Без!

Може да е "Без думи", може "Без коментар!", а може и "Без общинска болница" (стр. 4). И не, не е минало безумието от 2010-2013 г., когато на над 10 малки болници бе сложен катинар. Държавата откровено обръща гръб на собствеността си, не помага и на общините да съхранят своята. А щом властимащите рекнат, че болниците ни са много, току бъде отстреляна някоя малка, общинска. Оставени на доизживяване, за да се каже: "Амиии, тя не се справи..."
Проблемът не е, че безпаричието убива общинските болници, проблемът е, че от три десетилетия властта не направи усилие да намери алтернатива, за да не останат без медицинска помощ и здравна грижа 2 милиона българи. И сякаш подминават факта, че след затворената болница идва затворено училище, затворено предприятие, обезлюдяване, търсене на препитание в големия град или за по-сигурно - в чужбина. 
Пазарджик надали ще остане единствената област без общинска болница. Оглушителният гръм от ефекта на доминото тепърва ще се чуе. Здравият не вярва на болния. За 35 години се направиха стотици промени в здравните закони, но статутът на търговски дружества на държавните, областните и общинските болници остана. Чий интерес обслужва? Със сигурност не е на болния човек от малкото населено място. И със сигурност не поставя пациента в центъра на здравната система.
Докога?