09 Ноември 2024събота11:07 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Черно на бяло

Продължение: Война между БКП и ЮКП за Македония 1941-1945 година

/ брой: 191

автор:Христо Георгиев

visibility 2855

Днес продължаваме темата за Македония и за тежките проблеми на България от 1878 г. насам, от времето, когато тази част от сърцето й остава в турско по волята на Великите и днес сили, разкъсали на парчета България. Същите тези, които и сега, след повече от сто години, безсрамно ни дават акъл. Какво да им кажем освен стиха на Полянов:

"Замълчете, о търгаши!"

С нова сила, за кой ли път, избухва "македонският въпрос" през Втората световна война и веднага след нея, когато Вардарска Македония остава в Югославия и съседите предприемат акцията за формирането на македонска нация и македонски език. С претенции да вземат дори Пиринска Македония. Миналия четвъртък започнахме публикация за опита на победителя във Втората световна война Тито да я получи "на тепсия" от победена България и за отпора на Георги Димитров срещу тази му "идея", разгледани в уникалното изследване на проф. Костадин Палешутски. Сега ви предлагаме продължение на случилото се в онези кошмарни за България дни, когато българските комунисти и Отечественият фронт спасяват Пиринския край от лакомията на Тито. Днес съседите ни пак искат "македонско малцинство" у нас, каквото няма, а нашенски соросоиди хукнаха да ни убеждават, че да имаме история и да си я пазим било архаизъм според "ценностите на Европа". Обаче. Ценност е историята на всеки народ, а не политическото слагачество на грантаджиите пред някои "велики" сили.  

"Югославската комунистическа партия и македонския въпрос 1919-1945", проф. Костадин Палешутски, Изд. на БКП, 1985 г.

През пролетта на 1944 г. ЮКП засилва активността и натиска си над Г. Димитров... И този път Тито не пропуска да отбележи, че "българските приятели" доста са грешили, което било една от основните причини, че в Македония и България така късно се развива партизанското движение.

В същото време пред съветските пратеници и дипломати Тито нашироко тръби, че присъединяването на Македония към България не може да стане "без съдействието на Съветския съюз". И ако това стане, югославските народи ще го посрещнат с неприязън, защото те воюват вече три години, дали са над един милион жертви, а на финала получават разделена Югославия. България три години воюва на страната на фашистите (против Югославия) и получава Македония. При това положение - казва Тито - политиката на ЮКП ще има пълен неуспех. Присъединяването на Македония към България ще използват югославският крал, правителството в Кайро и всички великосръбски елементи...

В същото време Сретен Жуйович разпространява тезата, че в народоосвободителната война  въпросът за Македония напълно се е изменил, че той не представлявал вече никакъв "особен въпрос", защото е поставен и решен на второто заседание на АВНОЮ. Жуйович същевременно обръща внимание на СССР, че ако Македония бъде дадена на България, това ще "засили България", а оттам и позициите на хитлеризма, че в крайна сметка СССР има изгода да смята македонския въпрос за част от югославския въпрос.

На натиск е подложено и българското ръководство в Москва. Тито изпраща Джилас при Г. Димитров. На 15 април Димитров приема Джилас и Д. Влахов, за да съгласуват съвместните българо-югославски партизански операции. Джилас и другите югославски функционери в Москва полагат усилия да спечелят Д. Влахов и В. Поптомов за своята линия, тъй като те са избрани в Президиума на АВНОЮ. По същото време ръководителят на съветската военна мисия при Върховния щаб ген. Корнеев вече е уведомил Сталин и Молотов за този "неетичен акт" на Титовото ръководство. На 16 април Димитров отговаря на запитването на Сталин и Молотов на въпроса за включването на двамата членове на БРП в представителните органи на Югославия. "До заседанието на Антифашисткото Вече ние не сме получавали от др. Валтер (Тито - б.м. К.П.) списък за състава на Вечето и на националния комитет." Затова Тито не е могъл да получи отговор по този въпрос.

Когато става известно, че в състава на Вечето има представители на Македония от името на БРП, Г. Димитров обръща внимание на Тито, че те са членове на БРП, че и двамата "отдавна вече нямат никакви връзки с Македония", вследствие на което е "политически нецелесъобразно" да бъдат в състава на Югославското Вече. Георги Димитров изказва пожелание ЮКП "незабелязано, безшумно да анулира тази неудачна стъпка." Й.Б. Тито отговаря, че ЮКП смята това избиране за "случаен пропуск" и че ще вземе мерки за неговото отстраняване. 

В започналата кореспонденция между Г. Димитров и Тито се третира главно македонският въпрос... Какво ще стане с Македония след войната Г. Димитров не се опитва да предрича, защото всичко ще зависи - пише той - от редица "още неизвестни фактори". Най-желателната ориентация за Балканите и за Съветския съюз - според него - би било "създаването на равноправни начала на федерация на южните славяни, състояща се от българи, сърби, хървати, словенци, черногорци и македонци"... 

По повод телеграмата на Ген. Корнеев съветското правителство дава на Й.Б. Тито насоки в следния смисъл: "1. Въпросът за Влахов у нас не се обсъжда, решете го, както намерите за добре. 2. България действително ни е причинила много злини, но ако тя излезе от войната, ние сме заинтересовани да я имаме като съюзница. 3. Македонският въпрос у нас ще се обсъди. При неговото разрешаване след войната нашето отношение към Югославия ще бъде най-благосклонно." 

Няколко дни след идването на Джилас в Москва Д. Влахов открито минава на позициите на ЮКП и започва да настоява пред Г. Димитров за цялостно решение на македонския въпрос в границите на Югославия. Д. Влахов безрезервно приема сега и "македонската нация", макар той самият в турския парламент по време на Хуриета да представлява "българите от Македония". Макар в многото си публикации и в периода между двете световни войни да стои на български позиции и да е член на БРП...

"Аз считам - пише Димитров на Тито, - че не може и дума да става за отнемане от Югославия на югославска Македония след тези огромни жертви, които вече понесоха и продължават да понасят народите на Югославия във войната срещу общия враг"... Но трябва да се отбележи, че Георги Димитров не се ангажира с лозунга за обединена Македония в Югославия. Той говори само за Вардарска Македония. Затова ЮКП и занапред ще настоява Югославия да погълне цяла Македония...

При разглеждане учредяването на АСНОМ се виждат редица политически несъобразности, които поставят неговата правомощност в не съвсем благоприятна светлина... На сесията на АСНОМ се подхвърля и въпросът за "пиемонтската роля" на Вардарска Македония по отношение на другите две части за "обединение на целия македонски народ". Тази ориентация заляга и в манифеста на АСНОМ, в който се изтъква, че с "влизането на македонския народ в нова Югославия" той "остава съюзник на великите сили - победителки". С такава примамка се действува и за привличане на Пиринска и Егейска Македония в Югославия...

Ето така ЮКП предрешава въпроса. Тя не се съобразява с указанията на съветското правителство и на Г. Димитров да се изчакат събитията и края на войната. Появилото се "главозамайване от успехите" у Тито и лицата около него все повече и повече тласка ЮКП към национализъм по македонския въпрос, като демонстративно го превръща във вътрешноюгославски...

Новата обстановка на Балканите, настъпила след 9 септември 1944 г., със завидна бързина и гъвкавост се използва от югославското ръководство. Св. Вукманович - Темпо, Л. Кулишевски, К. Мильовски, Л. Арсов и В. Ацева веднага се прехвърлят на българска територия за натиск върху ОФ по македонския въпрос. Със същата задача Й.Б. Тито отива в Москва при Г. Димитров и Й.В. Сталин...

На 25 и 27 септември в Москва Тито се среща два пъти с Г. Димитров и разговаря по спорните въпроси. В края на септември и през октомври ЦК на МКП и Л. Кулишевски изпращат писма до ЦК на БРП, в които на "базата на договореността" (при пребиваването на Темпо и Л. Кулишевски в София) се прави нов сериозен опит за намеса във вътрешните работи на ОФ България...

Писмото на Л. Кулишевски съдържа и нещо качествено ново. В него се иска отстъпването (присъединяването) на Пиринския край да не се обвързва с бъдещия евентуален съюз между България и Югославия. "Ние желаем да решаваме всички въпроси заедно с вас, но не можем да се примирим с това присъединяването на българската част от Македония да бъде безусловно свързано с въпроса за сключване на тесен съюз между Югославия и България, защото това би означавало да се отречем от правото на македонския народ на самоопределение или доброволно присъединяване, ако евентуално не се стигне до този желан съюз между Югославия и България." Всъщност, целта на Югославия е час по-скоро да присъедини Пиринския край.

Към края на октомври 1944 г. Г. Димитров още веднъж предлага на Тито да разясни на ръководството в Македония да не поставя практически въпроса за присъединяване на Пиринския край, защото това ще създаде пречки и трудности при определяне на новите граници между България и Югославия. "Не бива да се предприема нищо в българска Македония - пише Г. Димитров - без предварителното съгласие на ЦК на БКП, на България". 

Вместо да спазват указанията на Г. Димитров, югославските комунисти още по-настоятелно започват атаките, и то вече за присъединяването в "най-скоро време" на Горноджумайска област. "Въпросът за присъединяването на българската част на Македония за нас е основна и главна задача" - пишат в края на октомври Темпо и Л. Кулишевски на К. Мильовски. 

В първото десетдневие на ноември 1944 г. от Горна Джумая Л. Арсов с безпокойство съобщава на К. Мильовски в София и на ЦК на МКП в Скопие, че в разговорите му с В. Поптомов последният не приел позициите на МКП за незабавно обединение на Македония...

По същото време в Горна Джумая се провежда областна партийна конференция, на която Арсов присъства като наблюдател... Според съобщението на Л. Арсов, в доклада на Поптомов по македонския въпрос се застъпвала тезата, че той може да се реши само чрез укрепването на прогресивните сили във всички балкански държави... Поптомов казал, че за македонското население в Горноджумайска област въпросът за обединяване на Македония не е актуален, българският народ също не е готов за това. "Мнозина се питат - заявява В. Поптомов - защо да се присъединява Горноджумайско към Македония в Югославия и защо не може обратно[то]." Защо на България не се връщат Царибродско и Босилеградско, а се иска Македония. Не бива да се бърза и поради неизбистреността на международното положение. Още не се знае кое влияние в Югославия ще надделее, няма ли да бъде английско. А в България е затвърдено съветското влияние. При това положение няма ли да бъде по-добре Горноджумайско да остане в България, пък "даже и да кажем на македонците от Югославия да дойдат в рамките на ОФ България"...

На 9 януари 1945 г. югославската делегация посещава и лично Сталин, за да го спечели в името на "поглъщането" на България от Югославия. "Вчера приех югославска делегация - казва Сталин на Димитров на 10 януари. - Югославяните ми съобщиха, че те са предложили на българите България да влезе в Югославия със същите права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласяват и настояват за създаване от Югославия и България като равноправни българо-югославска съюзна държава. Двуединна държава на равноправни начала, нещо аналогично на бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България". По-нататък Сталин уведомява Димитров, че "югославяните искат да вземат гръцка Македония, искат даже Албания и дори част от Унгария и Австрия". "Това е неразумно - завършва Сталин. Не ми харесва тяхното поведение."... 

Като използва пребиваването на югославската делегация, начело с Й.Б. Тито в СССР, Г. Димитров на 7 април изпраща до Сталин следната записка, отнасяща се до българо-югославските държавни и партийни отношения: "Много моля по време на пребиваването на др. Тито в Москва да се разгледа и въпросът за взаимоотношенията между Югославия и България. В частност би следвало да се намери подходяща форма за осъществяване проектираното политическо съглашение между двете страни преди свършването на войната, тъй като след това трудностите навярно ще бъдат много повече. Трябва да се отбележи - продължава Димитров, - че у редица югославски другари явно има нездрави настроения, известно главозамайване от успехите и неправилно, високомерно отношение към България и даже към Българската комунистическа партия. Считам вашата помощ и въздействие за много желателни". 

Тези свои мисли Г. Димитров отново потвърждава и по време на срещата си с Тито на 8 април 1945 г., на която те беседват върху възможностите за съюзен или друг договор между Югославия и България. След приключване на разговорите Димитров отбелязва, че общото му впечатление е: "Недооценка на сложността на положението и предстоящите трудности, прекалена самонадеяност, голяма доза възгордяване и несъмнено главозамайване от успехите. На думи, разбира се, като че ли всичко е наред."...

При посредничеството на съветските ръководители на 12 април 1945 г. в Москва се постига договореност при изграждане на федерацията да се внесе степенуване. Като първи етап във взаимоотношенията между България и Югославия се поставя необходимостта от възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни и слагане край на миналите вражди. Като втори етап се определя сключването на договор за сътрудничество и взаимопомощ и като трети - създаването на обща федеративна държава. 

Двата етапа се реализират наистина, но третият остава неосъществен, с което не се осъществява и обединението на Македония. На 29 ноември 1945 г. Учредителната съюзна скупщина провъзгласява официално създаването на Федеративна народна република Югославия, в която със статут на шеста федерална единица е включена само Вардарската част от Македония. Но с цената на още много следващи усилия и политически комбинации ЮКП се стреми да "изтръгне" съгласие от БРП (к) за присъединяване на Пиринския край към ФНРЮ. Отново се подема идеята за създаване на федерация от Адриатика до Черно море, което довежда двете правителства до спогодбата в Блед (1947), но въпреки това южнославянската федерация се осуетява. 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ