Пеперуди любят с орхидеи

Софийският университет "Св. Климент Охридски" управлява три от общо четирите ботанически градини на България. Става дума за ботаническата градина до Паметника на Васил Левски в столицата, която е най-старата, за съжаление - най-малката. Създадена е през 1892 г. от първия наш професор по ботаника Стефан Георгиев, който умира твърде млад от туберкулоза, но успява да сложи основите на българската ботаническа наука.
Втората градина е във варненския курорт "Св. Константин и Елена", върху 360 декара. Сътворена е като екологичен парк или на по-професионален език речено, това е арбуретум - колекция от дървета и храсти на открито.
Третата ботаническа градина на СУ се намира в парковата част на бившата лятна резиденция на румънската кралица в Балчик. Тя е създадена през 1955 г. от видния български учен ботаник акад. Даки Йорданов. На негово име е кръстена с решение на Общинския съвет на град Балчик и улицата, която води към ботаническата градина.

Пеперудите - вечните любовници на цветята

Там вече не може да се говори за резиденция на румънската кралица. Министерството на културата превърна всички сгради в ресторанти и вили за почивка, луксозен хотел. Опитаха се да замажат това положение, което продължава в момента, че там има някакъв музей. Музей на какво? На ваната на румънската кралица? На кралицата ли? На бита в Балчик ли? Вътре могат да се видят каменни котви от Ахтопол, икони кой знае откъде, пак от Южното Черноморие, възмущава се д-р Косев. Изобщо не отговаря на изискванията за музей. Пък ако има музей на румънската кралица, значи ние ще сме първите в света, допуснали да имаме музей и паметник на завоевател. А в същото време генерал Колев, спасителят на Добруджа, да няма паметник.

Розата най-често е определяна за №1 в класациите по красота


Но да се върнем в софийската градина. През последните години модернизираха етикетирането и го приведоха по изискванията на ботаническата номенклатура. Възстановени са разрушените през 1987 г. поради управленски малоумия оранжерии. Построен е първият пеперуден павилион в България. Към него интересът ще е сезонен поради климатичните особености в страната и най-вече проблемът е в осветеността. Тропически пеперуди има през месеците, когато е висока температурата и много голяма осветеността. Около 15 вида тропически пеперуди ще летят свободно в една оранжерия, която е със специален дизайн, за да посрещне посетители и да се отглеждат тези пеперуди. На определено място какавидите се развиват, от тях се излюпват пеперуди, но може да се пускат вече възрастни форми или т.нар. имаго.

Има и такова цвете - еленови рога

Съвсем ново нещо е и т. нар. Градинка на баба, на английски се нарича Кичен гардън или градина на кухнята. В нея се представят традиционни зеленчуци, плодове, подправки. Идеята е всяка година да се показва различен вид кухня.Така миналата година беше за традиционната българска кухня. За плодовете нарочно са засадили джуджевидни дървета, тъй като пространството е много малко. На къщичката в тази Градинка на баба се вижда покривно озеленяване, което е хит през последните години.
Впечатляваща е средиземноморската градина в едно от отделенията със съответен дизайн. Там доайен е 150-200-годишно маслиново дърво. Представени са главно субтропични видове от Средиземноморския регион.
Много модерен е Информационният касов център, в който всеки ще намери, освен входните билети, информация за градините, диплянки, нагледни материали. В центъра се предлагат за продажба различни растения.  Във всяка ботаническа градина по света има такива места, където се продават сувенири или семена от растения, растения, градинарски инструменти със символите или с логото на градината, така че хората да отнесат поне частица от това място в спомените си,  обяснява директорът. Обаче не се продават растения, които принадлежат към колекциите. Градината е регистриран земеделски производител, където се отглеждат и декоративни растения, които се продават, друга част отиват за подновяване на озеленяването на градини, както и на озеленяването на някои части, сгради и паркчета на Софийския университет.
Продължава работата по един европейски проект за над 100 хил. евро, партньори сме по откривателско обучение на учители, за да провеждат подобен тип образование с учениците, подчертава д-р Косев. Това е продължение на проект за използване на ботаническата градина в училищата като основна база за обучение по биология.
Ботаническата градина на СУ е в ЕС преди България. Още от 1996 г. членува в Световния съвет на градините. покрили сме си критериите и сме много сериозен и уважаван партньор в Световния съвет на ботаническите градини, гордее се Косев, който е участвал в изработването на редица документи, касаещи работата на ботаническите градини в Европа в ХХI век.
Интересните неща, които ще се случват през т.г., и това, което е хубаво да се знае, че университетските ботанически градини от години вече не са едно затворено академично пространство, а те са с изнесена определена социална функция в обществото. Първо, това се случи, когато бяха отворени за посещение софийската градина и варненската, тъй като дълги години Софийската ботаническа градина не беше отворена за широката публика.
Тук например се състоя събитието "Тера мадре - България", асоциациите на една фондация за бавно хранене, която е антипод на т.нар. бързо хранене, представиха уникални хранителни продукти от Балканите - тук са синьото сирене от Черни Вит, крукмача, еленският бут и др.


- Има ли база ботаническите градини да привличат хората за традиционни български празници?
- Във Варна традиционно организираме Тодоровден, който т.г. се пада тъкмо днес. Там сме  изградили академичен жокей клуб, където не използваме моторна техника, която замърсява околната среда, а конска тяга, така че това място наистина да бъде различното място във Варна.
- Може ли да се посочи едно растение, което да е най-ценно от всичко, което притежава градината?
- Не може да се посочи, защото всяко едно растение носи със себе си уникален генофонд. И тук следва този много хубав пример как е запазен зубърът от изчезване в Европа - благодарение на останали екземпляри в зоологически градини. Това е и основният смисъл на ботаническите и зоологическите градини - в един момент те да са съхранили като живи генни банки гените на застрашени и изчезващи видове. Ботаническите и зоологическите градини не съхраняват само редки и застрашени видове, там има и екзотични, и най-обикновени, които се отглеждат, за да се покаже разнообразието на растителния и на животинския свят. Така че за нас всички растения са ценни.
- А как поддържате топлолюбивите растения?
- Преди всичко това се отразява на сметките за ток и парно. На растенията се осигуряват условията, които са характерни за техните местообитания. Ето защо в градините много често и това особено важи за софийската, растенията се представят не по географски, а по екологичен принцип.
- Каква е истината за столетника и неговия цъфтеж?
- Столетниците, противно на името им, цъфтят веднъж на 60-70 години, става дума за вида агаве американа. В Балчик сме създали колекция от едроразмерни кактуси. Имаше бум през последните няколко години на цъфтене на агавета. Тъжното е, че след прецъфтяването агавето умира. Но ние сме взели мерки да осигурим поколенията след нас с цъфтящи столетници.
- Посетителите на градината опитват ли се да си откраднат нещо?
- Правим специални стилажи, които като идея сме ги "откраднали" от Кралските ботанически градини - зад стъклени витрини да бъдат експонирани и дребноразмерните кактуси, които се крадат.
- Защо поставяте пеперудите при растенията?
- По този начин откликнахме на посетителския интерес и правим препратка между животни и растения. Това между другото е важно, защото насекомите и растенията имат паралелна еволюция, което например най-ясно се демонстрира при орхидеите. Там за опрашването цветът на даден вид орхидея наподобява външния вид на дадено насекомо, нещо повече - цветът наподобява противния пол на насекомото, така че да привлича насекомото от другия пол, за да може да се осъществява размножаването. По този начин еволюцията е вързала развитието на насекомите и на растенията.


Сладко и горчиво

- Развитието на ботаническите градини през последните години е доста трудно, защото апетитите към терените им са много големи, както безобразното отношение към много красиви места.
- Градините са държавна публична собственост, но не са защитени докрай, защото с някакъв административен акт може да стане държавна частна, а след това ЕООД. На едно-две места са били ужилени от подобни схеми. Фрапиращ е опитът да се завземе варненската градина, където с решение на поземлената комисия се върна на манастира земя и на метрополията, която никога не е била собственик.
- За Балчик споровете и съдебните дела приключиха, но продължават административните батаци по отношение правата на управление на бившата лятна резиденция на румънската кралица след 8 години и безбройни петорни експертизи. Съдът реши, че университетът има право на управление върху парковата част на резиденцията, която е около 190 дка, а не както твърди Министерството на културата, че има права само върху стопански двор и разсадник от 11 дка, които по самото име личи, че става дума за обслужващи терени, а не за основната част на експозицията на открито на една паркова част. (В разгара на споровете ДУМА публикува свое разследване на скандала в помощ на магистратите за установяване на истината).