Църквата почита на 25 ноември св. Климент, папа Римски, пръв еп. на Сердика. Св. Климент, архиепископ Охридски. Св. Петър, еп. Александрийски (Отдание на Въведение Богородично)

Св. Климент Римски бил ръкоположен за епископ от ап. Петър

Св. Климент бил трети син на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно страшно корабокрушение родителите и братята му изчезнали безследно. Климент случайно се запознал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя. 
В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. След това намерил братята си, майка си и баща си, които приели Кръщение от светия апостол. Климент се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за епископ преди своята смърт.
В тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата и обърнал мнозина към Христа. Но езичниците се оплаквали против успешната му проповед. Заради това император Траян го изпратил на заточение в Херсон Таврически (Крим). Там Климент намерил много християни, осъдени на тежка работа в каменоломните, които приемали Кръщение от него. Но гонителите го осъдили на смърт, турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.
В IХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий дошли в Херсон, открили мощите на св. Климент и отнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната църква "Св. Климент" в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент, там бил погребан и славянският просветител св. Кирил (869).

Св. Климент Охридски опростил глаголицата и съставил буквите на т.нар. славянска азбука "кирилица"

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. Той придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници; построил църкви и манастири. 
Той опростил глаголицата и съставил буквите на т.нар. славянска азбука "кирилица". Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 г.