Сочат ни като най-жестоката страна в Евросъюза

ЯВОР ГЕЧЕВ е 34-годишен, завършил е колеж по икономика и английска филология. Със защита на животните се занимава активно от 2005 г., работи в българския офис на Международната фондация "Четири лапи" от 2007 г., създател и администратор е на сайта www.bezdom.info, който се посещава от поне хиляда души всеки ден. В дома си отглежда прибраните от улицата кучета Нера и Гарибалди.
Правозащитникът Явор е едноименник на лидера на Младежкото обединение в БСП.

- Имат ли намерение народните избраници да криминализират насилието над животните?
- За съжаление не може да се каже със сигурност "да" или "не". През юли т.г. Комисията по правни въпроси към парламента отказа да подкрепи промените в НК, като противниците на инкриминирането така и не можаха да обосноват смислено позицията си. Веднага след това премиерът Бойко Борисов обеща, че до края на октомври комисията ще излезе с нов текст, който ще бъде гласуван на първо четене. Ето, говорим си през октомври... Като цяло обаче не мисля, че мнозинството от народните ни представители е осъзнало противообществения характер на случаите на насилие над животните.
- Дано не сте прав, г-н Гечев. Уморихте ли се да обяснявате, че е "много крепка и нерушима" връзката между насилието над животните и над хората?
- Повече от три години обръщаме внимание върху това, че има тясна зависимост между насилието над животни и хора. В тази насока съществуват задълбочени проучвания на ФБР, които са достъпни и в интернет пространството. Например едно от тях показва, че 46 на сто от осъдените за изнасилване и 30% от осъдените за педофилия са измъчвали животни в детството си или след навършване на пълнолетие. Това е достатъчно категоричен довод в полза на нуждата от инкриминиране на жестокостта над животни. Подобен пример за връзката между насилието над животни и хора от своята практика цитира по време на дебата в правната комисия и г-жа Фани Христова. За разлика от други страни обаче, където мнението на специалистите се взема предвид, нашата правна комисия отказа да покани и да изслуша както представители на неправителствения сектор, така и специалисти по криминална психология. Вместо това се чуха мнения - като това на Анастас Анастасов от ГЕРБ, сега - зам.-председател на парламента. Той гордо призна, че като дете е стрелял по врабчета с прашка, а сега е ловец, без да вижда в това нещо смущаващо...
- Имаме закон за защита на животните. Какво не му достига - щом още съществува толкова зверство и насилие, значи нещо куца в този документ?
- Законът за защита на животните, подобно на много други закони, е разписан много добре на хартия, а приложението му е почти нулево. Причините за това са много, но основната е липсата на желание, заинтересованост и мотивация у контролните органи, които трябва да го прилагат. От една страна, от НВМС се оплакват, че нямат разследващи правомощия, а от друга - полицията редовно отказва да приема сигнали за насилие над животни с оправданието, че "това не е техен приоритет". Трябва да имаме предвид и нещо друго - сам по себе си един закон не може да промени драстично нагласите на хората или тяхното поведение. Всичко опира до възпитание и спазване на определени морални норми. За съжаление у нас през последните 15-ина години моралът на обществото ни се руши непрестанно. Хората все по-рядко са готови да проявяват милост, състрадание и човещина. Днес на мода е арогантното и агресивно поведение.
- Какво казвате на тези, които хвърлят в лицата на милосърдните: "То, хората лошо живеят, те се загрижили за гадовете"? Нали сте чували подобни "изстрели от упор"?
- Много хора оправдават липсата на състрадание към животните с това, че има и по-нуждаещи се - например децата. Истината е, че нито един от тях не е съпричастен към страданията на децата в домовете и по никакъв начин не е помогнал на нуждаещи се сирачета. Много по-умни хора са казали отдавна, че човек, който не е склонен да прояви милост към животно, не е склонен да помогне и на дете, и на възрастен в нужда. 
- Единствена държава ли сме в ЕС, в която насилието над животни не се смята за престъпление? Не погазваме ли така европейските норми?
- България наистина е единствената страна в ЕС, която в своето право счита животните единствено за вещи и не признава измъчването им за престъпление. Неизбежно е това да се промени, но за съжаление у нас такива нововъведения се приемат след силна съпротива - явно инатът ни е национална черта. Достатъчно е да припомним, че доскоро бяхме и единствената страна в Евросъюза, която нямаше закон за защита на животните. С такова поведение не погазваме европейските правни норми, няма институция, която да ни задължи да направим промени в законодателството си, но вече ни сочат като най-жестоката страна в ЕС.
- В цивилизования свят тези, които са мъчители, отиват направо в затвора. А ние дори познаваме, всеки в своя квартал, жестоките хора - безпомощни ли сме пред тяхната агресия? Кой да помогне?
- Хората отдавна загубиха доверие в институциите и предпочитат да мълчат, отколкото да се оплачат в полицията. През изминалата седмица получихме сигнал за простреляно от упор куче в уж престижния столичен квартал "Лагера". Извършителят е известен, имало е свидетели, но категорично отказват да подадат сигнал в полицията, тъй като са убедени, че там няма да погледнат сериозно на нещата. М.г. в друг софийски квартал в ръката беше ранено дете, което играело пред блока с домашното куче, когато някакви хора дошли и застреляли животното. Дори и в този случай родителите отказаха да подадат жалба в полицията. Не ми се иска да бъда лош пророк, но ако не бъде направено нещо, за да се спре това насилие, то рано или късно ще доведе до ответно насилие и саморазправа. През пролетта хиляди бяха готови да отидат до Дряново, за да линчуват човека, за когото се предполагаше, че е отсякъл лапите на кучето Мима.
- Най-голяма е жестокостта към животните като че ли в София. Защо е така - дали поради почти гарантираната анонимност, или заради неудържимото желание на хилядите новопокръстени столичани "да избягат" от произхода си?
- Не може да се каже, че в столицата има повече случаи на насилие над животни. Може би тук просто се дава по-голяма гласност, но това не значи, че в повинцията положението е по-различно. По време на кастрационните кампании на "Четири лапи", които правим на различни места в страната, лекарите ни вадят сачми от всяко четвърто животно. Като цяло обществото ни става все по-жестоко и склонно към насилие.
- Деца, израснали с животни, са по-добрите деца. Разкажете за терапията с животни, за нея знаят малко хора.
- От шест години наши колеги в Румъния прилагат терапия с бивши бездомни кучета върху деца с физически и умствени увреждания. Резултатите са невероятни - само за няколко месеца почти напълно парализирани деца започват да се движат, а други, с проблеми в общуването, започват все по-добре да изразяват емоциите си. Причината е една - за разлика от нас, хората, животните не ни съдят и не ни отбягват заради недъзите ни. Любовта и привързаността им не се обуславят от външния вид на човека или от способностите му. Затова връзката между човека и кучето например е толкова силна и мотивираща за едно дете, което е свикнало през целия си, при това - кратък, живот, да бъде отритвано от себеподобните.
- Има ли надежда да станем по-добри - и един с друг, и с беззащитните, по-слабите от нас?
- Надежда винаги има. Нали тя умира последна?


Из обсъжданията в комисията по правни въпроси, 7 юли 2010 г., 41-о народно събрание:

Мариана НИКОЛОВА, МЗХ, директор на "Правно-нормативни дейности":
Глоба и закон за убийците на животни
С настоящия проект се цели да се инкриминира проявата на особена жестокост, предвид увеличения брой случаи на публично и демонстративно упражняване на насилие върху животни. Считам, че с така представения закон целта, която НК следва, е да се предвиди за лицата, които умишлено и противозаконно умъртвяват животни, да бъдат наказвани с лишаване от свобода до една година и съответно с предвидените в законопроекта глоби. Смятам, че този законопроект е по-добър от предходния, тъй като и размерът на глобите е съобразен с условията на правителството и като размери - от 1000 до 3000 лв., са по-поносими самите глоби. Докато в предходния проект, който е внесен, глобите са до 6 хил. лева. Аз поддържам законопроекта, внесен от МС.

Мая МАНОЛОВА, юрист, народен представител, секретар на ПГ на КБ:
Ненасилието над животни има широка обществена подкрепа
Законопроектът, който е внесен от мен и от колеги от КБ, също третира проявите на особено насилие над животни. Чуха се приказки, че двата законопроекта са популистки, че едва ли това са най-важните проблеми, които вълнуват гражданите. Наистина на фона на насилието във всичките му форми - сред децата в училище, домашното насилие, че се избиваме по пътищата, може би проблемът с животните наистина не е номер едно. Но искам да подчертая, че всички останали сфери по един или друг начин са регулирани, включително и в НК, докато насилието над животни е една "дупка" в системата от наказания. Аз не бих правила класиране кой е най-добрият законопроект, и двата могат да бъдат подобрени между първо и второ четене. Те наистина имат широка обществена подкрепа - и сред групите в социалните мрежи, и сред неправителствения сектор, а и предвид статистиката - не всички, които са насилвали животни, впоследствие стават извършители на престъпления и убийци. Но всички серийни убийци са започнали от насилие над животни. Тези факти не би следвало да бъдат пренебрегвани.

Анастас АНАСТАСОВ, зам.-председател на НС:
Несериозни неща
Това, което вие казвате, за мен е чист популизъм. Това са несериозни неща. Примерно, аз ходя на лов, а като малък съм стрелял по врабчета с прашка. Досега да съм убил човек или нещо лошо да виждате в мен.

Искра ФИДОСОВА, депутат, съпредседател на ПГ на ГЕРБ:
Сега вече е наказуемо с прашката.

(С малки съкращения)