Щатният домоуправител - пъдар или спасение

"А бе, вие у тоя блок малоумни идиоти ли сте, колко пъти да ви набивам в главите да затваряте тъпата врата на тъпия асансьор. Малоумен блок с идиоти", "Моля, този, който плюе по стълбището, да спре да го прави тук и да продължи в дома си", "Прощавайте, че чукаме и тракаме, но правим ремонт", "Вие правите ремонт, но има малки деца, които спят", "Който открадна теракола, да си залепи с него..."
Подобен еписторален начин на индиректно общуване е задължителна особеност на всеки вход в средностатистически български блок. Няма човек, който да не се е забавлявал и отвращавал от майтапчийски или ругаещи послания към съседи. Далеч по-лесно е да се залепи бележка, отправена към злонамерения вредител от 5-ия етаж или неизвестния общ враг, отколкото отношенията да се уредят на високо ниво в лична среща.

Досадният бай Пешо

Често в посредник за уреждане на междусъседските дрязги се превръщат  домоуправителите. Те се опитват да влязат както в ролята на пъдари, така и да се справят с поддръжката на входа. По този начин този иначе уважаван съсед рискува да се превърне в мразен портиер, който само дебне невинни жертви, за да им вземе последния лев.
Затова и рядко има ентусиазирани кандидати за организиране общата дейност на цял един вход. Събирането на такси, уреждането на ремонти, поправката на асансьора са непривлекателни задачи, от които всеки бяга като попарен. Затова и ако бившият военен бай Пешо, строгата леля Минка или организираната баба Ваня се натоварят на доброволни начала с ангажиментите на входа, всички са доволни и обръщат гръб на общия съкооператорски живот. В тези често срещани ситуации на незаинтересованост и хаотичност се извисява мистичната фигура на професионалния домоуправител. Сянката му се прокрадва от месеци почти във всеки жилищен блок и буди смесица от надежда, недоумение и песимизъм.
Оказва се, че у нас в пазарната ниша на професионалното домоуправство са се настанили десетки фирми, което само по себе си е индикация за наличен интерес към тях. Те предлагат, срещу съответното заплащане, да осигурят събиране на таксите от жилищата, хора за почистване, плащане на сметките за ток на общите части, поддържане на градинките пред входовете и т.н. Собствениците пък сами решават дали общите суми да се събират всеки месец, на три месеца или предварително.

Чип за асансьора или пеша до 9-ия етаж

Интерес към търговски дружества, които предлагат професионални домоуправители, има, категоричен е Тодор Александров, който се занимава с тази дейност. Преди 9 месеца заедно със съдружник той е регистрирал фирма и споделя, че има клиенти както от неподдържани панелни блокове, така и от нови кооперации. Ние сключваме договор с формално избран домоуправител, който е собственик на жилище, за управление и поддръжка на етажната собственост. На практика този домоуправител е само контрольор на работата ни, разказва Александров. Посредничеството се налагаше, тъй като досега домоуправител можеше да става само собственик на жилище, но не и външен човек. Според промените в Закона за етажната собственост домоуправител ще може да е всеки, независимо дали е притежател, наемател или служител във фирма за професионално управление на входовете. Правомощия ще му се възлагат след решение на 50 на сто от обитателите. Сред новите задължения на домоуправителя е да предоставя информация за вписаните кучета в книгата на етажната собственост на съответната областна дирекция по безопасност на храните и на общината в 30-дневен срок.
Наемането на външен човек обаче неминуемо води до повишаване на таксите във входовете. Ако досега съседът е работел безвъзмездно, това не може да се очаква от щатния домоуправител. В нашия вход едва се събират минималните такси за осветление и асансьор, какво остава да се отделят пари за заплата на външен човек, категорична е 32-годишната Юлия Иванова, майка на две деца, която живее в столичния квартал "Дружба". Според нея организацията на повечето входове, особено в старите панелни блокове, е много трудна и освен незаинтересованост към общия интерес, причина за това е и невъзможността да се отделят средства. Хората са бедни, във входа ни 40% от живеещите са пенсионери и е трудно да им обясниш, че стълбището ще стане по-чисто и хубаво, покривът няма да тече и ще има китна градинка пред вратата, ако се назначи професионален домоуправител, споделя Юлия.

5 лева такса за чистота и светлина

Истина е, че подобни казуси са често срещани, но ние успяваме да ги решим в полза на всички, заявява от своя страна Тодор Александров. Според него един от начините да покажеш, че не може да се ползва, без да се плаща, е слагането на чипове за достъп на асансьорите. Това е практика основно в новите кооперации, показа проверка на ДУМА. В тях, който не плаща, не притежава карта да достъп и може да достигне до жилището си само пеша по стълбището. Така се повишава събираемостта до 90%.
Последната стъпка, която предприемат професионалните домоуправители, е да пуснат жалба до общината. Досега сме го правили само 1-2 пъти, но явно в тази насока се действа много бавно и още нямаме обратен отговор, допълва Александров. Според него на външен човек във входовете се гледа по-сериозно, той има повече тежест и това принуждава платецът да бъде коректен.
Фирмата на двамата млади съдружници събира между 5 и 8 лева на апартамент за "заплата" на щатния управител. Това на практика оскъпява двойно месечните разходи за поддръжка на входовете, но пък улеснява собствениците. Ние им казваме - ако не искате да плащате, изберете един от вас и продължете да се грижите за входа си. Тогава всеки се отказва и е готов да дава таксата, коментира опита си Александров.
Факт е обаче, че има блокове, в които думата домоуправство не съществува. Там никой не събира такси, няма асансьор, всичко се руши. Затова и 66-годишният пенсионер Георги Василев от кв. "Хаджи Димитър" не вижда никаква приложимост на фигурата на щатния домоуправител. Нашият блок е от един вход с 50 апартамента, нямаме нито безплатен, нито платен управител, никой не иска да плаща за осветление и от години нямаме такова, разказва мъжът. Заедно със семейството си той живее в мръсен вход, в който не е влизала чистачка от поне 10 години, и всеки се оправя както може. Покривът не е поправян никога и течът на 6-етажния блок вече достига до 3-4 етаж.
Подобни порочни практики могат да се ограничат именно с промените в закона. Затова и е предвидено, ако няма доброволно управление на етажната собственост, да се намеси кметът. Той ще трябва да организира провеждането на общите събрания и избора на управителни органи в жилищни сгради, когато техните собственици сами не са направили това. Свикването на събранията ще става чрез покана, поставена на видно място на входа на блока. Ако събранието не може да се проведе поради липса на необходимия кворум, кметът ще определя в 14-дневен срок кой да бъде управителят от списъка на собствениците или ползвателите, обитаващи сградата. В момента в страната едва 40% от етажните собственици са провели общи събрания и са се регистрирали.
При неизпълнение на разпоредбите на закона кметът ще бъде наказван с глоба от 50 до 500 лв., като актовете се съставят от съответната областна администрация. Доколко обаче и кметът е в състояние да накара всеки българин да стане коректен платец е съмнително. А когато сам не искаш да си помогнеш, нито доброволният, нито професионалният домоуправител няма да може.

Нефункциониращи домофонни системи и изпочупени пощенски кутии са честа гледка в родните входове
Снимки Благовеста Цветкова