Кой всъщност плаща?

Един директор на държавно предприятие като "Техноекспортстрой" бе уволнен заради репликата, че той е платил втория самолет, с който бяха прибрани български граждани от Либия. Оказа се, че в него имало един български гражданин, другите били чужденци. Но не това е важното. Само за миг началникът на изпълнителната власт Бойко Борисов побесня и задраска Емил Коцев от поста му. Никой в тази държава не бива да казва аз, ако не се казва Бойко Борисов. Такъв е основният извод.
Можем да си припомним стар виц от времето, когато в автобусите имаше кондуктори. Вечерта се качва пийнал гражданин и подвиква към шофьора: "Айде, готово!" Кондукторът естествено веднага реагира: "Кой каза готово? Никой няма да казва готово! Тук само аз казвам готово! Докато не кажа готово, не е готово! Айде, готово!!!" Ето към този стар виц ни насочва поведението на новоизпечения самодържец. Само Той е Аз!
Странно се обръщат нещата. Когато една държава има монархическо управление, царят, кралят или императорът за себе си винаги казва Ние. Тук сега наблюдаваме обратния вариант. Когато става дума за осигуряване пари за пенсиите, Бойко казва: "Аз им давам 900 млн." Той ги дава, не държавата. Когато става дума за строителство на магистрали и на метро, Той ги строи, не държавата. А сега някакъв директор си позволява да каже Аз! Абе, как ще говориш така, без да си питал Бойко? Имаш ли разрешение? Нямаш. Като нямаш, довиждане. Ей така се управляват държавните предприятия, колкото са останали у нас.
Кой знае защо това ни се вижда познато на нас, по-възрастните, които помним т.нар. тоталитарен строй. Имаше случай, когато Тодор Живков реши да махне Добри Джуров от поста министър на народната отбрана и да сложи друг. И като видя как изведнъж се натиснаха поне петима мераклии за поста, остави Джуров чак до промените. Още за Тато се говори, че когато някой погледнел към неговия стол, той го пращал посланик в далечна страна. Така се правеше тогава. Сега се прави по подобен начин - ако имаш самочувствие и си тежиш на мястото, довиждане.
Нито Бойко Борисов, нито директорът на едно държавно предприятие могат ей така, с лека ръка, да извадят пари от джоба си и да плащат разни работи. Ако извадят от собствените си банкови сметки, имат основание. Тогава ще ги наричаме спонсори, спомоществователи, донори или както още се сетим. Ако даряват за духовни храмове, ще бъдат ктитори и ще ги изографисат на стените на храма. Това обаче са просто едни държавни чиновници, които се разпореждат с държавния бюджет. А кой формира държавния бюджет? Ние, обикновените български граждани и данъкоплатци. Ние не можем да се напишем с главно "Н", защото не сме на мястото на самодържеца. Ние обаче сами си го избираме.