Поезия
Стихотворения от ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
/ брой: 25
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ е поет, белетрист, журналист, документалист и издател. Роден е на 03.06.1951 г. в град Кресна. Из-под неговото перо са излезли стихотворения и белетристични книги, сред които "Вест за раждане", "Един ден, една нощ", "Пастирът на пчелите", "Утопиите на Яне Сандански", "Надникване в Русия", "Поглед в близката история" и др. Автор е на нашумялата рубрика "Черно на бяло", която излиза във в. ДУМА, после в сайтовете "Поглед инфо" и "Ново време". Носител на националната награда за публицистика "Георги Кирков" за 2018 г. и на наградата "Златно перо" на СБЖ за книга - 2024 г. Стихотворенията, които публикуваме, са от новата му книга "Искри".
Вълк
Оня вълк пред твоя дом е и към небето лунно
пак надига глава - висва езикът му грапав
и от страшната кървава сита муцуна
тежък стон в тревата изтръпнала капе...
Как забравихме воя му и кафявата козина
и на черните нашенски гарвани грака?
С нозете си боси стъпкахме зъбите грозни
и без милост строшихме на две гръбнака му.
Но ето го иде - със зъби и очи ненаситни,
със същият косъм загладен. Ше скочи
и небесното кладенче пак ще опита
с огнен език да излочи.
Как и защо - ненужни са всички въпроси -
пред дома ти вълк настървено вие на смърт.
Ти си на ход. Отваряй широко вратите пред госта,
или срещу му излез.
Но сега - за последен път!
-------------------
Безадресно
Тая гъста, тая страшна мъгла
се скри, само аз си зная къде.
Сега ме виждаш и спокойно ела,
от свойто високо и чисто небе!
В тая гъста, в тая страшна мъгла,
виждам само глас на сврака...
Само миг и между ни сега,
без милост ще падне мрака.
Тая гъста, тая страшна мъгла,
от която ме е толкова страх,
до последната струйка в мен се побра,
слънчице мое, ела!
---------------
Свобода
Толкова те търсих по белия свят,
че стигах често до черния.
Но се връщам с теб, казват - бледен и слаб,
и с едно суеверие.
А градушка и дъжд ли ме само
с изстрели точни удряха!
В пламналото море на кръвта ми
стихна бурята.
Сякаш всичко е вече свършило,
а небето, тържествено синьо,
вярвах, че дойдеш ли, ще е същото,
че не сърцето, а слънцето ще изстине.
Но сега си свиркам по улиците разсеяно
и расте в гърдите ми студът свиреп...
Да, ти си тук и аз живея, но
не за теб, а със теб.
---------------
Мост
Събира се селцето на площада пуст,
очите болка са - по дървения мост
проскърцва прашен автобус,
а жениците се кръстят като пред Христос.
И мислят си, че ако децата върне тука,
то мост от злато заслужава,
че този тъй под гумите пропуква,
сякаш от бастуните им е направен...
Но пак е празен, празен... Боже,
как сълзите сега да спрат,
че бликнат ли изпод забрадките им, може
мостчето да отнесат.
----------------
Извор
Знам, нов извор ще бликне
и струйката му нищо не ще може да спре.
От камък на камък ще скача, ще тича,
ще пада дори, но ще расте.
Ще сияе под слънцето, ще иска,
ще мечтае, в дълбоки пориви,
да дойде мигът, да се плисне
в тъмнината на сухите корени.
Хиляди жажди и пожари да угаси.
Да познае какво е и зима, и лято...
Боже на правдата, проклет да си,
ако и неговият път свърши в блато!