За един българофил

През август тази година се навършват 120 години от смъртта на един не толкова известен българофил - руския княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовский. Неговият праправнук - княз Никита Лобанов Ростовски, е по-известен в България, защото като син на "белоемигранти" е роден и израснал в София, бил е шампион на България по плуване при юношите за 1951 година, дългогодишен член е на ръководството на Фондация "Кирил и Методий" и е един от най-големите дарители на музейни и културни ценности.
По повод смъртта на княз Алексей Лобанов-Ростовский, през август 1896 година българският княз Фердинанд със съпругата си отслужват панихида в Рилския манастир, на която присъства голяма част от висшето управленско общество на Княжество България. Относно заслугите към българите на починалия във Виена по време на изпълнение на служебните си задължения висш руски дипломат, тук поставям цитат от статия по този повод, публикувана в тогавашния български вестник "Прогресъ".
"Княз Лобанов-Ростовски беше истински приятел на България. На два пъти през продължителната си дипломатическа дейност даде доказателства за чувствата си, които изпитваше към нас и двата пъти така изпълни задачите си, че заслужи искрената ни признателност.
Княз Лобанов-Ростовски бе в Цариград, когато се поде църковният въпрос, и с оказаното съдействие и поддръжка допринесе немалко за придобиването на църковната ни независимост. А миналата година като новоназначен канцлер на младия цар Николай Втори, той прибави своето име и в акта за помирение на Русия с България, подписан в началото на годината.
Княз Лобанов-Ростовски винаги е съжалявал за влошените отношения между освободители и освободени. Затова и когато цар Николай Втори го назначи за свой канцлер, цяла България посрещна с радост това събитие. Надеждите ни се осъществиха бързо и в такава пълнота, каквато можеха да очакват само най-големите български патриоти. Услугата, оказана от княз Лобанов-Ростовски за примиряване на двете братски славянски страни, има огромно значение и затова, че с възвишената си политика той доказа безкористието на Русия, която не постави никакви условия... Това доказа, че Русия не иска от България нищо друго, освен да бъде истинска славянска държава, на която са скъпи славянските идеали!"
Любопитно е, че в богатата вековна библиотека при Ростовския Кремъл в руския град Ростов Великий наскоро е открито копие на списание "Исторический вестникъ", том LXVI от ноември 1897 година с неразрязани страници, тоест неразгледано досега почти 120 години. И този брой се оказва изцяло посветен на живота и делото на княз Алексей Лобанов-Ростовский, с негови снимки, биографични данни и некролози от различните страни, в които е работил като дипломат.
Списанието бе дигитализирано и аз разгледах неговото съдържание. Основното впечатление, което си създава читателят, е, че всички в своите писания подчертават таланта на княза като дипломат и го оценяват като изключителен миролюбец и миротворец. Същият е участвал и при подготовката на договорите в края на Кримската война, и по договорите относно земите на Балканския полуостров, за Япония и за Абисиния... Почти всички сериозни европейски вестници отделят по цели страници за описване живота и делата му и отпечатват некролози, снимки и съболезнователни писма.
Като българин ме впечатли и споменатият факт, че княз Алексей Лобанов-Ростовский бил беседвал многократно с българския княз Фердинанд по различни външно- и вътрешнополитически въпроси, спомогнал за преминаване на сина му Борис към православието и останал много доволен от организираното и проведено свето кръщение.
Така че българофилството на неговия праправнук - княз Никита Лобанов-Ростовски (засега живущ все още в Лондон, който дари безценно парче от планетата Марс на софийския Природонаучен музей и който чака вече близо година да му бъде дадено българско гражданство, за да прекара както първите, така и последните години от живота си в България е наследствено и трябва да срещне всенародно уважение!