Твърде много хора мислят, че войната е решение*

Някои призовават за бойкот на всичко руско. Готово ли е обществото у нас за това? Способни ли са софиянци да се откажат от парно? То ще мине на мазут и няма да работи целодневно, сметките ще станат двойни. Токът, освен скъп, може да мине и на режим. Щом затворим "Лукойл", бензинът за 4 лв. литъра ще е добре, ако не е с купони. Всяка война води до купони и дажби.

Такива неща ще се случат, малко или повече, за кратко или за дълго. Съмнявам се, че има достатъчно желаещи за такъв бойкот.

И Европа в момента получава руския газ, въпреки санкциите. Светът вече е толкова глобализиран и взаимосвързан, че и санкциите с изтегляне на западни компании от Русия, ембарго за износ на стоки натам и др. са нож с две остриета, загуба на пазари, спад, обезценяване на компании и т.н.

На пазарите вакуум няма. Има кой и как да замести автомобилни и други компании, вериги за хранене и т.н. От това Русия даже може да спечели. 

Единственият начин да се спре тази спирала, в която влиза светът, е преговори и взаимни компромиси. Не само между Русия и Украйна, и между НАТО и Русия. Иначе спиралата води до хиперзвуковите ракети с водородни бомби по 50 млн. тона тротилов еквивалент. 

Моето поколение при соца учехме противоатомна защита и сме живели част от живота си в Студената война. Бях в казармата, когато руската авиация свали южнокорейския пътнически самолет с американски конгресмен на борда. Начело на СССР беше бившият шеф на КГБ Андропов, Рейгън обяви СССР за империя на злото, на нас ни сложиха задръжка, уволнихме се с 3 месеца закъснение. И без това знаем какво е световна ядрена война.

Сега срещам из нета коментари, че не е толкова страшно, може да се преживее, може да се ограничат с тактически ядрени оръжия и т.н. Затова не съм оптимист какво ще се случи със света. Войната се приема като средство, една война се използва за оправдание на друга и употребата на ядрени оръжия се смята за нещо възможно. И ние носим отговорността за всичко, което се случва - с нашия интелект, манталитет, с нашите филства и фобства.

* Заглавието е на редакцията

Фейсбук