По-добре да сме на повърхността, а не да се жалваме

МИМИ ИВАНОВА - едно от големите имена на българската поп музика, отбелязва 55 години на сцената с юбилеен концерт "Всички обичат Мими" на 9 април от 20 ч. в Зала 1 на НДК. Тя ще изпълни част от емблематичните си хитове, сред които "Петнадесет лалета", "Майчице свята", "Хора и улици", "Зелената стара чешма", "Слънцето е в моите коси", "Вълкът и седемте козлета", "Приятелство", "Вече свърши хубавото време", "Ах, този дъжд", както и най-новите си песни. Ще излязат на сцената да поздравят Мими Иванова нейни любими приятели и колеги, предвидени са и много изненади за публиката.

- Госпожо Иванова, с какви чувства очаквате юбилейния си концерт по повод 55-годишнината на Вашата музикална кариера? Кои гост-изпълнители ще види публиката?
- Много се радвам и много съм горда, че все пак имам сили и желание да го направя, защото си мислех, че когато преди време осъществихме поредния си концерт в НДК, ще е последният. Но ето, че сега предстои друг концерт, то е като някакъв наркотик. Отново си казва човек: "Ми, да, защо не? След като имам толкова хубави песни, включително и нови, защо пък да не направя още нещо в творческия си път."
Мои гости са едни от най-големите мъжки гласове на България. Да започна от Васил Найденов, с когото най-отдавна сме заедно на сцена, Веско Маринов - от по-късно, може би заедно с Орлин Горанов едновременно се появиха, Братя Аргирови, Виктор Калев и моят Развигор, който не може да не присъства. Той е най-важният всъщност, но ще има, както винаги, изненади. Бих казала, велики изненади.

- Казвате ли си: кога минаха 55 години? Достатъчни ли са за един певец, за творец, раздаващ се на сцената, или още има какво да изпеете на публиката?
- Винаги има какво още да покажат, особено хора като нас с Развигор, защото не сме спирали, дори в най-тежките години по време на прехода, и много неща се промениха, включително и в музиката. Ние винаги сме работили и сме имали нови произведения, само че нямаше на кого и по какъв начин да ги представим. Сега е добре, че вече има интернет и можем да сме по-независими. Ние сме работохолици и предпочитаме да работим дори на преклонна възраст. Хората казват: "Ох, какво правят още на сцена? Какво се мотаят с техните все едни и същи песни!?" Нито една от тези приказки не би трябвало да е вярна, защото, когато човек работи, дори и на тези години, той се чувства по-добре и не тежи на никого, просто си изкарва прехраната. Как ще пречиш на някого, ако някой те харесва и иска все още да слуша песни от теб! Освен това винаги сме предлагали и нова продукция, което ни е държало на повърхността и да имаме самочувствие, а не да мислим само за болести и да се жалваме. Животът не е лесен за никого, даже и за младите, така че предпочитаме да сме на повърхността и да правим всичко възможно да радваме публиката.

- Певците от Вашето поколение не слизате от върха, иматезавидна енергия, пътувате и изнасяте концерти - слагате в малкия си джоб младите, и децата Ви разпознават...
- Съществуват много талантливи български изпълнители, имам школа и ги чувам подрастващите. Те почват от ниво да пеят песни на Селин Дион, Кристина Агилера, а аз съм започнала с песни на Лили Иванова и Емил Димитров. Разликата е голяма! Обаче песните, които сме правили, са с много дълбоки текстове. Не че сега няма, напротив, има много хубави текстове, но трудно аз самата като музикант мога да изпея някоя песен. Незабравимият Тончо Русев казваше, че ако твоята песен някой, като седне в градинката с китара, не може да си я затананика, просто не е шлагер. Не е хит. В този смисъл може би нашето поколение създаде лесно запеваеми песни, които останаха и до този момент. Но това не означава, че те се харесват на всички, младото поколение предпочита съвсем друга музика. Не че не биха одобрили нашите неща, те просто не се обръщат, нямат търпението да чуят какво правим ние. Някога, като съм започвала, сигурно и моята баба не е харесвала това, което аз съм пяла. Тя си е имала нейните любими песни и любим стил по онова време. Какво да се сърдим, както се казва, всяко нещо с времето си. Ние бяхме много отговорни към текстовете, към музиката, с които сме възпитавали. Винаги съм много взискателна най-напред към себе си и после към хората, които са около мен, за да можем да възпитаваме нашите последователи. Затова мисля, че всички певци от моето поколение оставиха следи и още пълнят зали. Хората им знаят песните, защото това е отговорност, която не всеки притежава.

- Вашата публика се увеличава, като в редиците й се нареждат и съвсем младите изпълнители. Те учат ли се от Вас?
- Да, който иска да ни чуе, учи се... Някои даже не ни и знаят. Никого не укорявам. Животът е такъв. Аз самата не зная вече много неща, защото има доста информация. Нямаме време. Живеем в телеграмно време. Понякога не мога да си кажа с някого най-елементарни неща, защото бързаме. Ужасно е наистина и дните си минават така - сами сме, не си говорим, трябва да печелим, да се трудим, ама не по онзи начин, някогашния, в смисъл, че се трудиш, но имаше време да осъзнаеш, че животът е хубав, чe има и почивки. Сега много се работи, дори и в пределна възраст. Аз работя, обаче не по този чак толкова непосилен начин, имам си мярка.  
- Новите технологии как се отразяват на поп музиката? Имат ли предимства или недостатъци? Сега по-лесно ли се пробива?
- Не бих казала, че е лесно, защото сега са много изпълнители. Някога имаше селекция. Медиите бяха малко и тези, които бяха избраните, се чуваха веднага и лесно можеше да станеш известен. Днес всеки може да пее и да издаде някаква продукция, но се губи в океана от изпълнители. Не знам какво трябва да се направи изведнъж да станеш популярен, всъщност можеш, но за много по-кратко. Новите технологии помагат и наистина могат да заместят музикантите, дори самия певец, аз вече се изумих, боже, този изкуствен интелект! Той може да пее вместо нас! Това е ужасяващо и за мен е обезпокоително, защото къде отива човекът? Някога музикантите изливаха душата си чрез инструмент, чрез пеенето, а в момента немузикален човек на компютъра може да направи така, че да излезе нещо, дори да е много хубаво, но то не е душа! Мисля, че това е тревожно.

- От години имате музикална школа, в която обучавате най-младите на занаята. Какво ги привлича към пеенето? Изкуството би ли могло да предпази децата от опасности като тик-ток предизвикателства, вейп устройства, които застрашават живота им?
- Има доста желаещи покрай телевизионните формати - всеки иска да стане популярен, да бъде на върха. Младите не знаят обаче обратната страна на медала. Има си тежести короната, която те искат да понесат. Моите деца са много талантливи. Българинът поначало е музикален, с вкус към хубавата музика. В момента наблюдаваме не толкова добър период, през който преминава изкуството. То трябва да възпитава, не само да печелим пари, а да носим отговорност към това какво искаме да придобият от нас тези, които ни слушат. Изкуството е по-възвишено. Понякога казвам на някои родители, че детето няма голяма дарба, защото уроците не са евтини, но те отговарят: "Предпочитаме да са в културна среда - дали ще пеят или свирят, дали ще танцуват или правят театър, нека се развиват." Това е възвишеното. Уникално. Аз се гордея с техния избор!
- Подготвяте и нов албум. Ще стане ли готов за концерта?
- Засега е мечта, защото все още записвам нови песни, има и вече готови. Импресариото ни Евгени Боянов, на когото дължим много за завръщането ни с Развигор, даде идеята насъбралите се нови песни да ги издадем в диск. Няма да успеем за концерта, вероятно веднага след това, надявам се да се осъществи. Песните са много хубави. Но хората не могат да ги слушат в автомобилите си. Ето, аз например в моята кола не мога да си пусна диск, няма къде. Дисковете ще се превърнат в колекционерска цел. Между другото, имаме друг, пак с нови песни, който представяме и разпространяваме. Напред сме с дисковете, стига да има кой и къде да ги слуша. Някога плочите бяха хит, касетите - също, всичко с времето си...

- Ще продължи ли популярното турне "Обич и песен", в което участвате, и тази година?    
- Сборният концерт "Обич и песен" е прекрасен, събираме се колеги, удоволствие е за нас и за публиката. По-лесно е, когато има повече колеги, защото пееш само няколко песни и напрежението не е толкова голямо. Сборните концерти ще продължат, вероятно и сама ще имам мои изяви, но аз си ги имам и сега. Прекрасна е срещата с публиката, много се зареждам и съм щастлива, че имам почитатели, които харесват моите песни и ми го показват - кога с думи, кога просто с поглед. И по улицата, когато вървя, усещам симпатиите им - много е приятно! Това е едно от хубавите неща в професията, което пожелавам на всички мои колеги.