ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН
/ брой: 81
Петър Софрониев
Лъжа по три пъти на ден.
Ама не пропускам. Правя го с известно неудобство, но все пак ми се налага и това ме утешава донякъде.
Първо лъжа сутрин. На всеки срещнат казвам : "Добре съм", дори и да не са ме питали: "Как си?" Лъжа откровено, защото зная, че тези, които не ме обичат, ще се пръснат от яд заради моето благополучие. Все пак и аз имам право на някои малки човешки радости.
После лъжа някъде по обед. Казвам на началника, че е много кадърен. Малко се изчервявам при тази лъжа, ама той не забелязва. Само му става хубаво. Той е машинен инженер, но не може да различи сенокосачка от доилен апарат. Направили са го началник някакви некадърници като него. Сигурно и те са го лъгали, че е голям професионалист. Като го похвалиш, както е един и петдесет висок, става над два метра - толкова пораства в радостта си. Най-важното е, че когато го лъжем, ни вярва.
Вечер се прибирам у дома и на вратата ме посреща моята мила, както я наричам повече на майтап. За съпругата ми става въпрос.
Казвам й, че е най-прекрасната, най-чаровната, най-неповторимата и най-неотразимата. Как да не й го кажа, като още от входната врата мирише на приятно препържени наденички и на картофено пюре.
Съпругата ми примижава от радост, когато чува моите хвалби към нея, и искрено ми вярва, че е така.
Пет огледала имаме у дома - не се ли е поглеждала - не зная. Важното е, че вечерта аз хапвам добре, а моята нежна половинка мижи сладостно под влияние на моите комплименти. Сладостно и дълго!
Добре, че след вечеря се опъвам на дивана и гледам в телевизора, та мълча и не ми се налага да лъжа повече.
Решил съм, че три пъти на ден стига. То в такъв порядък се взимат и лекарствата. Е, мога да кажа, че това е лекарство, което ми гарантира спокойствието в живота. Знам, че не е хубаво да се лъже, но вече разбрахте, че при мен просто е неизбежно!