и медали от олимпиади. За себе си съм открила, че всички тези деца идват от семейства, където родителите са възпитали у тях истински личности. Не съм имала случай да разговарям с успяло дете и в първото изречение то да не благодари на родителите и на учителите си. Важни са малките детайли, без тях няма как да се види цялата картина. 

- Освен да пишеш, какво най-много обичаш да правиш в свободното си време? 
- В последно време не мога и да мечтая за свободно време. Наскоро се замислих, че не помня кога последно ми е било скучно и не съм имала какво да правя. Всеки мой ден е различен и непредвидим. Обичам да правя планове за деня, но никога нещата не се случват по план. Жонглирам между семейството и работата, а сега отделям много време и на представянията на книгата. Получавам покани да гостувам на детски градини, за да чета пред децата книгата и това много ме радва. Тези срещи ме зареждат с положителни емоции. Няма нищо по-хубаво от една прегръдка на малки ръчички и искрено изречено: "Благодаря, беше много интересно!"

- Кои са трите най-важни неща в живота? За какво мечтаеш?
- Моите три най-важни неща в живота ми са: семейството, работата и свободата, или по друг начин казано - възможността да правя това, което обичам и истински вярвам в него.
Надали има човек, който не би поставил на първо място в живота си своето семейство. За мен това са както Кая и мъжът ми Петър, така и моите родители, които винаги са били и продължават да бъдат моята опора. Аз съм от хората, които много държат на своите приятели. За мен те също са семейството.
Вече споменах колко много обичам работата си. За нея наистина мога да говоря с часове. Срещите с хората ме вдъхновяват и наистина ме зареждат. Надявам се никога да не ми се налага да работя нещо друго. 
Безспорно много важна е и свободата - свободата да работиш това, което обичаш, свободата да мечтаеш и да сбъдваш, свободата да опитваш и да бъркаш, да падаш и да ставаш.
И сега за какво мечтая ли? Мечтая повече хора да научат какво е еквиноварус и да бъде направена точна статистика на броя на децата с това заболяване у нас. Сега се смята, че това е едно на 1000 деца. Но това нищо не значи. Няма конкретика. Искам да има официална статистика и информация за лечението на болестта. Това ще бъде в помощ на много родители, които сега за първи път се сблъскват с болестта.
Тайничко мечтая и "Вълшебните обувки на Кая" да достигне до колкото може повече хора и да стане разпознаваема. Надявам се тя да се превърне в любима книга на много деца.