Sic transit...
/ брой: 196
ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ
Долу, на улицата, точно под моя прозорец е паркирана колата на съседа Харизанов. Гледам я всеки ден - зиме и лете, пролет и есен - вече четиридесет години. Сега около колата са израсли бурени, един репей дори е пуснал корени в багажника й, гумите й отдавна са се сплескали необратимо, при дъжд през счупеното й предно стъкло вечер влизат в нея да спят на сухо бездомни кучета, а на предния й капак някой е написал с блажна боя "Ferrari" - поредната гавра със стария автомобил.
Някой по-философски настроен съсед, поглеждайки колата, и знаейки историята й, би рекъл "Sic transit gloria mundi" ("Така преминава световната слава"), но никой от живеещите в кооперацията не е философски настроен, всички сме настроени практично, затова всички си казваме, като се срещнем:
- Абе нема ли кой да земе да го мане от тука тоя боклук, бе?!
Но няма кой. Харизанов отдавна се пресели в един свят без коли и без боклуци, а синът му - младият Харизанов, пък се пресели в друг един свят, където има и много коли, и много боклуци, но там има и правила, които стриктно се спазват и ако не си изхвърлиш боклука на определеното място, те глобяват и то яко. Тук обаче не е така и затова, когато младият Харизанов си дойде за седмица-две от оня свят в нашия, и той казва по същия начин "Абе нема ли кой да земе да го мане от тука тоя боклук, бе?!" и после пак си отива в другия свят, а боклукът си остава.
А колата на Харизанов, разбира се, невинаги е била боклук! О, каква кола беше тя, каква кола!
Харизанов я купи преди четиридесет години, преди това десет години беше чакал да му дойде ред в "Мототехника". И ето, един ден редът му дойде и на другия ден колата беше паркирана на улицата под прозореца ми. Не, глупости! Тя не беше паркирана! Тя бе настанена, бе разположена на улицата! И в сравнение с другите махленски москвичи, трабанти и запорожци, гълъбовата на цвят жигулка приличаше на киноактриса сред продавачки в "Плод-зеленчук".
Но и Харизанов как се грижеше за нея, само как се грижеше! Миене - всеки ден! След това - подсушаване с гюдерия. След това - покриване с чергило! Веднъж му откраднаха чергилото и преди да си е купил ново, за зла беда, взе, че заваля дъжд. На нашата улица има много дървета, дъждът беше бурен, брулеше листа от дърветата и ги разхвърляше върху паважа, тротоара и паркираните автомобили. Харизанов моментално изскочи навън с шлифер и чадър и под проливния дъжд започна да обира с ръка листата, паднали върху покрива на жигулата. И не спря да ги обира, докато не спря и дъждът. После подсуши колата с неизменната гюдерия. Много му се подигравахме тогава за това нещо, но той ни обясни, че някакъв голям специалист по корозиите му бил казал, че ако искаш колата ти бързо да ръждяса, остави я да има листа върху нея и ще видиш какво става.
Колко пъти сме му подхвърляли иронично:
- Абе, Харизанов, ти за жена си не се грижиш толкова, колкото за тая кола, бе!
А той съвсем сериозно ни отговаряше:
- С жената се запознах на едни танци и след два месеца я зех, а тая жигулка десет години съм я сънувал и съм я чакал! Ей, хора, това не е просто кола, това е сбъдната мечта!
След което пак хващаше маркуча и гюдерията.
Сега Харизанов го няма, а сбъднатата му мечта е тук. Описах ви я вече какво представлява и някой по-философски настроен съсед, поглеждайки колата, и знаейки историята й, би рекъл "Sic transit gloria mundi", но ви казах, че ние, в нашата кооперация, не сме философски настроени. Това - първо. И второ - подобна фраза би съдържала и политически намеци, а ние, в нашата кооперация, гледаме да не говорим много-много за политика.