Все още малцинството в България избира кой да ни управлява

- Какъв е вашият коментар на изборните резултати?
- Партиите от управляващата коалиция като цяло, макар и минимално, горе-долу си повториха резултатите от последните парламентарни избори. На тези местни избори печелят като че ли повече места поради по-ниската избирателна активност. Така в процентно съотношение нещата за управляващите изглеждат много красиви, но всъщност не може да се каже, че броят на избирателите, които отидоха до урните, беше по-голям. Въпреки огромните на пръв поглед проценти все още малцинството от хора в България избира кой да ни управлява. Такава е картината и при онези успешни кметове, които имат 60 и нагоре процента електорална подкрепа.
Не са случайни заглавията в медиите, че това са "живковски" резултати от изборите. Тези високи проценти не изразяват на практика силната гражданска подкрепа за избраните кандидати. Не може един уж силен кандидат да бъде избран с около 20% от броя на избирателите на дадена община. Има два варианта за тези резултати - или хората са крайно доволни, или просто задейства "пружината", навивана през цялото време от управляващите, че резултатите са ясни, преди да са се провели изборите. Беше внушавано достатъчно дълго, че изборните резултати са написани вече и че са такива, каквито трябва да бъдат. Хората си казаха, че няма за какво да ходят да гласуват, когато вече е ясно кой ще спечели. Но може да се каже, че резултатите са такива не само защото ГЕРБ предварително реши, че всичко вече е написано, но и защото нямаше сериозна битка срещу тях.
- Как стояха в публичното пространство останалите политически сили?
- Тук отивам към другите партии -  Реформаторският блок, въпреки че извадиха кандидати, беше ясно, че номинира хора, които няма да успеят да се преборят за кметските постове и нямат подобна амбиция. Там битката беше за доказване на националния престиж и съществуване във властта, за да може управляващата коалиция да продължи да бъде в този вид и да няма промени.
Що се отнася до БСП и всички по-леви партии, при тях имаме загуба, тепърва ще видим представителството й в съветническите листи. Но реално в големите градове БСП се очертава да не бъде втора политическа сила. Тук според мен е важният извод, че вина за това имат процесите, които текат в БСП. Очакванията не бяха за някакъв грандиозен успех. Такова е състоянието на партиите вляво. Все още тече разцепление, видяхме какво се случи в последния момент в София като персонална кандидатура. Повод за анализ на кампанията е това, че не се дооцени необходимостта от национална кампания. БСП не изглеждаше сериозна опозиция, не изглеждаше амбицирана и твърда. Вярно е, че изборите бяха местни, но винаги националното равнище се отразява на ситуацията по места. Видяхме как ГЕРБ замести кампанията си за местните избори с кампания на правителството. Но това в никакъв случай не изключва възможността за национална кампания. Местните структури бяха подпомагани, но това не донесе по-голям успех.
- След изборите оставаме с чувството, че ГЕРБ ще управлява вечно.
- Дето се казва, смяташе се, че и Тодор Живков ще ни управлява цял живот, но не стана. Неслучайно са вицовете, че Борисов ще управлява до края на света. Големият проблем на България и това, което крепи ГЕРБ във властта, е липсата на сериозна икономика извън властта на държавата. В България нещата не вървят добре, няма свежи пари. Единствените свежи пари са тези от бюджета и от европейските фондове. Дори инвестиции не могат да се привлекат. Практически и при втория мандат на ГЕРБ няма реална икономика извън държавния контрол, защото няма конкуренция при държавно подчинение. Като имаме предвид как се подписват договорите за МиГ-овете, как се очаква да се изхарчат онези 16 млрд. лева нов заем от чуждите банки, едва ли бъдещето ще е розово. Това на пръв поглед безметежно управление на практика след година и няколко месеца ще доведе България до бюджетна задлъжнялост като в Гърция. В този смисъл е вярна тезата, че стабилността на ГЕРБ е по-добра за държавата, защото след тях държавата я чака тежък икономически крах. Няма как да се поддържа една стабилност без реално развитие на икономиката. Без значение колко се радват управляващите на наливането на бетон, това не е жива икономика, която създава заетост, и от това не влизат пари в бюджета. Другата изненада, която ни чака, е, че много малка част от този бетон се плаща в европейски пари. Магистралите си ги строим с наши, бюджетни пари. Затова от наливането на тези огромни пари в пътища и инфраструктура ефект няма да има.