Операция "Мнима решителност"

Добрата новина за украинския президент Володимир Зеленски и еврокомпанията, която беше в Белия дом за разговори с Доналд Тръмп на 18 август, е, че войната продължава и първият ще има още време да се задържи на власт, а вторите да продължат с досегашната политика, оправдавана с конфликта на изток. Докато не дойде неизбежният момент да признаят реалностите и да им бъде подирена сметка за пропуснатите възможности за спиране на войната и за положението, в което са поставили Европа. Защото последните седмици бяха период на последователно унижение за политическия проект на Стария свят от страна на Новия. 
Първо, американският президент застави европейските страни членки на НАТО да повишат до 5% разходите си за отбрана, което е неизгодно за тях, после накара ЕС да подпише търговско споразумение, практически единодушно осъдено като неизгодно за съюза, а сетне проведе историческа среща с руския си колега Владимир Путин в Аляска, която постави в сянка последвалите разговори с европейците във Вашингтон. 
Какво чухме на срещата в Белия дом, събрала освен президентите на Украйна и САЩ, още и държавните ръководите на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Финландия (единствената логична причина този човек да е там, е че трябваше да разкаже как 

страната му е загубила 10% от територията си, 

станала е неутрална и 80 години е извличала полза от особените си отношения със СССР. Другата не чак толкова логична причина е, че Александър Стуб играе голф с Тръмп) и разбира се, неизбежните ръководители на ЕК и НАТО?
Първо чухме, че Украйна няма да стане член на НАТО. Доналд Тръмп го повтори много категорично. Това е едно от нещата, които руснаците наричат - "отстраняване на първоначалните причини за конфликта".
Чухме, че едно от крайъгълните искания на европейците - първо, безусловно спиране на огъня в Украйна, а после преговори, бе отхвърлено категорично от американския президент. 
Фактически САЩ приемат руската теза, че бойните действия ще продължат, докато вървят преговори за мирно споразумение.
И тук опираме до втората важна теза, която се чу на тези разговори - няма да има временно примирие, стремежът е да се постигне пълноценен мирен договор, който да реши всички въпроси. Това също е руска теза, която прозвуча отдавна. Защо е важна тя?
Защото изважда от обсъждане темата за т.нар. миротворци, които западните държави искат да вкарат в Украйна след спирането на бойните действия. Подозренията на руснаците са, че под тяхно прикритие ще започне възстановяване на украинската армия, която в някакъв, удобен за Запада момент и при наличието на западни войски в Украйна, ще поднови бойните действия в неудобно за Русия положение. 
Ако имате обаче същински мирен договор, то, миротворците, каквито и да са те, са ненужни, защото няма необходимост да разделят враждуващите страни, тъй като те вече са се разбрали къде да минава границата между тях и по другите въпроси. 
И тук опираме до третия прозвучал на срещата момент - 

гаранциите за безопасността на Украйна

Приемането на тезата, а тя изобщо не е нова, че трябва да има такива гаранции, за да не бъде нападната пак страната от Русия - предизвика голяма емоционална буря сред украинските криптопатриоти в България. Стигна се до твърдения, че това е победа за Украйна, Русия е загубила, защото Украйна става член на НАТО... без да е член на НАТО. 
Какви са тези гаранции? 
Те не са определени, върху тях работят различни работни групи, всичко, което четете и слушате, е по-скоро набор от пожелания на различни политически и медийни субекти. Най-важните от споменаваните са присъствието на западни войски (говори се основно за френски и английски), които, по думите на френския президент Еманюел Макрон, цитирани от ТАСС: "...са готови да провеждат операции не на предната линия, не провокационно, а да обезпечават безопасността по въздух, море и на сушата." 
Друга важна спомената гаранция е упоменаването в контекст (казаха го италианската премиерка Джорджа Мелони - не за първи път, между другото, и генсекът на НАТО Марк Рюте) на чл. 5 от договора за създаването на НАТО. Този член фактически регламентира колективната отбрана на съюза - "всички за един", но без да посочва каква форма трябва да има реакцията. 
Мелони още през март т.г. каза, че Украйна може да получи гаранции, подобни на чл. 5, но без да е член на НАТО. Няма яснота какво означава това, има само допускания и медийни спекулации. 
Бяха споменати като гаранции (от Зеленски) усилването на украинската армия и закупуването (с европейски пари) на американско оръжие за 90 млрд. долара. 
Много важен момент, който активира маята в тестото на българския криптоукраински патриотизъм, бе упоменаването на словосъчетанието "американски гаранции", които се възприемат като гаранцията за всички гаранции. 
Но по-малко от 72 часа бяха нужни, за да рухне цялата кула от слонова кост, набързо и с отчаяние построена около срещата на европейски ръководители с Тръмп. Първо вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви пред "Фокс Нюз", че лъвският пай от бремето за украинската сигурност трябва да го носи Европа. "Това е техният континент, тяхната сигурност", коментира той.
Гаранциите за сигурност за Украйна трябва да бъдат предоставени от Европа, а участието на САЩ, ако Тръмп вземе подобно решение, ще бъде минимално. Това пък заяви заместник-министърът на Пентагона по политическите въпроси Елбридж Колби.
Президентът Тръмп спомена вариант за въздушно прикритие на европейските сили, но по данни на Си Ен Ен в Пентагона смятали, че за подкрепа на Европа ще са достатъчно и дронове, защото загубата им няма да е критична.
Както виждате, 

голям ентусиазъм за участие кипи 

у американската страна, а никакви европейци няма да тръгнат наникъде, без да получат гаранции, че САЩ ще воюват заедно с тях. А те не искат да воюват с Русия. И Русия не иска да воюва с тях. Ние сме свидетели на операция "Мнима решителност". 
Но финалния гвоздей го заби говорителят на Белия дом Карълайн Левит, която обяви, че Съединените щати ще обсъдят с Русия приемливи гаранции за сигурност за Украйна, темата ща бъде обсъдена и с двете страни. "Той възложи на екипа си задачата да разработи проект на гаранции за сигурност, които биха били приемливи, за да се осигури дългосрочен мир и да се сложи край на този конфликт", заяви на 19 февруари Левит. Това начинание фактически дезавуира разговорите за гаранции, защото Москва очевидно няма да се съгласи с някои от тях.
Въпросът не е дали може да бъдат разработени или дори одобрени гаранции за безопасността на Украйна, въпросът е могат ли да се приложат.
Най-важната позиция в случая е на Москва, защото тя държи козовете, както обича да се изразява Доналд Тръмп. Москва многократно обяви, че e категорично е против натовски войски под каквато и да е форма в Украйна и заплаши с непредсказуеми последици. Има хора, които не вярват, че тя ще вдигне ръка срещу натовски войски, но имаше и много хора, които не вярвахме, че тя ще започне война с Украйна. 
Всички западни държави, които казват, че са готови да вкарат войски, неизменно добавят, че това ще е след спирането на бойните действия, защото иначе рискуват война с Русия. Е, изгодно ли е на Русия да спира тогава бойните действия, още повече, че бавно, но настъпва.
Ако пък се стигне до изработването на мирен договор, то в неговите клаузи, пак по искане на Москва, ще пише, че 

Украйна няма да е член на НАТО 

няма да има военни договори със западни държави и няма да има техни бази на украинска територия. Поне за първото вече има съгласие от страна на САЩ, въпросът е как юридически да го оформят.
Така ще пише в договора, ако има с кого да се подпише той, защото Русия побеждава във войната, а за да не победи, трябва НАТО да се включи в нея на страната на Украйна. А НАТО не иска да воюва с Русия за Украйна. И Русия не иска да воюва с НАТО, защото това гарантирано би бил ядрен конфликт.  
Всяка една форма на пряка западна военна намеса в Украйна би довела до инцидент или инциденти, които да разширят войната. САЩ затова влязоха в сепаративни преговори с Русия - защото тя устоя на санкционната вълна и няма защо да се рискува Трета световна война, може само да се минимизират загубите. Американските загуби. Това прави и Тръмп, колкото и както може. 
Все пак се оказа, че Русия може да налага вето върху решенията на НАТО. Да, чрез кръвопролитна война, но може. Нещо повече, събитията, провокирани от войната, извадиха на бял свят разпукващата се монолитност на НАТО. Но ако Русия може да налага вето на НАТО, то защо тогава е НАТО? За да плащаме военна рента на американците, ли?

Какво прави Европа?

Европа отлага до край вземането на решенията за преки разговори с Москва (които ще са сродни на признание за поражение), да, в най-добрия бюрократичен стил. Току-виж върху Москва падне метеорит, поредният двойник на Путин умре от поредния рак, Пригожин възкръсне, Гиркин избяга от затвора и двамата заедно тръгнат към Кремъл. 
Преди дни руският анализатор от тинк-танк трупата "Ватфор" Сергей Полетаев сравни това поведение с поведението на бременна ученичка, която не казва на никого, защото се надява, че положението ще се оправи от само себе си.
Е, няма да се оправи. И ще има много изненадани.