Поредната авантюра на Дянков

Тези дни Симеон Дянков и други министри ни занимават как ще се намалят задръстванията по софийските улици след изпращането на около 40 държавни чиновници в Пловдив, на други 80 във Варна, на трети в Плевен, Русе, Велико Търново и т.н. Говори се, че първата вълна на замисленото преселване ще е през септември-октомври т.г., следващата - през април 2013 г. То щяло да засегне около 20 министерства и агенции и около 2500 чиновници.
Симеон Дянков отново ме изуми с "аргументите" си след освиркването му на конгреса на КНСБ на 2 май. Може би това го е извадило още повече от равновесие. "Ако висшите администратори се пръснат из страната, ще имаме много по-разнообразен поглед върху това, което е необходимо за икономиката", каза той. Защото нещата изглеждали по-различно от Пловдив, Русе, Плевен или Варна, отколкото от София. Известно е, че не тези администратори от средното ниво правят държавната политика. Той заяви също, че "голяма част от служителите в администрацията сами изразили готовност да се преместят". Това е негова измислица и няма нищо общо с истината. Настроенията на служителите в предвидените за разселване служби са обратни на описаните от Дянков. И това е разбираемо.
Той ме шокира още повече с обещанието за 10% повишение на заплатите и пенсиите през 2013 г. "чрез малко по-активни политики за разпродажба на ненужни държавни активи". Вместо да говори за политики за стопанско оживление като най-сигурен източник на заетост и по-високи доходи,

този човек мисли за приватизация

Така може да говори само човек, който няма представа колко пари могат да се съберат от разпродажба на ненужни активи, а също и че законът не разрешава приходите от приватизация да се използват за повишение на заплати и пенсии.
Бюджетът т.г. ще завърши с дефицит. Така ще е и през следващата година поради кризата и ниската събираемост на данъците. А през януари 2013 г. предстоят плащания на около 1,8 млрд. лв. по държавния дълг. Затова той готви сега емисия на държавни облигации за покриване на тези плащания. И всичко това на фона на задълбочаваща се криза в Европа. Сега се чуди как да запълни дупките в държавните финанси през тази и идущата година, а обещава увеличения на заплати и пенсии. Този човек най-безсъвестно лъже хората. Аз отдавна не вярвам нито на една дума, изречена от него. Помните ли колко пъти вече ни извежда от кризата?
    Шокиран съм от тази поредна авантюра. Наричам я авантюра, защото не притежава нито едно предимство в сравнение със сегашното положение в администрацията. Тези хора не си ли дават сметка, че това е напълно излишно за малка страна като нашата. Нима не разбират, че в централната и местната държавна администрация са наложителни други, далеч по-важни реформи! Нима не се досещат, че ще разстроят още повече и за дълго работата на държавната администрация! И

ще прахосат милиони левове

за изпълнение на това недоносче. И понеже то сигурно ще се провали, освен създадения хаос ще се изразходват нови милиони левове за поправяне на недомислието.
Ще изброя само част от тежките последствия от тази авантюра:
* Почти всеки документ, внасян за приемане в Министерския съвет, предварително се съгласува от министъра-вносител със заинтересованите други министерства и агенции. В някои случаи те са 2-3, а в други може да достигат 5-6-7. Никакви конферентни връзки при сегашната българска административна култура не могат да заменят преките контакти при съгласуванията между учрежденията в София. А и ние не сме готови с такива нови технологии за управленски комуникации.
* Ще се затрудни изготвянето на общи документи на правителството (проектозакони, проектопостановления и т.н.) от работни групи с участието на водещото министерство и на представители на 5-7-8 и повече заинтересовани министерства и агенции. В тези работни групи стават оживени дискусии, има сблъсъци на мнения и на интереси, обратни съгласувания с ръководителите на съответните министерства и агенции, налагат се поредица от заседания и т.н. Никакви конферентни връзки не могат да заменят живите преки контакти и понякога ожесточени дискусии. А представяте ли си как участниците в такива работни групи ще сноват постоянно до София и обратно!
* Често пъти се налага министър-председателят да вика за спешни служебни и поверителни разговори министри, зам.-министри и ръководители на агенции, а министрите да викат за такива спешни разговори свои заместници, директори на дирекции и други подчинени и да им предават или да получават служебна документация. Представяте ли си как ще става това с хора, работещи в провинцията? И тук

новите технологии са безпомощни

* Много често се налага началникът на кабинета на министър-председателя да вика министри, зам.-министри, ръководители на агенции за спешни разговори, за възлагане на задачи по текущи проблеми, да им предава и да получава служебна документация от името и по поръчение на министър-председателя. Същото правят началниците на кабинети на министрите на тяхното равнище. Представяте ли си как ще става това с хора от провинцията. И тук новите технологии, дори да ги има, не са заместители на живия контакт.
* Немалка част от служителите в министерства и агенции, установили се от години в собствени жилища в София, навярно ще откажат да се преместват в провинцията и се прахосва натрупаният от тях административен опит. Ще трябва да се търсят заместници, които ще се нуждаят от време за пълноценно навлизане в работата, докато достигнат нивото на техния предшественик. А той (предшественикът) ще трябва да си търси нова работа в сегашната сложна ситуация на пазара на труда. Типична картина за управленски хаос и разсипничество на интелектуален капитал.
* Министри, зам.-министри, ръководители на агенции и други, преместени в провинцията, ще се налага да прекарват голяма част от времето си в пътувания; ще им трябват паралелни кабинети и в София със секретарки и друг персонал. Ще се налага плащането на командировъчни и транспорт. Тези, които ще се местят, ще получат еднократни парични помощи за покриване на разходите по преместването. Ще се изплащат компенсации на тези, които откажат да се местят. Всичко това ще струва много пари на държавата.
* Ще трябва да се търсят помещения за тези държавни учреждения в провинцията, да се правят основни ремонти на съществуващи сгради, обновяване, приспособяване, да се плащат наеми и т.н. Всичко това ще струва милиони левове. А заеманите досега служебни помещения в София ще останат неизползвани, при положение, че на имотния пазар има хиляди свободни помещения за офиси поради кризата.
* Ще се създадат излишни нови

напрежения и конфликти в държавата и обществото

наред с изобилието от съществуващи такива. Ръководителите и обществеността от някои градове ще се почувстват ощетени от някои решения и ще зреят недоволства. Например трудно ще е да се обясни с какво Пловдив е по-подходящ от Варна за дирекциите по туризма. Варненци могат да кажат, че преобладаващата част от приходите от стопански туризъм са от крайморския регион. Подготовката на туристически кадри с висше образование е също във Варна. Могат да се дадат и други подобни примери за необмислени решения.
* Пренасянето на части от министерства и на значителен брой агенции в различни градове извън София ще създаде много неудобства и ще причини допълнителни разходи за бизнеса, когато се налага да ги посещават по своите дела.
* Особено големи проблеми за другите държавни учреждения, а също и за бизнеса, ще създаде пренасянето на Агенция "Митници" и Националната агенция по приходите (НАП). Нищо не налага изнасянето на митническата централа в Русе, при положение, че и сега има 10 териториални подразделеления на митниците, от които едно е в Русе. Подобно е положението и в НАП, която и сега има 7 териториални дирекции (в т.ч. една във Велико Търново) и 23 офиси за обслужване в по-големите градове.
* Голямата част от министрите, зам.-министрите, ръководителите на агенции, техните преки помощници и изпълнителският персонал имат семейства. Местенето ще създаде много проблеми за техните съпруги и съпрузи, които ще трябва да преживеят главоболията на преместването, да си търсят работа в съответния град, да наемат жилища и да плащат високи наеми, при положение, че имат жилище в София. Техните деца трябва да се местят в училища и детски заведения на новото място. В резултат на тази никому ненужна раздяла на стотици километри между съпрузи и между родители и деца ще възникнат сериозни смущения в много семейства, с тежки последици, особено за децата.
В миналото в отделни случаи Бойко Борисов е бил по-земен от своя заместник и е отменял негови недомислия. Спешната намеса на премиера се налага и сега. Иначе той ще носи главната политическа и морална отговорност за предстоящия хаос и за прахосването на милиони левове.