Стихотворения от ЦВЕТОМИРА ИЛИЕВА

ЦВЕТОМИРА ИЛИЕВА е творец, който лекува чрез думите си. В нейната поезия се усеща болка, но и ясно изразено израстване - път към светлина, който преминава през сянката. Родена е в София и е на 19 години. Мечтите на Цветомира растат чрез нея, тя не спира да ги следва и да вярва, че някой ден те ще надминат и най-смелите ѝ очаквания.



***

Истинската любов е тиха.
Толкова тиха... четири очи, които се разбират с поглед.
Тиха, като ситен пролетен дъждец, който полива растенията 
                                                наоколо.
Тиха, толкова, колкото да се чува само от двама.
Шумът е за театъра.
Аз обичам тишината.
Докато някои се кълнат във вечност, аз ти давам своето 
                                                днес.
Не обещавам нищо, понеже светът, в който живеем е толкова 
                                            хаотичен.
Знам само, че докато си с мен ще те гледам като дете.
Ще бъда тук, когато никой друг не е.
Ще мълча заедно с теб.
Защото в тишината, любовта умее да чува.
Шумът е за театъра!



***

Белите дробове се свиват и въздухът едва стига до тях.
Дишането е все по-тягостно.
А валякът, гази наред.
Искам да не ме боли.
И знам.
Няма как.
Болката е търпение.
За да отмине, трябва да я преживееш.
Не бой се.
Тя не убива.
Само тежи.
А кой не носи тежести?
Спокойно.
Болката е чистилището, през което трябва да минеш, 
за да възкръсне душата ти.
Не бой се.
Изгаря.
Или болката, или душата ти.



Изгубен

Бил ли си изгубен, някъде по пътя?
Търсил, ала не намерил?
Бил си.
А сам?
В стая пълна с хора, сам бил ли си?
А някъде в тъгата... знаеш ли, изгуби си смеха.
Ах, този хубав смях.
Напомнящ на топъл следобед през юли.
От търсене на неизвестното, изгуби се. Знам.
Страх.
Ала, знаеш ли... има една книга, писана е.
И за мене, и за тебе.
Всичко каквото трябва, ще бъде.
И помни.
Не се губиш, защото ти вече си намерен.



***

Краят е тъжен.
Кръста върху пръстта.
Сълзите в очите.
Яростта в ума.
Абонат с такъв номер не съществува.
Вайбърът е виждан последно - отдавна.
Краят е жесток.
Всичко ми подсказва, че те няма.
И някак нарочно се случва.
Но, познаваш ме, лесно не се давам.
Кръста забравям.
Сълзите изливам, така е редно.
Яростта, превръщам в сила.
Абоната, винаги ще съществува.
Чата във вайбър, седи.
Краят е опустошаващ.
Аз силна.



***

Тя - болката, винаги ще е там.
Същественото е как умееш да танцуваш, 
дори с нея.