Време е апостолите да дойдат!

Вече 21 години България се лута. Лута се като държава, а ние - нейните поданици, сме като мухи без глави. Изглежда, че наследството от многовековното иго ни е оставило генетично робска психика, нещо като овчедушие. Накъдето върви пастира с комат хляб в ръката, натам върви и цялото стадо. Това сме го виждали. И, разбира се, верните каракачански кучета завръщат някоя заблудена овца в стадото.
Тази пасторална картина не опровергава твърденията на един съвременен български философ, който написа, че след фашизма идва социализъм, след това тоталитаризъм, после диктатура и чак тогава - демокрация. Той обаче не каза как точно трябва това да се случи. И не защото той не е казал, а

поради нашето овчедушие

ние непрекъснато очакваме да ни се появи месия. Вече видяхме месианството. Дойде Симеон - цар без корона и без царство, много от нас наистина го посрещнаха като месия. Повярваха, че щял да оправи страната за 800 дни. Всъщност неговата цел беше да оправи себе си, колкото може по-добре, както и своите наследници. Който е мислил, че при него се е хванал като за жезъла на Мойсей, да го преведе през пустинята, си е останал в пустинята.
Нещо подобно се случи с явлението Бойко Борисов. Още един месия. Той направо прокарва магистрали през пустинята. Защо се хванахме за жезъла на този Мойсей? Много просто. Защото в негово лице виждаме себе си. Ама толкова е просто и ясно. Българинът е лъжлив, крадлив, малко нещо мошеник, малко нещо бандит, разбира се, леко мародер, много мързелив, но с големи апетити, малко нещо побойник, разбивач, вандал и каквото се сетите още в тази посока. Ние не казваме, че всичко това са качествата на Бойко Борисов, защото още не сме посочили, че българинът е необразован, нечистоплътен и мърляв. Ето защо смятаме, че хора като Б.Б. ни се явяват като пореден месия.
Това го казваме не във връзка с наближаващите избори. Това го казваме във връзка с необходимостта да си променим мисленето. Нашите очаквания за истински промени на качеството на живота няма да се сбъднат, докато не си променим мисленето. Избираме такъв като бат'Бойко, защото се отъждествяваме с него, но не е точно така. Защото след гореизброените качества той притежава огромно самочувствие, което гравитира с месианството. А ние уж се отъждествяваме с него, но
 
нямаме никакво самочувствие

Влачим се в прахта.
Наскоро в един приятелски спор стана дума за това, че описаното дотук се отнася за една част, макар и голяма, но все пак част от българите. Другата част от българите мислят по европейски. Въпросът е европейски мислещите българи за кого да гласуват на предстоящите избори. Ха сега, де! Ей на този въпрос няма отговор засега. Пак ли ще очакваме да ни се появи поредният месия? Ама такъв наоколо не се вижда. Ето защо смятаме, че е време апостолите да дойдат.
Сега нека всеки да знае, че тук иде реч за лявото политическо пространство. Не ни интересуват онези, които се правят на десни. За нас те са реакционери. И не се смущавайте, ако ви се струва, че боравим с овехтяла терминология. Ако искате по-модерно, ще го кажем по следния начин, цитирайки един лидер на ромска политическа организация: "Циганин вдясно, това е все едно негър в ку-клукс-клан."
Лявото пространство в политическия спектър на България в момента е твърде разпиляно. Ако преди десетина години Георги Първанов беше безспорен лидер и наистина заслужено получи доверието на хората за два мандата като държавен глава, сега никой не се наема да обединява. Сякаш вътрешните раздори надделяват, от което и симпатизантите се обезверяват. Това е безспорно. Дори и да не излизат съвсем открито и много ярко в публичното пространство, различията и противоречията вътре в левицата се усещат. Може би точно затова наистина днес не е време някой да измъкне меча и да поведе колоната: "След мен!", защото такъв на хоризонта не се вижда. Ето защо смятаме, че дойде време на апостолската дейност. Трябва да тръгнат не един, а много апостоли да обединяват хората, които се отъждествяват с лявата идея.
Нека да погледнем само за миг кои са тези слоеве от населението и кои са тези групи от хора, които имат идентични идеи - левите, а не са обединени. Бедните, безработните, пенсионерите, запасното войнство, членовете на патриотични организации, синдикалистите, етническите малцинства, работниците и селяните, макар че такива класи днес няма, кооператорите и занаятчиите. И нека да не изброяваме повече, защото това е 95% от населението на страната. Другите са богаташите. Само те имат дясно мислене, защото в него виреят и там се обогатяват.
Даваме си сметка, че във всички тези прослойки и организации вляво

има куп противоречия

Няма да се яви една обединителна фигура, която да заличи всички различия и на която всички да повярват изведнъж. Ето затова са нужни апостоли. А такива има. Може да дадем няколко примера. И то веднага с въпрос. Защо например Татяна Дончева някой я отбутва с лакти? Ето един човек, който е убедителен не само за левицата, а и за много нормално мислещи хора в центъра, както и читавите в дясното пространство. Защо? Не само защото е убедителна. Можем да посочим поне три качества - ерудирана, много подготвена и опитна, неопетнена и неомърсена. Може ли някой да си представи, че Дончева би се корумпирала за нещо си? Абсурд. Ето защо може да бъде и апостол в лявото пространство, и да печели доверието на хората.
Има и други - Иво Атанасов, Янаки Стоилов, ама хайде да не ги изброяваме всички, много са. Тук посочваме само примери. И сега - най-важният въпрос. Трябва ли апостолите да тръгнат всеки сам като Васил Левски или трябва да се направи една хубава предизборна програма в чисто прагматичен план? Не сме под робство, не е ред на легии, завери и други бунтарщини. Време е за един много организиран процес, чрез който не да се налагат фигури и персони, а да се обединяват народните маси.
В тази връзка времето опроверга Стратега Лилов, който смяташе, че преди 20 години БСП трябваше да се превърне в една "модерна лява европейска партия". Както се вижда и днес, лявото пространство в България е много широко, а се чувства осиротяло. Затова са нужни апостолите. Този път левицата трябва да печели изборите не с индивидуалности, а с правилното мислене в широка полоса. Как може да бъдат разпилени комунисти, социалисти, земеделци, природозащитници, синдикалисти и всички онези, които животът ги поставя в левия спектър? Как няма кой да ги обедини? Благоев ли трябва да дойде?! Ето за какво трябва да се мисли. Не са интересни отделните кандидатури. Интересно е обединяването на позитивната енергия, на правилните разсъждения, на желанието за една наистина красива, добра, силна и просперираща България. "Месиите" показаха, че това не им е интересно. То е интересно за нас - всеки обикновен български гражданин. Да, само че не ни е дадено всички да сме апостоли. Просто искаме апостолите да дойдат при нас.