Тихоокеански баталии

Наскоро Австралия и Папуа Нова Гвинея обявиха, че се готвят да подпишат военен пакт. Условията на т.нар. Споразумение Пукпук предвиждат, че двете страни ще се ангажират да се защитават взаимно от евентуална военна агресия и на практика ще обединят армиите си. Жителите на Нова Гвинея ще могат да служат в австралийските въоръжени сили, а австралийците - в новогвинейските.
"Пукпук" е креолска дума, означаваща крокодил. Следователно буквалният превод на името на пакта е "Крокодилското споразумение". А истината е, че Канбера и Порт Морсби го подписват, за да се борят съвместно с "китайската експанзия". Тоест, това събитие е част от интензивната геополитическа борба между Китай, Австралия и Съединените щати за контрол над Тихия океан.

Островните микродържави в Голямата тихоокеанска игра

В Тихия океан има около двайсет държави. Повечето от тях са микроскопични островни страни, които трудно могат да бъдат открити на картата, освен това рядко се появяват на международната сцена. 
От 2021 г. насам международната ситуация се промени значително. Китай и САЩ преминаха от търговски разногласия към открита геополитическа конфронтация, в която американците по-късно въвлякоха Австралия и други регионални съюзници. В резултат тихоокеанските микродържави внезапно се оказаха между чука и наковалнята, превръщайки се от отдалечено и не особено важно място, разположено насред нищото, в зона от стратегически интерес за суперсилите.
Тези островни държави джуджета са част от три сравнително големи географски подрегиона на Океания: Меланезия, Микронезия и Полинезия. Взети заедно, те обхващат значителна част от Тихия океан и осигуряват морския достъп до почти всички основни страни в региона: Япония, Филипините и Китай - на изток, Австралия и Нова Зеландия - на юг, и САЩ - на запад. При сегашните обстоятелства борбата за контрол над тях беше неизбежна и ето че в последно време напрежението в региона наистина започна да ескалира.

Проблемът със Соломоновите острови

Началото на тази ескалация беше поставена от съседната на Папуа-Нова Гвинея държава - Соломоновите острови. През април 2022 г. те подписаха споразумение за сигурност с Китай, което им дава възможност да поискат полицейска и военна помощ от Пекин при нужда. САЩ и техните съюзници обаче реагираха изключително нервно на него. Те се опасяваха, че следваща стъпка на Китай може да стане изграждането на база, която би улеснила китайския флот да достигне бреговете на Австралия. Тук е мястото да отбележа, че базата така и не стана факт, но през 2023 г. те подписаха споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство, а през 2024 г. преминаха към безвизов режим.
След Соломоновите острови китайците успяха да си извоюват добри позиции в Кирибати - държава, разположена сравнително близо до Хавай и притежаваща една от най-големите изключителни икономически зони в света (почти 3,5 милиона кв.км), поради факта, че островите, които я съставляват, са разпръснати из целия Тихи океан.
Сближаването между двете страни започна благодарение на президента на Кирибати Танети Мааму още през 2019-та. Тогава Мааму реши да прекъсне дипломатическите отношения с Тайван, установявайки такива с Китай. През февруари 2024 г. пък се оказа, че в атолите на Кирибати присъстват китайски полицаи. А само след още една година островната държава вече имаше и официална причина да напусне западната сфера на влияние.
Тогава президентът Мааму отказа да приеме министъра на външните работи на Нова Зеландия Уинстън Питърс, предпочитайки вместо това да присъства на църковна служба, придружен от китайския посланик Джоу Лимин, което провокира сериозен дипломатически скандал. В отговор Уелингтън заплаши да преразгледа международната помощ за Кирибати, която формира 18% от общите приходи на страната. 

Австралийският гамбит

На 8 септември 2025 г. островната държава Вануату неочаквано отказа да подпише договор за търговия и сигурност с Австралия. Срокът на споразумението беше десет години, като в неговите рамки Канбера трябваше да отпусне 328 млн. долара на съседната държава за укрепване на сигурността и развитие на икономическите връзки. Вануату обаче промени решението си в последния момент: неколцина министри счетоха за неприемливо, че в замяна на оказваната от нея финансова помощ, Канбера настоява да има право на вето върху китайските инвестиции в страната. Този ход на островната държава беше напълно обясним. Китай държи 40% от международния дълг на Вануату. А китайските подаръци са наистина впечатляващи: през август 2024 г. например, Китай подари на Вануату луксозен президентски дворец на стойност 31 милиона долара.
Провалът с Вануату беше сериозен удар за австралийския премиер Антъни Албанезе. Откакто дойде на власт през 2022 г., той провежда енергична кампания за противодействие на нарастващото влияние на Китай в Тихоокеанския регион. Канбера предложи серия от споразумения за инвестиции в отбраната със своите съседи, но съпроводени с откровено антикитайски изисквания.
Опитите за реализацията на тази стратегия през 2023 - 2024 г. доведоха до нееднозначни резултати. Австралия успя да договори споразумения за сигурност с Тувалу и Науру. Канбера предложи на двете островни държави пари в замяна на ангажимент да не сключват договори за отбрана с трети страни (т.е. с Китай). Процесът на подписване с Тувалу премина гладко, но по отношение на Науру възникнаха проблеми. Австралия се обърна към тази държава, след като тя скъса с Тайван и се ориентира към Китай. Споразумението беше сключено, но ратифицирането му от Австралия се забави поради разпускането на парламента и предсрочните избори. И докато Албанезе сформираше новото правителство, властите на островната държава се умориха да чакат и обявиха подписването на инвестиционно споразумение на стойност 648 млн. долара с малко известна китайска компания (ще припомня, че Австралия беше предложила на Науро едва 93 млн. долара).
Впрочем, Австралия се опитва да привлече съседите си в своята орбита и с по-традиционни методи. Така, непосредствено след избухването на скандала със Соломоновите острови, Албанезе моментално се опита да ги "купи". Канбера предложи на островитяните 66 милиона долара за развитие на местната полиция, а през 2024 г., заедно с Нова Зеландия, реновира летище Сьогьо за 36 милиона долара. 

Тръмп неглижира тихоокеанските си съюзници?

Истината обаче е, че основният играч в своеобразната "студена война", която се води в момента в Тихия океан, не е Австралия, а Съединените щати. В много отношения Канбера действа като регионален проводник на интересите на Вашингтон. В момента обаче, позицията на САЩ е крайно нееднозначна.
Вашингтон дълго време неглижираше стремежите на микродържавите в Океания. Предишният президент Джо Байдън се опита да промени тази политика, обещавайки да увеличи значително финансовата помощ и да вземе предвид визията им относно климатичните промени, освен това отвори американски посолства в няколко страни от региона.
След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом, всичко отново се промени на 180 градуса. Републиканската администрация започна да съкращава разходите за международна помощ и затвори агенцията USAID, която финансираше здравните системи и гражданската инфраструктура на микродържавите. При това Тръмп наложи допълнителни търговски мита на островите и разреши търговския риболов в Националния морски резерват "Отдалечени тихоокеански острови". По този начин той пряко засегна интересите на държавите от Тихия океан, които получаваха средства от САЩ за да им предоставят достъп до своите изключително иконмически зони, съгласно Споразумението за риболова от 1987 г. 
Разбира се, "проамериканският лагер" все още разполага с много съюзници. Тувалу, Палау и Маршаловите острови предпочитат да поддържат отношения с Тайван, въпреки усилията на Пекин. Както е известно, Палау, Маршаловите острови и Федеративните щати Микронезия използват щатския долар като основна валута.
Въпреки това, ако Вашингтон не промени подхода си, малките тихоокеански островни държави почти сигурно ще "отплуват" към Китай. В момента ги удържат само регионалните съюзници на САЩ като Австралия и Нова Зеландия. Възможностите на последните обаче са по-скромни. Истината е, че Канбера и Уелингтън просто нямат ресурси, за да се противопоставят ефективно на напористия Китай в дългосрочен план.
Между другото, отношенията с Папуа Нова Гвинея също се оказаха доста трудни. Церемонията по подписването на военния пакт с Австралия беше насрочена за 15 септември. Австралийският премиер Албанезе дори пристигна на острова, но правителството и парламентът на Нова Гвинея внезапно отложиха подписването и той си тръгна с празни ръце. След провала в Науру австралийците заподозряха китайска намеса и в този случай. Тоест, възможно е съвсем скоро да станем свидетели на поредната "геополитическа драма" с участието на островните държави от Тихоокеанския регион.

*Българско геополитическо дружество

Заглавието и подзаглавието са на редакцията

Със съкращения